Решение № 5507 от 10.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14734/2015 г.

Решение № 5507 от 10.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14734/2015 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. М. Д., от гр. С., подадена чрез пълномощника адвокат З. С. срещу решение № 6682/2.11.2015 г. по адм. дело № 6736/2015 г. на Административен съд С. В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа се, че началната дата за отпускане лична пенсия поради общо заболяване следва да бъде 19.12.2013 г., а не 19.02.2015 г. Иска се отмяна на обжалваното решение. Ответникът - директорът на ТП на НОИ - С., чрез процесуалния си представител юрисконсулт Д. П. счита касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, шесто отделение, след като прецени доводите в касационната жалба и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение състав на Административен съд С. е отхвърлил жалбата на Н. Д. срещу Решение № РО-379/3.06.2015 г. на директора на ТП на НОИ - С., с което е оставена без уважение жалба с вх. № ЖП-414/28.04.2015 г. на Н. Д. срещу разпореждане № 7208217380/7 от 7.04.2015 г. на Ръководител на "ПО" в ТП на НОИ - С. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че началната дата за отпускане лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на жалбоподателя е 19.02.2015 г., която следва да бъде определена при условията на чл. 94, ал. 1 от КСО. Обжалваното решение е правилно. Установено е от фактическа страна, че Н. Д. е подал заявление с вх. № МП-40576 и МП-40580 от 24.03.2014 г., с което е поискал да му се отпусне лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и социална пенсия за инвалидност. Молбата му се основава на приложено към заявлението ЕР № 0760/28.02.2014 г. на ТЕЛК, с което му е определена оценка на работоспособността - 72% трайно намалена работоспособност (ТНР) с дата на инвалидизиране 15.01.2008 г. и срок до 1.02.2017 г. С разпореждане № 7208217380/22 от 8.05.2015 г. на Ръководител по "ПО" на Д. е отказано отпускането на лична пенсия за ИОЗ, тъй като от представените от последния документи в административното производство се установява, че не е придобил необходимия минимален осигурителен стаж към момента на настъпване на инвалидността от най-малко 5 години съгласно чл. 74, ал. 1, т. 4 от КСО. На жалбоподателя с горецитираното разпореждане е отпусната социална пенсия за инвалидност. С последващо заявление с вх. № МП-24215/19.02.2015 г. жалбоподателят отново е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за ИОЗ заедно с лична социална пенсия за инвалидност. Представил е ново ЕР № 0508/9.02.2015 г. на ТЕЛК, с което е извършена частична експертиза на базата на документи, изразяваща се в корекция в т. 12. Корекцията по същество е промяна в началната дата на инвалидността, която се изменя от 15.01.2008 г. на 28.02.2014 г. Решението е потвърдено с Решение № 04975 от 13.03.2015 г. на МК на НОИ и е влязло в сила. С промяната на началната дата на инвалидността настъпва промяна в критериите, които подлежат на преценка от административния орган за отпускане на лична пенсия за ИОЗ, а именно придобития до датата на инвалидизиране осигурителен стаж, който към този момент е 10 години, 4 месеца и 26 дни. С това биват покрити изискванията на чл. 74, ал. 1, т. 4 от КСО. С Разпореждане № № 7208217380/7 от 7.04.2015 г. ръководител по "ПО" в ТП на НОИ С. на жалбоподателя е отпусната лична пенсия за ИОЗ по чл. 74, ал. 1 от КСО, считано от 19.02.2015 г. - датата на подаване на заявлението, и от същата дата е постановено спиране на личната социална пенсия за инвалидност на основание на чл. 95, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 101, ал. 1, т. 4а от КСО. От представената по делото административна преписка се установява, че ЕР № 0508/9.02.2015 г. на ТЕЛК е влязло в сила на 10.02.2015 г. и е подадено в ТП на НОИ С. на 24.02.2015 г., а самото заявление е подадено на 19.02.2015 г. Правилно административният съд е изложил мотиви, че началната дата на отпускане на пенсията следва да се определи при условията на чл. 94, ал. 1 от КСО. Съгласно разпоредбата на чл. 74 от КСО право на пенсия за ИОЗ се придобива при намаляване на работоспособността и когато към датата на инвалидизирането лицето е придобило минимално изискуемият осигурителен стаж, посочен в чл. 74, ал. 1. Към момента на инвалидизиране Д. е бил на 41 години, следователно съгласно чл. 74, ал. 1, т. 4 за придобиване право на пенсия е бил необходим осигурителен стаж от 5 години. Видно от представените по делото писмени доказателства към този момент жалбоподателят е придобил осигурителен стаж в размер на 10 години, 4 месеца и 26 дни. Следователно предпоставките за придобиване на право на пенсия за ИОЗ съгласно чл. 74 от КСО са били налице към 28.02.2014 г. - началната дата на инвалидност според ЕР № 0508/9.02.2015 г. на ТЕЛК. Видно от гореизложеното между датата, на която е придобито правото на пенсия за ИОЗ от Д. - 28.02.2014 г. и момента на подаване на заявление в ТП на НОИ - 19.02.2015 г. са изминали повече от 6 месеца и съгласно чл. 94, ал. 1 от КСО най-ранната дата, от която може да бъде отпусната пенсията е датата на подаване на заявлението с всички изискуеми документи - 19.02.2015 г. Неоснователни са оплакванията, че начална дата, от която се отпуска пенсията, следва да съвпада с датата на подаване на заявлението до ТЕЛК - 19.12.2013 г., тъй като не са налице предпоставките, визирани в чл. 94, ал. 3 от КСО. Инвалидизирането като правнорелевантен факт се установява и удостоверява с ЕР от компетентния орган, който извършва експертизата по работоспособността, а не по силата на прякото действие на закона. С посоченото експертно решение се определя датата на инвалидизиране. Според чл. 28, ал. 3 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж, когато е определен краен процент на трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане, правото и размерът на пенсията за инвалидност поради общо заболяване се определят от датата, от която е определен крайният процент на трайно намалената работоспособност/вид и степен на увреждане. В случая едва на 28.02.2014 г. процесното експертно решение на ТЕЛК, с което е определен краен процент 72% трайно намалена работоспособност на заявителя Н. Д., е влязло в законна сила и е придобило статута на стабилен административен акт. Към този 19.12.2013 г. един от правопораждащите правото на пенсия юридически факти - настъпване на инвалидност - не е бил реализиран и заявлението се явява подадено предсрочно. Именно поради това не е възможно в противоречие на чл. 74, ал. 1 от КСО да се отпусне пенсия от една по-ранна дата, предхождаща датата на възникване на самото право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване. По изложените съображения и при извършената проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,