Решение № 13937 от 14.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7021/2018 г.

Решение № 13937 от 14.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7021/2018 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на З. Марков против решение № 710 от 27.03.2018 г., постановено по адм. д. № 3215/2017 г. по описа на Административен съд гр. П.. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му. Ответникът – зам. кметът на О. К., в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. П. отхвърля жалбата на З. Марков против заповед № 741/02.10.2017 г. на зам. кмета на О. К., с която на основание чл. 195, ал. 6 ЗУТ е разпоредено на жалбоподателя да премахне септична яма, находяща се в УПИ ХVІ-149, кв. 8 с. Р., О. К.. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в съответствие с материалния закон. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Незаконосъобразни и необосновани са изводите на съда, че заповедта е издадена в предписаната от закона форма и в съответствие с материалния закон. Като фактически основания за издаване на административния акт е посочено, че строежът – септична яма не отговаря на санитарно-хигиенните норми, а като правно основание са посочени разпоредбите на чл. 195, ал. 6 вр. чл. 196, ал. 1 и 2 ЗУТ и чл. 225 а, ал. 1 ЗУТ. Налице е и позоваване на съставения констативен протокол. В последния е отбелязано, че септичната яма е на отстояние по-малко от 3 метра от границата със съседния УПИ и не отговаря на изискванията на закона. От изложеното следва, че заповедта е издадена в нарушение на предписаната от закона форма като е налице противоречие между фактическите и правни основания за издаването й. Нормата на чл. 196, ал. 6 ЗУТ регламентира, че кметът на общината издава заповед за премахване на строежи, които поради естествено износване или други обстоятелства са станали опасни за здравето и живота на гражданите, негодни са за използване, застрашени са от самосрутване, създават условия за възникване на пожар или са вредни в санитарно-хигиенно отношение и не могат да се поправят или заздравят. В случая не са изложени каквито и да било фактически обстоятелства, сочещи на наличие на някоя от хипотезите на цитираната норма, а от събраните по делото доказателства е установено, че същите не са налице. Същевременно чл. 225 а, ал. 1 ЗУТ, на която е налице само позоваване в административния акт регламентира, че кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2. В оспорената заповед обаче не са налице фактически и правни основания, установяващи наличие на някоя от хипотезите на чл. 225, ал. 2 ЗУТ. Нарушението на формата на административния акт е съществено и препятства съда да упражни контрол за законосъобразност на същия, тъй като в него са посочени противоречиви фактически и правни основания за издаването му. Спазването на отстоянието на строежите е относимо към тяхната законност, а не е основание за премахването им реда на чл. 195, ал. 6 ЗУТ. Същевременно в последната хипотеза не се обсъждат условията за търпимост на строежа, които са относими към незаконните строежи, подлежащи на премахване по реда на чл. 225 а и на основанията по чл. 225 ЗУТ. Нарушението на предписаната от закона форма обосновава и нарушение на материалния закон и съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като в административното производство не са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая и не е установено, коя от законовите хипотези е налице, за да се разпореди премахването на строежа. От изложеното следва, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, но в нарушение на предписаната от закона форма, при постановяването й са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и същата е в нарушение на материалния закон, а обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, поради което същото следва да се отмени като се постанови друго решение по съществото на спора, с което оспорената заповед да се отмени. По изложените съображения Върховният административен съд на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК, второ отделение,