Решение № 15947 от 27.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5406/2010 г.

Решение № 15947 от 27.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5406/2010 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Мария Кирилова Линджева от гр. Велико Търново срещу решение № 101 от 23.03.2010 г. по адм. д. № 327/2009 г. по описа на Административен съд - гр. Велико Търново, Втори състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът Директор на Териториално поделение на НОИ гр. Велико Търново не е взел отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 101 от 23.03.2010 г. по адм. д. № 327/2009 г., Административен съд - гр. Велико Търново, Втори състав е отхвърлил оспорването на Мария Кирилова Линджева от гр. Велико Търново срещу Решение № 18 от 9.04.2009 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ гр. Велико Търново и потвърденото с него Разпореждане № 89 от 4.03.2009 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО. Обжалваният съдебен акт не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания. С решение от 19.03.2008 г., постановено от СГС, Административно отделение, III "Д" състав по адм. д. № 1400/2002 г. е отхвърлена жалбата на Линджева срещу Експертно решение на НЕЛК № 0150 от 1.04.2002 г. Това решение е било оставено в сила с решение № 10101 от 7.10.2008 г. по адм. д. № 9446/2008 г. по описа на Върховния административен съд, Пето отделение. В Експертно решение на НЕЛК № 0150 от 1.04.2002 г. е записано, че водещата диагноза е астма, а общото заболяване е инфекциозно - алергична бронхиална астма с леко персистиращо протичане. Лек катарен хроничен фарингит в относителна ремисия. В цитираното решение на НЕЛК не е признато, че заболяването има професионален характер. След като посоченият административен акт е влязъл в сила, то правилно, като административния орган така и първоинстанционния съд са се позовали на него. Експертното решение на НЕЛК представлява както административен акт, така и оценка на работоспособността на експертизираното лице. Съгласно чл. 113, ал. 3 от Закона за здравето решенията на органите на медицинската експертиза, по които редът на обжалването им е изчерпан, са задължителни за всички лица, органи и организации в страната. С това законово изискване се е съобразил, както административния орган, така и съда. Не може да бъде признато за придобито в следствие на трудова злополука заболяване, за което не е установено, че е предизвикало внезапно увреждане на здравето станало през време и във връзка с извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило неработоспособност. Самият факт, че е доказано с влязъл в сила административен акт, че заболяването няма професионален характер, т. е. не се дължи на вредно въздействие на работната среда, е достатъчно да се направи извода, че не става дума за трудова злополука по смисъла на чл. 55 КСО. Действително съществува съществена разлика между фактическите състави на трудовата злополука и професионалното заболяване, но и в двата случая заболяванията се дължат на вредност на работната среда, каквато в случая не е доказана с оглед характера на заболяванията. По изложените в настоящите мотиви съображения касационната жалба се оставя без уважение, а обжалваното решение се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,