Решение № 11932 от 11.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8952/2015 г.

Решение № 11932 от 11.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8952/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Емилия Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Вария Трейд" ЕООД, гр. София, чрез пълномощник - адвокат Георги Сланчев срещу решение № 8082 от 2.07.2015 г., постановено по адм. д. № 8018/2014 г. на Върховен административен съд. Изложени са касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на решението поради нарушаване на материалния закон, съществено нарушение съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска от съда да отмени изцяло обжалваното решение с произтичащите от това последици по закон. В съдебно заседание, чрез адвокат Сланчев поддържа жалбата, не сочи нови доказателства. Ответникът - министъра на отбраната се представлява от юрисконсулт Петрова, която оспорва жалбата и иска от съда да остави в сила решението на тричленния състав на Върховния административен съд. Двете страни претендират съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, петчленен състав на първа колегия, след като прецени доводите в жалбата и на представителя на прокуратурата и събраните по делото доказателства в рамките на сочените касационни основания, както и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Решението е валидно и допустимо, постановено е в съответствие с материалния закон. Жалбата е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С решението си Върховния административен съд е отхвърлил жалбата на "Вария Трейд" ЕООД срещу заповед № ЗС-137 от 2.06.2014 г., издадена от министъра на отбраната. Със заповедта на основание чл. 80а, ал. 1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/ е наредено да се изземе имот - частна държавна собственост, представляващ магазин № 4 със застроена площ от 123.10 кв. м., находящ се в гр. София, район Красно село, жк Лагера, бл. 5, вх. В, ет. 1. Тричленният състав на ВАС е установил, че за имота е издаден АЧДС № 07920 от 9.04.2012 г., предоставен за управление на министерство на отбраната. С договор от 1.04.1997 г. е бил отдаден под наем за срок от три години на ЕТ "Вария Трейд - Татяна Йорданова", прехвърлена на "Вария Трейд" ЕООД, който срок е изтекъл на 31.03.2000 г. Дружеството е поканено да освободи имота, който държи без основание след като е изтекъл срока на договора за наем с писмо № 21-30-287 от 27.08.2012 г. и е даден 14-дневен срок за доброволното му освобождаване. След проверка от служители на ответника на 20.01.2014 г. е констатирано, че имотът не е освободен и се ползва все още от търговското дружество. При така установените обстоятелства, административният орган - министъра на отбраната е приел, че са налице предпоставките на чл. 80а, ал. 1 от ЗДС и е издал процесната заповед, с която е разпоредил имотът да се изземе от "Вария Трейд" ЕООД, тъй като се владее без правно основание. Като е събрал допустимите и относими доказателства, обсъдил ги е в тяхната съвкупност, тричленния състав на ВАС е достигнал до правни изводи, които се споделят от настоящия петчленен състав на Върховния административен съд. Приел е, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия и в изискуемата законова форма. Изложени са фактическите и правни основания за издаване на акта и са спазени административнопроизводствените правила. С обжалваното решение съдът е приел, че са налице материалноправните предпоставки на хипотезата на чл. 80а, ал. 1 от ЗДС, а именно - налице е държавен имот, предоставена за ползване и управление на министерство на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната, който се държи или владее без основание или на отпаднало основание. Решение е правилно и следва да се остави в сила. Първоинстанционният съд подробно и обосновано е мотивирал правните си изводи въз основа на установените обстоятелства. Неоснователни са доводите, изложени в касационната жалба, които преповтарят твърденията пред съда по същество, а именно, че в случая приложим е текстът на 236, ал. 1 ЗЗД, съгласно който наемното правоотношение по договора за наем, чийто срок е изтекъл се е трансформирало в безсрочно с факта на приемане от наемодателя на заплатената от дружеството наемна цена. Този извод е в противоречие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Разпоредбите на ЗЗД, на които се позовава касаторът са неприложими в случая, тъй като за имотите - държавна собственост е предвиден специален ред за управление и разпореждане и той е регламентиран в ЗДС и правилника за прилагането му. Срокът за отдаване под наем на имотите - частна държавна собственост, не може да бъде по-дълъг от 10 години, съгласно чл. 19, ал. 4 ЗДС, поради което и след изтичане срокът на договор за наем за тези имоти не е предвидена законова възможност в специалния закон /ЗДС/ да се установят безсрочни наемни правоотношения. За да се осъществи съставът на чл. 80а, ал. 1 ЗДС е необходимо да е установено по делото, че имотът е държавна собственост, предоставен за ползване и управление на Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната, че се владее или държи без основание или на отпаднало основание от друго физическо или юридическо лице, или се ползва не по предназначение. Всякакви други въпроси, включително заплащането на наемна цена без да има основание за това са неотносими към настоящия правен спор и не санират липсата на правно основание да се държи процесния имот от касатора. По изложените съображения, решението на тричленния състав на Върховния административен съд следва да се остави в сила, като правилно и законосъобразно, тъй като не се установи да са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. При този изход на делото и направеното от процесуалния представител на административния орган искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 143, ал. 3 и ал. 4 АПК, чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 144 АПК следва такова да се присъди, като размерът от 300 лева е определен в чл. 7, ал. 1, т. 4 във връзка с § 1 от ДР на Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд