Решение № 7165 от 2.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15565/2008 г.

Решение № 7165 от 2.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15565/2008 г., I о., докладчик съдията Мариника Чернева Производство по чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с § 4, ал. 1 и 2 от преходните и заключителни разпоредби на същия кодекс. Образувано е по касационна жалба на Стефка Иванова Василева от с. Гирчевци, Общ. Кюстендил, регистрирана като едноличен търговец с фирма ЕТ "Стефка Василева - Стефи Бетц", подадена от неговия процесуален представител по пълномощно адвокат Димитър Димитров, срещу Решение № 938 от 23.09.2008 г. по адм. дело № 3617/2008 г. на Административен съд - София - град, I-во отделение, 13-ти състав, с което е отхвърлена жалбата й срещу Ревизионен акт № 1000905/17.01.2007 г., издаден от ТД на НАП, гр. Кюстендил, потвърден с Решение № 379/2.03.2007 г. на Директора на Дирекция "ОУИ", гр. София при ЦУ на НАП, в частта, в която са установени задължения за осигурителни вноски по КСО и ЗЗО. Релевират се касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се подробни съображения. Претендира се отмяна на Решението на Съда и отмяна на актовете на данъчната администрация. Ответникът - Директорът на Дирекция "ОУИ", гр. София при ЦУ на НАП не взема становище. Представителят на Върховна административна процедура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо "А" отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С посоченото Решение Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на касационния жалбоподател срещу Ревизионен акт № 1000905/17.01.2007 г., издаден от ТД на НАП, гр. Кюстендил, потвърден с Решение № 379/2.03.2007 г. на Директора на Дирекция "ОУИ", гр. София при ЦУ на НАП, в частта, в която са установени задължения за осигурителни вноски по КСО и ЗЗО. За да постанови този резултат АССГ е възприел крайният извод на контролните органи, съставили РА, че договорите, сключени от касационния жалбоподател са прикрити трудови договори, поради което касационният жалбоподател има качеството на осигурител и е бил длъжен да внесе по сметка на държавното обществено осигуряване определените от закона осигурителни вноски за това лице. Решението на АССГ е правилно. Според посочения в тях предмет процесните договори могат да бъдат или трудови договори, или договори за услуги. АССГ е дал правилен отговор на въпроса защо процесните договори не могат да бъдат определени като комисионни договори или като договори за поръчка. Затова сега анализът им следва да бъде ограничен само до съпоставката на посочените по-горе договори за труд - трудов договор и договор за услуги. Следва да се посочи, че настоящият състав на Върховния административен съд, напълно споделя изводите на АССГ за същностната разлика между договора за изработка и трудовия договор, поради което сега трябва да бъдат дадени отговори само на въпросите каква е разликата между трудовия договор и договора за услуги, и каква е разликата между договора за услуги и договора за изработка. По възприетото в правната теория определение договорът за услуги има за предмет насрещното задължение да се извърши определена услуга или да се осъществи пакет от услуги, за което да бъде заплатено възнаграждение. Пак там трудовият договор е определен като двустранно или многостранно съглашение, по силата на което едната страна предоставя за определен срок работната си сила като се задължава да извършва възложената му или възложените му трудови функции, а другата страна се задължава да заплаща възнаграждение, както и да осигури нормални и здравословни условия на труд. А договорът за изработка е договор, по силата на който едната страна (изпълнителят) се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна (възложител), а тя се задължава да заплати на първата определено възнаграждение (чл. 258 ЗЗД). Приликата между трудовия договор и договора за услуги се състои в това, че и при двата договори се дължи труд, а не овеществен трудов резултат. Основната разлика между тези два договора се състои в елементите работно време, работно място и задължение за спазване на определена трудова дисциплина, както и в йерархичната зависимост на работника при трудовия договор, докато при договора за услуги изпълнителят е независим от насрещната страна при осъществяването на уговорения резултат - възложителят може да не одобри и да не приеме този резултат, но не може да наложи дисциплинарно наказание на изпълнителя, затова че последният се е отклонил от уговореното. Нито пък е властен да упражнява над него някакъв йерархичен контрол. Разликата между договора за изработка и договора за услуги се състои в това дали изпълнителят отговаря, ако не бъде постигнат уговорения резултат. При договора за изработка изпълнителят може да иска заплащане на уговореното възнаграждение само ако е престирал уговорения резултат. Ако усилията му да постигне този резултат останат напразни, за него не възниква право на възнаграждение. При договора за услуги може да се иска възнаграждение дори ако уговореният резултат не може да бъде постигнат и това е така, защото при договора за услуги се дължи единствено осъществяването на определена дейност, а не овеществен краен резултат от тази дейност. Т. е. докато при договора за изработка възнаграждението е функция единствено на постигнатият овеществен резултат, уговорен от страните, при договора за услуги възнаграждението е функция на извършената уговорена дейност като вид, характер и продължителност, независимо дали целеният краен резултат на тази дейност е постигнат. В случая е бил уговорен резултат, който обаче не е конкретизиран и затова процесните договори не могат да бъдат определени като договори за изработка. В тази насока АССГ е изложил достатъчно убедителни мотиви, който се споделят напълно от настоящия състав на Върховния административен съд. Неоснователен в случая е доводът в касационната жалба, че за да бъдат определени процесните договори като трудови, а не като граждански, следвало да бъде установено, че трудовите функции се осъществяват ежедневно и многократно при изпълнението на задълженията по тях. Така уговорен, предметът на договорите води именно до този извод - че действията трябва да се извършват ежедневно. Поради изложеното, настоящият съдебен състав намира, че АССГ е приел сключените от ЕТ "Стефи Бетц" с Кирил Зафиров, Албена Стойнева, Иван Костов и Бойко Василев договори като такива, за които се дължат осигуровки за всички осигурени социални рискове по КСО и здравни осигуровки по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО. Органите по приходите не са обявили съществуването на трудово правоотношение по смисъла на чл. 405а от КТ, каквито доводи е направила жалбоподателката - това административно производство е различно и се извършва от друг орган. За целите на производството по установяване на задълженията на ЕТ за задължителни осигурителни вноски (каквито функции са им възложени с ДОПК) органите по приходите са третирали възникналите правоотношения с оглед на техния действителен правен характер, а не с оглед на ползваната печатна бланка и посоченото в нея наименование на договора. По направеното от жалбоподателя възражение, че с предишен ДРА № 427/16.05.2005 г. на ТДД-Кюстендил договорите са били приети за "граждански" и е недопустимо органите по приходите понастоящем да ги определят с новия РА като "трудови" настоящата инстанция е съгласна с изводите на АССГ, че действително в посочения ДРА са обсъждани сключените в бланка - образец за "граждански договор", договори с лица, наети като шофьори за целите на облагането по ЗКПО. Предмет на ревизията обаче не са били задължения за осигуровки по КСО и ЗЗО, поради което по отношение на тези задължения няма влязъл в сила акт на приходната администрация, с който да са безспорно установени. Освен това, ДРА № 427/16.05.2005 г. е влязъл в сила без да е бил оспорен пред съд от задълженото лице, а АССГ не е обвързан от мотивите на органите по приходите в предишен РА и дължи, в рамките на компетенциите си по чл. 160, ал. 1 ДОПК произнасяне въз основа на събраните доказателства по същество на спора - дължими ли са установените с Ревизионен акт № 1000905/17.01.2007 г. задължения за довнасяне на осигуровки, но не и проверка на влезлият в сила ДРА от 2005 г. По изложените съображения Върховният административен съд, Първо "А" отделение, в настоящият си съдебен състав счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, Първо "А" отделение,