Решение № 8042 от 23.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1892/2020 г.

Решение № 8042 от 23.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1892/2020 г., I о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД, гр. Пловдив, чрез адв. В. Георгиев, против решение № 2685 от 17.12.2019 г., постановено по административно дело № 2439/2019 г. на Административен съд - Пловдив /АС - Пловдив/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 118 от 09.07.2019 г. на директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" (БДИБР), към Министерство на околната среда и водите /МОСВ/, поправен с Решение за поправка на очевидна фактическа грешка № КД- 4 от 29.11.2019 г. на същия орган. С доводи за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, се претендира отмяна на решението. Алтернативно се иска връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане. Претендират се разноски. Ответникът - директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" към Министерство на околната среда и водите – не се представлява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС – Пловдив е бил АУПДВ № 118 от 09.07.2019 г., издаден от директора на БДИБР, поправен с Решение № КД- 4 от 29.11.2019 г. на същия орган. С акта на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД, гр. Пловдив на основание чл. 195б във връзка с чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "б" и ал. 2 от Закона за водите (ЗВ) са установени дължими публични задължения в размер на главница – 56 533, 60 лв., представляваща такса за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2017 г. за правото на водовземане от подземни води посредством тръбен канал ТК1 а, намиращ се в поземлен имот с № 009201, в местността "Османска могила", в землището на с. Бресник, община Родопи, област Пловдив, ведно с лихва за периода на забава в размер на 14 906, 14 лв. Правото на водовземане е предоставено по силата на Разрешително за водовземане № 31510049/23.01.2008 г., издадено от Директора на БДИБР, за цели: "питейно-битово водоснабдяване" на с. Брани поле и с. Белащица, община Родопи, област Пловдив. За добитите количества подземна вода, за периода 2014 г. – 2016 г., съгласно чл. 10, ал. 2, т. 1 от Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обек и за замърсяване, приета с ПМС № 177/24.06.2011 г., обн., ДВ., бр. 50 от 01.07.2011 г., изм., ДВ, бр. З от 10.01.2012 г., в сила от 01.01.2012 г. (отм.); е изчислена дължима годишна такса в размер на 39 083, 40 лв. За 2017 г. съобразно разпоредбата на чл. 11, ал. 1 и чл. 12, ал. 2 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване /приета с ПМС № 383/29.12.2016 г., обн., ДВ, бр. 2 от 06.01.2017 г., в сила от 01.01.2017 г., изм., бр. 27 от 2.04.2019 г.; Решение № 9920 на ВАС на РБ от 19.07.2018 г. - бр. 56 от 16.07.2019 г., в сила от 16.07.2019 г. /, при която единичният размер на таксата за водовземане от подземни води за обществено питейно-битово водоснабдяване е 0. 02 лв. /куб. м. е изчислена дължима такса в размер на 17 450, 20 лв. Таксата е изчислена за ползвани 2 826 680 куб. м. водни количества по подадени справки и декларации по чл. 194б от ЗВ от управителя на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД, гр. Пловдив. За да отхвърли жалбата против оспорения акт, административният съд е приел, че АУПДВ е издаден от компетентен орган съгласно чл. 195б, ал. 1 от ЗВ в предвидената от закона писмена форма и съдържание, съответстващо на изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК. Приел е, че в административното производство не са допуснати съществени нарушения на предвидените в АПК процесуални правила, които да са основание за незаконосъобразност на оспорения акт. Съгласно чл. 26 АПК дружеството е уведомено за започване на производството по издаване на акта и е било гарантирано правото му на защита. В хода на административното и съдебното производство не са представени нови писмени доказателства, установяващи плащане на процесните задължения, което според състава е единственият правнорелевантен факт от значение за конкретния спор и за преценката за законосъобразността на издадения АУПДВ. В съответствие с чл. 195б, ал. 2 ЗВ оспореният акт е издаден въз основа на представени от дружеството справки за иззети водни количества и декларации по чл. 194б ЗВ за периода 2014 г. - 2017 г., покана за доброволно изпълнение и констативни протоколи от проверка за изпълнение на задълженията. По отношения на възражението на задълженото лице за нарушението на формата на акта, изразяващо се в непосочването на целта на водовземане, мястото на водоползване и вида на водоизточника в диспозитива на акта, решаващият състав обосновава извод за неговата неоснователност. Сочи, че в акта е посочено разрешителното за водовземане, въз основа на което са определени публичните задължения. В разрешителното, като част от административната преписка по издаване на оспорения акт, както и констативните протоколи от извършения контрол, достатъчно ясно, конкретно и точно са определени всички елементи на правото на водовземане, включително целта на водовземане, мястото на водоползване и вида на водоизточника. В този смисъл обосновава извод, че не е налице непълнота или нарушение на изискването за форма. На следващо място според съда не представлява съществено нарушение на производствените правила и погрешно посочено в т. 2 от АУПДВ - питейно-битово водоснабдяване на с. Бойково, вместо с. Брани поле и с. Белащица, тъй като видно от представените списъци количествата отговарят на тези, посочени със справките и декларациите по чл. 194б от ЗВ, както и с оглед обстоятелството, че разрешителните за посочените населени места имат различни номера. Решаващият състав счита, че се касае за допусната техническа грешка, която не представлява съществено нарушение на процесуалните правила. Аналогични са изводите на съда и в насока посоченото с. Първенец, в Раздел II, т. 1, последен абзац от същата, като горното се потвърждава отново от посочените по-горе списъци. Като неоснователни са отхвърлени и възраженията на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД, гр. Пловдив относно сгрешени времеви периоди за така определените задължения. Съдът е посочил, че определените задължения в общ размер на 56 533, 60 лв. отговарят изцяло на посочените в мотивната част на акта суми за процесния период от 2014 г. до 2017 г. За 2013 г. на дружеството е известно, че не дължи суми. Размерът на задълженията отговаря на декларирания от самото дружество размер на ползваното по години количество вода и не се доказа да съществуват разминавалия. По делото не са представени други данни за ползваните води по процесното разрешително освен установените от служителя на БДИБР в констативните протоколи № ПВ 1-200/07.08.2017 г. и № ПВ1-095 от 16.05.2018 г., въз основа на подадената от самото дружество информацията, която е намерила отражение и в оспорения акт. Относно определения размер на публичните задължения, съдът е приел, че цената на правото на водовземане е определена според действащите по време тарифи по чл. 194 от ЗВ. В случая се касае за водовземане от подземни води, поради което приложимите разпоредби са тези на чл. 10, ал. 2 от отменената тарифа за таксите, дължими в периода 2014 -2016 г. и на чл. 12, ал. 2 от действащата за 2017 г. тарифа, според които единичният размер на таксата за водовземане от подземни води за обществено питейно-битово води е в размер на 0, 02 лв. /куб. м. Дължимата такса се изчислява от произведението на единичния размер на таксата - лв. /куб. м. и размера на ползвания през годината воден обем, както е приел и административният орган с оспорения акт. Задълженията на дружеството са определени на база на декларирания от самото дружество годишен обем на водовземане и съответния единичен размер на таксата, която за целия период от 2014 г. до 2017 г. е 0, 02 лв. /куб. м, независимо от приемането на нова тарифа. И в двете тарифи във формулата за определяне на таксата не се включва корекционен коефициент, отчитащ действителната категория на водите във водния обект, поради което, според съда, дори да е посочено неправилно правното основание, то самият размер на таксата е правилно определен. Съдът е обсъдил подробно и възраженията относно дължимостта на законна лихва за забава, както и твърденията на дружеството за частично плащане на задълженията, като същите са отхвърлени като неоснователни. С тези мотиви, съдът е приел, че така оспореният АУПДВ е издаден в съответствие със закона и жалбата се явява неоснователна. Така постановеното решение е правилно. Неоснователни са доводите на касатора, че оспореният АУПДВ е издаден без да са спазени законоустановените реквизити на писмената форма, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. На първо място следва да се посочи, че съществено е това нарушение на административнопроизводствените правила при издаването на административния акт, което трябва да е повлияло или да е могло да повлияе на съдържанието на акта, или ако не беше допуснато, би могло да се стигне до различно разрешаване на поставения пред административния орган въпрос. В конкретния случай актът е издаден от компетентен орган – инж. Ц. Кънева на длъжност директор Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" към МОСВ, като при издаването му административния орган се е позовал на изготвените и приобщени към административната преписка констативни протоколи, както и на подадените от дружеството декларации. Правилно е посочил съдът, че в оспорения АУПДВ са изложени подробни фактически и правни основания, мотивирали издаването му, като е отразен и алгоритъмът, по който е определена таксата, както и правното основание за нейната дължимост. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че са спазени и регламентираните административнопроизводствени правила по АПК и по специалния закон. По отношение на оплакването за противоречие с материалния закон, следва да бъде изложено следното: Неоснователно е възражението на касатора, че административния орган е нарушил задължението, залегнало в § 3, ал. 2 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обекти и за замърсяване (отм., обн. ДВ бр. 50/2011, в сила от 01.01.2012 г. до 01.01.2017 г.). Съгласно тази разпоредба до изменение на разрешителните по ал. 1 титулярът на разрешителното се уведомява за целта на водовземането с уведомлението по чл. 7, ал. 4. Разпоредбата на чл. 7, ал. 4 от Тарифата регламентира задължение на директора на басейнова дирекция при съответствие на информацията по ал. 1, уведомява писмено титуляря на разрешителното за размера на дължимата такса, срока за заплащането й и сметката, по която таксата следва да бъде заплатена. В конкретния случай, в издаденото разрешително № 31510049/23.01.2008 г. е посочено, че използването на водата е за питейно – битово водоснабдяване на с. Брани поле и с. Белащица, община Родопи, област Пловдив, което отговаря на целите по § 1, т. 1 от ДР на Тарифата. На основание чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗВ дружеството дължи такса за правото на ползване на подземни води. Обосновани и законосъобразни са изводите на съда за наличие на законовите предпоставки за възникване на вземане за такса за водоползване в установения с административния акт размер. Дължимите и незаплатени такси за периода 2014 г. - 31.12.2017 г. по чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗВ, са изчислени на база декларирано годишно водно количество с декларации, подадени от дружеството – касатор по чл. 194 б, ал. 1 от ЗВ. Съгласно чл. 195 б ЗВ вземанията за незаплатените по реда на чл. 195а, ал. 1 такси по този закон се определят с акт за установяване на публично държавно вземане от директорите на басейнови дирекции, издаден по реда на чл. 166 от ДОПК. Актът се съставя въз основа на писмени доказателства, включващи извлечения от сметките, по които постъпват таксите, платежни и други счетоводни документи, издадени от лицата, използващи водите, покана към лицето за доброволно изпълнение и констативни протоколи от извършения контрол по изпълнение на задължението, като в конкретния случай, редът за установяване на размера на задълженията е спазен. В хода на административното производство са извършени проверки по документи, обективирани в съответствие със закона в констативни протоколи, като на дружеството е изпратена и покана за доброволно изпълнение на задължението с изх. № ПО-02-341/10.07.2019 г. Съгласно чл. 194б, ал. 1 ежегодно към 31 януари на следващата година титулярите на разрешителни, включително на комплексни разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на околната среда, определят и декларират дължимата такса по образец, утвърден от министъра на околната среда и водите и обявен на интернет страниците на басейновите дирекции и на Министерството на околната среда и водите. Образецът съдържа данните съгласно тарифата по чл. 194, ал. 6, въз основа на които се определят таксите. Задължението да уведомява съответната басейнова дирекция за ползваното количество вода е за титуляра на разрешителното. В случая размерите на изразходваните количества вода са установени въз основа на подадените от "Водоснабдяване и канализация" ЕООД, гр. Пловдив справки и декларации за използвани количества вода за конкретните периоди. В тази връзка, неоснователно е възражението на касатора относно описаните в АУПДВ количества вода. Същият не предоставя доказателства относно различно количество ползвана вода. Както се каза по – горе, размерите на установените като изразходени количества вода са констатирани въз основа на подадените от самото дружество справки за използваните количество вода за конкретните периоди. Същите са били представени на БДИБР, поради което и въз основа единствено на тези декларирани от самия касатор количества са изчислени и задълженията по години. Правилно и въз основа на събраните доказателства на основание чл. 10, ал. 2, т. 1 от Тарифата за таксите за водовземане, ползване на воден обект и замърсяване при единичен размер на таксата от 0,02 лева/куб. м. за периода 2014 г. - 2016 г. и съобразно чл. 12, ал. 2, т. 1 от действаща за 2017 г. тарифа в размер на 0,02 лева/куб. м. е изчислена таксата и показателите са заместени правилно с конкретните стойности. Неоснователно е оплакването за непосочване в АУПДВ на мястото на водоползване и съоръженията, чрез които се реализира. Местонахождението на водоизточниците е посочено в разрешителното за водоползване № 31510049/23.01.2008 г. – на територията на община Родопи. Количествата иззети води, посочени в оспорения акт, съответстват на посочените в декларациите на дружеството по чл. 194б ЗВ за съответния период и приложените към тях списъци за иззетите количества за район Родопи - ПС Брани поле по процесното разрешително. Както правилно сочи и първоинстанцонният съд, разрешителното и констативните протоколи от извършения контрол за изпълнение на задължението по издаденото разрешително, като част от административната преписка, в достатъчна степен конкретизират всички елементи на правото на водовземане, включително целта на водовземане, мястото на водоползване и вида на водоизточника. При така установените обстоятелства и след оценка на доказателствения материал по делото, настоящият съдебен състав счита, че предвид безспорно установеното ползване на вода по разрешителното и липсата на доказано плащане, то задължението е дължимо. С оглед характера им, таксите за водовземане от подземни води представляват публични държавни вземания, като в настоящия случай размерът им е определен в съответствие с приложимата за съответния период Тарифа за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект. Предвид липсата на доказателства за доброволно изпълнение на задължението, се налага изводът, че оспореният АУПДВ е издаден в съответствие с материалноправните изисквания, при спазване на административнопроизводствените правила. По изложените съображение оспореното в настоящото касационно производство решение на Административен съд – Пловдив като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Ответникът не заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение