Решение № 8562 от 26.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3930/2009 г.

Решение № 8562 от 26.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3930/2009 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, образувано по две касационни жалби, подадени от 1. Божидар Колдеев, Калинка Колдеева, Атанас Колдеев и Савка Колдеева от гр. Бургас и 2. Георги Атанасов от гр. Бургас, подадена чрез адв. Котов срещу решение № 1146 от 29.12.2008 г. по адм. д. № 264/2008 г. по описа на Административен съд - София град. Излагат се подробни доводи за незаконосъобразност на решението, като немотивирано и постановено при съществено процесуално нарушение и се претендира неговата отмяна със законните последици. Ответникът началник на ДНСК - София не ангажира становище по жалбите. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, второ отделение, намира жалбите за процесуално допустими като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни, а разгледани по същество - за частично основателни, по следните съображения: С обжалваното решение са отхвърлени като неоснователни жалбите на настоящите касатори срещу заповед № РД-14-435/10.12.2007 г. на зам. началника на ДНСК, с която на основание чл. 225, ал. 1 и ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ е наредено премахване на незаконен строеж "триетажна жилищна сграда с гаражен и тавански етаж и магазини" в УПИ III-232, кв. 18 по плана на к-с "Лазур", гр. Бургас. За да постанови този правен резултат административният съд е приел, че заповедта е правилна като краен резултат, независимо от несъответно визираното в същата правно основание на чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ, тъй като е установено по безспорен начин наличие на незаконен строеж, изграден в отклонение на строителните книжа, т. е. по т. 3, ал. 2, чл. 225 ЗУТ, за което са изложени подробни мотиви. Решение е незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Както правилно е прието в обжалваното решение, по смисъла на чл. 168, ал. 1 АПК съдът е длъжен да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. Този контрол обаче обхваща законосъобразността на акта с оглед изложените в същия правни основания, в случая това е основанието по т. 1, ал. 2, чл. 225 ЗУТ, съгласно която разпоредба "строеж или част от него е незаконен, когато се извършва в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план". Касае се за самостоятелно основание, квалифициращо строежа като незаконен, което се различава съществено от основанието по т. 3, ал. 2, чл. 225 ЗУТ, възприето от съда. Последното визира, че строежа, респ. част от него е незаконен когато е изграден при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект по чл. 154, ал. 2, т. 1, 2, 3 и 4. Следователно тези две законови хипотези регламентират различни от фактическа страна случая, при които се квалифицира като незаконен един строеж, поради което и релевантните факти и обстоятелства са от различно естество. Като е възприел за законосъобразна процесната заповед на началника на ДНСК, изхождайки от наличието на незаконен строеж, но при различна от визираната в заповедна хипотеза, административният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като домотивиране, заместване и попълване в обжалвания административен акт на липсващи части, в случая несъответно правно основание, от съда е недопустимо. Това е така, тъй като обосновката от фактическа страна и правната квалификация е изцяло в прерогативите на издаващия акта орган и рефлектира пряко върху процесуалното право на защита на страните, т. е. подмяната от съдебната инстанция на визираното в оспорения акт правно основание е в противоречие с разпоредбите на чл. 168 във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Предвид изложеното, съдебния контрол за законосъобразност на заповед № РД-14-435/10.12.2007 г. на зам. началника на ДНСК следва да обхване от фактическа страна визираното в чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ основание за наличие на незаконен строеж, съответно - в неговата цялост или части от строежа. С оглед на изложеното и на основание чл. 222, ал. 2 т. 1 АПК, обжалваното решение като постановено при съществено процесуално нарушение следва да бъде отменено и делото - върнато за ново разглеждане при съобразяване на указанията, изложени по-горе. Водим от горното, Върховният административен съд, второ отделение