Решение № 9447 от 26.10.2022 г. на ВАС, 5-членен състав

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по "жалба", уточнена като молба за отмяна на влязло в сила решение, подадена от А. Пешева, в качеството й на ЕТ "А.-А. Пешева", със седалище [населено място], община Павел баня, приподписана от адвокат К. Цанкова. По същество, подателката на молбата заявява искане за отмяната на решение 1914/01.03.2022 г., постановено по адм. дело 6231/2021 г. по описа на Върховния административен съд, осмо отделение, на основание чл. 239, т. 1 АПК, изрично посочено в открито съдебно заседание от процесуалния й представител адвокат П. Семерджиев. С молбата са представени единствено преписи от съдебни решения, издадени по жалби на трети лица, във връзка с които са релевирани съображения за противоречието на съдебния акт, чиято отмяна се претендира, с решение 1971/01.03.2022 г., постановено по адм. дело 6624/2021 г. на Върховния административен съд, първо отделение и решение 5571/10.05.2021 г., постановено по адм. дело 11903/2020 г. на Върховния административен съд, осмо отделение, както и с трайно установената съдебна практика, формирана от Върховния административен съд по сходни казуси. Ответникът - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/, чрез процесуалните си представители юрисконсулт Г. Бъчваров и адвокат К. Ангелова, в подадените от всеки от тях писмени възражения и изразено становище в открито заседание по делото, заявява, че счита искането за отмяна за недопустимо, а в случай, че бъде разгледано по същество - за неоснователно и претендира отхвърлянето му, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав на Първа колегия, счита искането за допустимо, като подадено в срока по чл. 240 АПК, срещу влязло в сила съдебно решение, а разгледано по същество - за неоснователно, по следните съображения: С решение 1914/01.03.2022 г., постановено по адм. дело 6231/2021 г. по описа на Върховния административен съд, осмо отделение, е оставено в сила решение 70/25.02.2021 г., постановено по адм. дело 408/2020 г. по описа на Административен съд-Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата на А. Пешева, действаща като ЕТ "А.-А. Пешева", против акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 24/311/00982/3/01/04/01/19.06.2020 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, и жалбоподателката е осъдена да заплати на ДФЗ сумата от 3 329.13лв разноски по делото. Съдебният състав съобрази, че приложението на извънредния способ за отмяна на порочни, влезли в сила съдебни актове по чл. 237 и сл. АПК, е допустимо при наличие на някое от изчерпателно изброените в чл. 239 АПК, отменителни основания. В случая, предвид съдържанието на искането за отмяна, по което е образувано настоящото производство и изрично направените му уточнения, същото е основано на чл. 239, т. 1 АПК. Според посочения текст, съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Основание за отмяна представлява непълнота на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. Наред с това, новите обстоятелства или доказателства, следва да са от съществено значение за правилното решаване на делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска. От такова значение са доказателствата за юридическите или доказателствените факти, които в случай че бъдат установени, биха могли да доведат до различно разрешаване на спора, който е предмет на делото. В тази връзка настоящият състав взе предвид, че с подаденото искане за отмяна не са заявени, още по-малко - са представени документи за нови обстоятелства или нови писмени доказателства. Следва да се отбележи, че приложените към искането за отмяна две съдебни решения - 1971/01.03.2022 г., постановено по адм. дело 6624/2021 г. на Върховния административен съд, първо отделение и 5571/10.05.2021 г., постановено по адм. дело 11903/2020 г. на Върховния административен съд, осмо отделение, нямат характера на нови доказателства, нито на нови обстоятелства, от съществено значение за делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се претендира. С оглед различните страни и предмет на споровете, по които тези актове са постановени, те не установяват факти, касаещи процесното правоотношение, нито съставляват юридически факти, пряко и непосредствено относими към делото. Поради това, настоящият съдебен състав приема, че искането за отмяна по посочения текст на т. 1 от чл. 239 АПК, е неоснователно. Наред с горното следва да се отбележи, че сред изчерпателно изброените в чл. 239 АПК отменителни основания, не е предвидено основание за отмяна на влязлото в сила решение поради твърдяното от подателката на процесното искане, противоречие със съдебни актове, постановени в други производства, макар и от същия съд, във връзка с обжалването на първоинстанционни решения, касаещи други АУПДВ и по които е установена различна фактическа обстановка. Още повече, че схващанията на различните състави, възприети в мотивите на тези решения, не са обвързващи за съдебния състав, постановил решението, чиято отмяна се претендира. Доколкото изложените от подателката на искането, конкретни съображения в подкрепа на искането за отмяна, най-общо съставляват доводи за наличието на касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, същите са недопустими за разглеждане в настоящото производство, тъй като решението, чиято отмяна се претендира не подлежи на инстанционен контрол. По съществото си претенцията на едноличния търговец има характера на искане за преразглеждане на влязло в сила решение на Върховния административен съд по съображения за неговата неправилност, преценката по което е недопустима с оглед същността на производството за отмяна на влезли в сила решения, като извънреден извънинстанционен способ за отмяна. По изложените съображения, съставът на ВАС, Първа колегия, приема, че не е налице основание за отмяната на влязло в сила решение 1914/01.03.2022 г., постановено по адм. дело 6231/2021 г. по описа на Върховния административен съд, осмо отделение, и искането на А. Пешева, действаща като ЕТ "А.-А. Пешева", като неоснователно следва да бъде отхвърлено. С оглед изхода от спора основателно се явява предявеното от процесуалния представител на ответника, искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Поради това и на основание чл. 249 АПК, във вр. с чл. 144 АПК и чл. 78 от Гражданския процесуален кодекс, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, А. Пешева, действаща като ЕТ "А.-А. Пешева" следва да бъде осъдена да заплати на ДФЗ, разноски в определен от съда размер от 100лв. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предложение първо АПК, Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав на Първа колегия,