Решение № 17018 от 22.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9239/2011 г.

Решение № 17018 от 22.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9239/2011 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Александра Пламенова Алексиева от гр. София, подадена от нейния процесуален представител по пълномощно адвокат Ренета Станчева от същия град, срещу решение № 2677 от 02.06.2011 г. по адм. дело № 979/2011 г. на Административен съд - София град в частта, с която е отхвърлена жалбата й срещу решение № 29 от 18.01.2011 г. на главния директор на Столично управление "Социално осигуряване" (СУСО).

Касационната жалба е подадена по пощата от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК в последния ден от срока по чл. 211, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

I. От данните по делото е видно, че:

1. На 28.12.2007 г. касационната жалбоподателка Александра Пламенова Алексиева е родила второ дете, за чието отглеждане до 2-годишна възраст със заповед № 722 от 08.09.2008 г. работодателят (Българска телеграфна агенция) й разрешил да ползва платен отпуск по чл. 164, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) за времето от 25.09.2008 г. до 27.12.2009 г. С молба-декларация, заверено ксероксно фотокопие на която се намира на л. 17 от адм. д. № 1495/2011 г. (присъединено към адм. д. № 979 от 2011 г.) на Административен съд - София град, Александра Пламенова Алексиева е поискала да й бъде отпуснато парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С т. 5 на тази молба - декларация е заявила, че детето не е настанено в детско заведение.

1. Със заповед № П-3199 от 16.09.2010 г. директорът на СУСО е разпоредил да бъде извършена проверка по разходите на държавното обществено осигуряване в Детска ясла № 51, гр. София, а със заповед № П-3789 от 19.10.2010 г. е разпоредил такава проверка и в Обединено детско заведение № 40 "Жар птица" - гр. София. За резултатите от проверката в Детска ясла № 51 е изготвен констативен протокол вх. № 43 от 15.10.2010 г. (върху който е поставен и изх. № 08-10-2 от 18.10.2010 г.), а за резултатите от проверката в ОДЗ № 40 "Жар птица" е изготвен констативен протокол вх. № 69 от 20.10.2010 г. (върху който е поставен и изх. № 08-10-2 от 22.10.2010 г.). Една от констатациите в първия протокол е, че детето на Александра Пламенова Алексиева е било настанено в Детска ясла № 51 за времето от 03.08.2009 г. до 27.12.2009 г., а във втория констативен протокол - че е било настанено в ОДЗ № 40 "Жар птица" за времето от 01.11.2009 г. до 30.11.2009 г.

1. Въз основа на тези констатации длъжностното лице по чл. 114, ал. 3 КСО при СУСО е издало две разпореждания, с които е инициирало две отделни производства за събиране на получените от Александра Пламенова Алексиева парични обезщетения по чл. 53, ал. 1 КСО. Първото от тях - разпореждане № РВ-ПОВН-1049 от 08.12.2010 г. - обхваща времето от 01.11.2009 г. до 30.11.2009 г., през което детето е било записано в ОДЗ № 40 "Жар птица". Второто - № РВ-ПОВН-1878 от 08.12.2010 г. - обхваща времето от 03.08.2009 г. до 31.10.2009 г. и от 01.12.2009 г. до 27.12.2009 г., през което детето е било записано в Детска ясла № 51. За да издаде тези разпореждания длъжностното лице по чл. 114, ал. 3 КСО е приело, че през посочените периоди от време Александра Пламенова Алексиева е била недобросъвестна.

1. С жалба вх. № РВ-ПОВН-1878 от 30.12.2010 г. Александра Пламенова Алексиева е оспорила законосъобразността на второто разпореждане № РВ-ПОВН-1878 от 08.12.2010 г., което се отнася за паричните обезщетения по чл. 53, ал. 1 КСО, получавани от нея за времето от 03.08.2009 г. до 31.10.2009 г. и от 01.12.2009 г. до 27.12.2009 г., през което детето е било записано в Детска ясла № 51. По делото няма данни Александра Пламенова Алексиева да е оспорила първото разпореждане - № РВ-ПОВН-1049 от 08.12.2010 г. за времето, през което детето е било в ОДЗ № 40 "Жар птица".

1. По тази жалба главният директор на СУСО е издал две решения. С първото от тях - решение № 29 от 18.01.2011 г. - е отменил оспореното разпореждане № РВ-ПОВН-1878 от 08.12.2010 г. и е решил въпроса по същество, като е разпоредил Александра Пламенова Алексиева да възстанови полученото от нея парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО за целия период от време, показан в констативния протокол (03.08.2009 г. - 27.12.2009 г.). С второто - решение № 93 от 04.02.2011 г. - главният директор на СУСО е констатирал, че е допуснал грешка в първото решение, като е пропуснал да отчете, че за полученото от Александра Пламенова Алексиева парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО за времето от 01.11.2009 г. до 30.11.2009 г. е издадено друго разпореждане, което не е било оспорено от нея и така, като е включил същия период (01.11.2009 г. - 30.11.2009 г.) в решение № 29 от 18.01.2011 г. той всъщност е дублирал търсеното обратно парично обезщетение за този период. Затова с посоченото второ решение главният директор на СУСО е отменил решение № 29 от 18.01.2010 г. в частта, с която е решил въпроса по същество и е изменил същото решение в частта, с която е отменил разпореждане № РВ-ПОВН-1878 от 08.12.2010 г., като сега вече е потвърдил това разпореждане (т. е. отхвърлил е подадената срещу него жалба).

II. Сезиран с жалби, подадени от Александра Пламенова Алексиева срещу тези две решения на главния директор на СУСО, Административен съд - София град с посоченото по-горе решение е приел, че в случая не е била налице очевидна фактическа грешка, поради което главният директор на СУСО не е имал правомощие да издава решение № 93 от 04.02.2011 г. Затова Административен съд - София град е отменил решение № 93 от 04.02.2011 г. Но като е споделил извода на главния директор на СУСО за допуснато с решение № 29 от 18.01.2011 г. дублиране на паричното обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО за времето от 01.11.2009 г. до 30.11.2009 г., Административен съд - София град е изменил това решение като по този начин вместо главния директор на СУСО е потвърдил оспореното от Александра Пламенова Алексиева разпореждане № РВ-ПОВН-1878 от 08.12.2010 г., което се отнася за паричните обезщетения по чл. 53, ал. 1 КСО, получавани от нея за времето от 03.08.2009 г. до 31.10.2009 г. и от 01.12.2009 г. до 27.12.2009 г.

III. Непрецизно формулираното оплакване в касационната жалба, че оспореното с нея съдебно решение е "незаконосъобразно, необосновано и неправилно", представлява довод за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост (касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК). Този довод е основан на следните аргументи:

1. Според процесуалният представител по пълномощно на касационната жалбоподателка, изготвил касационната жалба, представените с административната преписка два констативни протокола (описани по-горе в т. I. 2. на тези мотиви) били парадоксални, защото установявали факта, че детето е посещавало едновременно две детски ясли през един и същ период от време - от 03.08.2009 г. до 27.12.2009 г., което практически е невъзможно. В същото време в атакуваните административни актове и "възприетата" от административния орган фактическа обстановка е отразен различен период на посещения - от 03.08.2009 г. до 31.10.2009 г. и от 01.12.2009 г. до 27.12.2009 г. Тези "факти", "установени" от административния орган, според пълномощника на касационната жалбоподателка, са недоказани и не се подкрепят с годни доказателства по смисъла на закона, от които да е видно на какво основание е възприета така отразената фактическа обстановка. Освен това по делото били представени писмени доказателства, установяващи съвсем различна фактическа обстановка, но въпреки това съдът никъде в мотивите на своя акт не обсъждал тези доказателства.

1. Неправилно Административен съд - София град бил приел за ирелевантно обстоятелството, че детските ясли са включени в разпоредбата на чл. 53, ал. 4 КСО едва с изменението на тази разпоредба, обнародвано в ДВ, бр. 100 от 2010 г., т. е. точно в момента на издаване на обжалваните административни актове (разпореждания и решения), но това изменение на чл. 53, ал. 4 КСО влиза в сила от 01.01.2011 г. и има действие единствено и само занапред. То, според пълномощника на касационната жалбоподателка, не може и няма как да бъде приложено за минало време поради императивността на правилото за действието на правните норми (във времето) и затова е невъзможно и недопустимо на касационната жалбоподателка да бъде налагана предвидената в закона санкция.

1. Според процесуалният представител на касационната жалбоподателка, изразът "настаняване на детето в детско заведение" касае и се отнася за случаите, в които издръжката на детето е за сметка на държавата или на друг субект, но не и за сметка на родителите. Пак според него, нормата на чл. 53, ал. 4 КСО е във връзка с ал. 3 на чл. 54 КСО (но не сочи какво следва от това; в писмената защита също не е обяснил какво следва от тази връзка между двете разпоредби).

1. Съгласно разпоредбата на чл. 118, ал. 2 от Закона за здравето (ЗЗ) и разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 26 от 18.11.2008 г. за устройството и дейността на детските ясли те са обособени структури, в които медицински и други специалисти осъществяват отглеждане, възпитание и обучение на деца от тримесечна до тригодишна възраст. Това обаче не водело до правния извод, че "детето е посещавала детска ясла, същата е била настанена в детско заведение по смисъла на закона". В чл. 118, ал. 2 ЗЗ законодателят изрично и императивно бил определил какво разбира под детско заведение и в тази разпоредба детските ясли не са приравнени на детски заведения по смисъла на КСО и разпоредбата, която е действаща през 2009 г. Освен това, видно от същите материалноправни норми детската ясла има статут, различен от този на детските градини и от този на детските заведения, в които се настаняват деца за отглеждане и възпитание поради липсата на родителски грижи.

1. Неправилно Административен съд - София град бил приел, че в случая се касае за настаняване, защото в посочените по-горе нормативни актове законодателят говорел за прием на децата, а не за настаняване на същите. Това било видно от Наредба № 26 от 18.11.2008 г. за устройството и дейността на детските ясли, раздел III "Условия за прием на децата в детската ясла" - съгласно материалноправната норма на чл. 19 от тази наредба децата се приемат, а не се настаняват в детските ясли. Освен това, според пълномощника на касационната жалбоподателка, изводите на съда, че "под настаняване на детето в детско заведение следва да се разбира, че конкретното дете е записано в детска ясла и е постъпило" са незаконосъобразни и неправилни, защото липсват каквито да било доказателство в подкрепа на твърденията на административния орган, че детето е било настанено в детско заведение и това било видно дори от обжалваното решение.

1. Безспорно било установено по делото, че поради наличието на сериозен здравословен проблем на детето - бронхиална астма - касационната жалбоподателка била полагала грижите за неговото отглеждане и възпитание и това било причината тя да ползва полагащия й се отпуск по майчинство. Обстоятелството, че детето е болно и майката е ползвала полагащия й се отпуск по майчинство за неговото отглеждане и възпитание било установено с приложеното като доказателство по делото медицинско направление изх. № 220 от 01.02.2011 г., издадено от д-р Стефанов, негов педиатър. Този факт съдът не е коментирал, а от него следвал извод, че в конкретния случай не намира приложение разпоредбата на чл. 114, ал. 1 вр. чл. 113 КСО, поради това, че сумите не са получени недобросъвестно и освен това не става дума за осигурителни плащания, а за обезщетения.

IV. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита инвокирания с касационната жалба довод и аргументите, с които е обоснован, за неоснователни поради следните съображения:

1. Вярно е, че в констативен протокол вх. № 43 от 15.10.2010 г. (върху който е поставен и изх. № 08-10-2 от 18.10.2010 г.) е посочено, че детето е било записано и е посещавало детска ясла № 51 през периода 03.08.2009 г. - 27.12.2009 г., а с констативен протокол вх. № 69 от 20.10.2010 г. (върху който е поставен и изх. № 08-10-2 от 22.10.2010 г.) е направена констатацията, че детето е посещавало ОДЗ № 40 "Жар птица" от 01.11.2009 г. до 30.11.2009 г. Последното обстоятелство не се оспорва от касационната жалбоподателка. А с двете разпореждания, издадени от длъжностното лице по чл. 114, ал. 3 КСО, периодите, през които детето е посещавало двете детски ясли, са ясно и точно разграничени. Това разграничение е съобразено от Административен съд - София град.

1. Неоснователно е изразеното с касационната жалба становище, че детските ясли са включени в разпоредбата на чл. 53, ал. 4 КСО едва с изменението на тази разпоредба, обнародвано в ДВ, бр. 100 от 2010 г. През процесните периоди на пребиваване на детето в двете детски заведения е била в сила редакцията на чл. 53, ал. 4 КСО (обн., ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.), според която парично обезщетение по ал. 1, 2 и 3 не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение. С изменението на чл. 53, ал. 4 КСО (обн., ДВ, бр. 100 от 21.12.2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) изразът "настаняване на детето в детско заведение" променен на "настаняване на детето в детски заведения" и е допълнен с израза "включително и детски ясли" и така обстоятелството, изключващо правото на парично обезщетение при сега действащата редакция на чл. 53, ал. 4 КСО е посочено така: "настаняване на детето в детски заведения, включително и детски ясли". Върховният административен съд е имал възможността да изрази становище, че с това изменение законодателят не е приравнил детските ясли на детски заведения, а "е уточнил волята си, като текстът на разпоредбата е придобил следното съдържание: "...настаняване на детето в детски заведения, включително и детски ясли...", което недвусмислено води до извода, че детските ясли са включени в понятието "детско заведение" и настъпилата законодателна промяна в разпоредбата на чл. 53, ал. 4 КСО от 21.12.2010 г. уточнява тази норма в смисъла, в който винаги е била логически тълкувана, а не обуславя извод, че до тази дата приемането на дете в детска ясла не е аналогично с настаняване в детско заведение" реш. № 6966 от 18.05.2011 г. по адм. д. № 14762 от 2010 г. и реш. № 8437 от 14.06.2011 г. по адм. д. № 1617 от 2011 г., двете на ВАС-VI отд.).

1. Правилото на чл. 53, ал. 4 КСО не е ново за българското осигурително право. Законодателят е възприел това разрешение още през 1973 г., когато в чл. 156 от дял III на Кодекса на труда от 1951 г. е създадена нова ал. 5 (обн., ДВ, бр. 53 от 10.07.1973 г.) със следното съдържание: "Обезщетението за отглеждане на малко дете по предходните алинеи не се изплаща, когато детето е настанено в детски ясли или в друго детско заведение." А с § 1 от заключителните разпоредби на ПМС № 72 от 30.12.1986 г. (обн., ДВ, бр. 6 от 23.01.1987 г.) е прието изменение и допълнение на Правилника за прилагане на дял III от Кодекса на труда от 1951 г., с което е създаден нов чл. 45г, чиято ал. 2 има следното съдържание: "Изплащането на паричните обезщетения се спира при прекратяване на отпуска, при смърт на детето, даването му за осиновяване, настаняването му в детска ясла или в друго детско заведение, както и при прекратяването на трудовото правоотношение, по което работи майката (осиновителката) или лицето, което ползува съответния отпуск." А с чл. 1, ал. 1 на Наредба № 6 от 27.02.1987 г. за организацията и дейността на детските ясли (обн., ДВ, бр. 44 от 09.06.1987 г., отменена с § 2 от преходните и заключителни разпоредби на сега действащата Наредба № 26 от 18.11.2008 г. за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях, обн., ДВ, бр. 103 от 02.12.2008 г.) детските ясли са определени като здравно - профилактични и възпитателни заведения, в които се отглеждат и възпитават деца на възраст от 10 месеца до 3 години, а според ал. 2 на същия чл. 1 те се създават (или разкриват) за да подпомагат родителите за отглеждането и възпитаването на здрави и добре развити деца.

С § 12 от преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване (тогава с наименование Кодекс за задължителното обществено осигуряване (КЗОО - обн., ДВ, бр. 110 от 17.12.1999 г.) е отменен действащият дотогава дял III от Кодекса на труда от 1951 г. С чл. 53, ал. 3 КЗОО законодателят е приел, че само настаняването на детето в детско заведение на пълна държавна издръжка е обстоятелство, което изключва правото на обезщетение по ал. 1, а настаняването на детето в детски ясли или друго детско заведение не изключва това право. И така до 22.08.2006 г. когато в ДВ, бр. 68 от тази дата е обнародван Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване с § 4 на който е възстановено правилото, създадено през 1973 г. с чл. 156, ал. 5 от дял III на Кодекса на труда от 1951 г. (виж по-горе).

1. Вярно е, че в чл. 118, ал. 2 от Закона за здравето (ЗЗ) детските ясли са определени като организационно обособени структури, но това определение е основано на друг критерий, изграден въз основа на т. нар. системен подход (съвкупност от определени принципи и методи за изследване на обектите като система, обединяваща в едно цяло множество взаимно свързани елементи). При него изразът "организационно обособена структура" означава "организационно звено от система". По-нататъшния анализ води до извода, че детските ясли са звено от системата за здравеопазване, в т. ч. и здравна профилактика, за възпитание и за обучение на децата, при която те (децата) преминават последователно всяко от структурните й звена - родилен дом, общопрактикуващ лекар по програмата "Детско здравеопазване" на Националната здравноосигурителна каса, детски ясли, детска градина, начално и средно училище. В тази система детските ясли продължават да бъдат детски здравно-профилактични заведения и това е видно от останалите части на чл. 118 ЗЗ, които процесуалният представител на касационната жалбоподателка не цитира, а именно: според ал. 1 на чл. 118 ЗЗ детски ясли се създават за подпомагане на семейството при отглеждане на деца до тригодишна възраст и за осигуряване на тяхното нормално физическо и психическо развитие (правило, идентично на това по чл. 125, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за народното здраве, отменен с § 5 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за здравето), а ал. 2 на чл. 118 ЗЗ, която започва с цитираната в касационната жалба дефиниция, продължава така: "Детските ясли са организационно обособени структури, в които медицински и други специалисти осъществяват отглеждане, възпитание и обучение на деца от тримесечна до тригодишна възраст" или с други думи казано, детските ясли са структури за отглеждане, възпитание и обучение на деца, което несъмнено означава, че те са институции за деца или детски заведения.

1. Върховният административен съд многократно е изразявал становището, че настанено в детско заведение по смисъла на чл. 53, ал. 4 КСО е дете, което е прието (записано) по реда на Наредба № 26 от 18.11.2008 г. (за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях) в детска ясла, функционираща като самостоятелно заведение или като звено в обединено детско заведение по чл. 27, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета (ППЗНП). Обстоятелството дали детето реално е посещавало детското заведение е ирелевантно, защото то се счита за настанено в детско заведение по смисъла на чл. 53, ал. 4 КСО с неговото записване в съответната детска ясла. Това становище е вече трайно установена съдебна практика (реш. № 3074 от 01.03.2011 г. по адм. д. № 156 от 2011 г. и цитираните в него решения на на ВАС - VI отд.; реш. № 2885 от 25.02.2011 г. по адм. д. № 14760 от 2010 г.; реш. № 4802 от 06.04.2011 г. по адм. д. № 1222 от 2011 г.; реш. № 5831 от 27.04.2011 г. по адм. д. № 1149 от 2011 г.; реш. № 6479 от 10.05.2011 г. по адм. д. № 14684 от 2010 г.; реш. № 7183 от 25.05.2011 г. по адм. д. № 13936 от 2010 г. и цитираните в него други съдебни решения, всичките на ВАС-VI отд.). Като е приел с оспореното решение, че "под настаняване на детето в детско заведение следва да се разбира, че конкретното дете е записано в детска ясла и е постъпило", Административен съд - София град не е нарушил, а правилно е приложил материалния закон според константната съдебна практика.

1. Обстоятелството, че майката е полагала грижи по отглеждането и възпитанието на детето едновременно (и дори повече) от специалистите в детските ясли, не обосновава извод за добросъвестност при получаването на паричното обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО през процесните периоди. Същественото в случая е, че тя е подала декларация, с която е завила, че детето не е настанено в детско заведение и че ще декларира промяната на това обстоятелство, ако такава настъпи. Това свое задължение касационната жалбоподателка не е изпълнила, поради което е налице правонарушение. А недобросъвестен по правило е този правен субект, който преследвайки определена цел, извършва или допуска едно правонарушение. Данните по делото са, че касационната жалбоподателка, отглеждайки детето си, не е изпълнила поетото от нея задължение да заяви настаняването му в детските ясли. Това нарушение обуславя нейната недобросъвестност, която не се елиминира от лично полаганите грижи за детето.

По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно (законосъобразно и обосновано) и следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,