Решение № 15794 от 21.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9008/2009 г.

Решение № 15794 от 21.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9008/2009 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Найденка Цветанова Истаткова, чрез процесуалния й представител адвокат Нейкова, против решение № 62 от 30.03.2009 г., постановено по адм. дело № 04682/2006 г., по описа на Софийския градски съд, административно отделение, III ж състав, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № 1149 от 05.09.2006 г. на кмета на район "Искър", за определяне на целия имот пл. № 21575, к. л. 555, 531, попадащ в кв. 6, УПИ I, с отреждане за "Опитна станция" по плана на "НПЗ Искър-юг" за застроен, както и е оставена без разглеждане жалбата, в частта, с която е поискано признаване на право на възстановяване на собствеността върху описания имот. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на постановеното решение, поради неправилно приложение на материалния закон, необоснованост на изводите на съда и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Не са изложени отделни оплаквания против решението, в частта му с характер на прекратително определение. Иска се отмяна на решението и делото да бъде върнато на СГС за ново разглеждане и уважаване на първоначалната жалба. Ответникът - кметът на район "Искър" при Столична община, в писмено становище, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Иванова, оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Заинтересованите страни - Василка Дойчинова Костова, Цвета Тимева Андонова, Анелия Йорданова Василева и Даниела Йорданова Виденова не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, молбата с необходимите изброени документи се подава в ОСЗ, а не в общината, за да се издаде удостоверение с необходимите по чл. 13, ал. 4 и 5 от ППЗСПЗЗ реквизити за застроена и незастроена част. Застроената част се определя служебно, съгласно чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ и тъй като засяга правата по възстановяването, очевидно е, че всяко засегнато лице има право да я обжалва, защото по този начин се ограничава правото на пълно реално възстановяване на имота. Нормата е била такава и по време на издаване на акта, относно възможността за обжалване на акта. След като той е издаден в производство, предхождащо издаване на удостоверението и може да се обжалва и е обжалван, не може да се иска от административния орган да издава и удостоверение, след като резултата от оспорването може да промени фактите. Затова не е законосъобразно да се приема, че не е отговорено в цялост на искането за издаване на удостоверение. Жалбата е неоснователна, с оглед пълното доказване, извършено по оспорването. Частната жалба е неоснователна, защото липсва и правен интерес и акт, който да се обжалва и в тази част решението също е законосъобразно. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и сочените отменителни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред СГС е образувано по жалба против цитираната заповед на кмета на район "Искър" при СО, с която целият, описан по-горе имот, е определен за застроен. От доказателствата в административната преписка, както и от заключението на назначената съдебно-техническа експертиза, съдът е установил, че имотът попада в урбанизирана територия, чиито граници са определени с регулационен план на НПЗ "Искър-юг", кв. 6, УПИ - I с отреждане за "Опитна база". На място, вещото лице е установило, че са реализирани сгради, като части от две от тях попадат върху имота, с площ, ведно със сервитутите в размер на 510 кв. м. Върху останалата част от имота, целият с площ от 2594 кв. м, т. е. върху площ от 2084 кв. м са реализирани алеи и зелени площи, които вещото лице е определило като неподдържани. Заключението не е оспорено. При тези данни, съдът е приел, че в имота е реализирано строителство по смисъла на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ, като в тази част следва да се включи и алейното такова и озеленяването, тъй като същите са елемент от застрояване, свързани са функционално със сгради, изградени в изпълнение на отрежданията по плана, поради което оспореният административен акт е законосъобразен и е отхвърлил жалбата против него. Оставил е без разглеждане искането за произнасяне от съда за възстановяване на правата върху имота. Така постановеното решение е правилно и следва да бъда оставено в сила. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че съдът необосновано и при неправилно приложение на закона е приел имотът за застроен. Съдът изцяло се е съобразил, с установеното от неоспорената техническа експертиза, която е констатирала, че в процесния имот, който ведно с други е обединен в УПИ - I и е отреден за "Опитна база", е реализирано мероприятието по отреждането. Видно от графичните части към заключението на вещото лице, в УПИ са реализирани множество сгради, като върху процесния имот попадат части от две от тях, а останалата част е вътрешна алейна мрежа и озеленяване. Безспорно това е част от обслужваща инфраструктура и дейности по естетизиране на околната работна среда, които са неразривно свързани с изградените сгради и ги обслужват и съответно са част от строителството като цяло. Неоснователно се възразява, че няма данни имотът да е отчужден, поради което не става ясно как е попаднал в процесното УПИ и че това е станало без съгласие на собствениците. Имотът е заявен за реституция по реда на ЗСПЗЗ, като именно попадането му в урбанизирана територия е основанието за реституирането му след представяне на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ. Няма данни за отчуждаване, тъй като имотът не е отчуждаван по реда на благоустройствен закон, ако бе налице подобно отчуждаване, то реституирането му не би било възможно по реда на ЗСПЗЗ. Земята е загубила земеделския си характер, като с влизане в сила на регулационния план е променен статутът й, което именно налага провеждането на процедурата по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Въпросът за обезщетяването ще се реши, едва след като ОСЗ се произнесе по въпроса за реалното възстановяване на собствеността. Съдът правилно е приложил закона - не е налице нарушение на нормите на §1в от ДР на ППЗСПЗЗ и на чл. 11 и чл. 13 от ППЗСПЗЗ. Правилно е съобразено застрояването, с оглед критериите на цитираните законови норми. Ирелевантно е състоянието на зелените площи. Постановеното решение не страда от сочените в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение