Решение № 315 от 13.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6445/2007 г.

Решение № 315 от 13.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6445/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Капка Юстиниянова Производството е по реда на § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК (2007 г.) във вр. с чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на И. Ш. Р. против въззивното решение на Ш. окръжен съд от 25.10.2007 г. по гр. д. № 437/2007 г., с което е оставено в сила решение № 329 от 10.05.2007 г. по гр. д. № 2556/2006 г. на Ш. районен съд, с което е отхвърлен иска на жалбоподателя за установяване, че е придобил по давност на основание чл. 79, ал. 1 ЗС, наследствените 2/8 идеални части на ответниците от апартамент № 21, с площ 41,53 кв. м, етаж 2, вход 2 от ЕЖБ-3 на ул. ". гора" № 8, гр. Ш., подробно описан в диспозитива на решението. Наведени са доводи в подкрепа на оплакването за неправилност на решението, поради нарушаване на материалния закон и необоснованост с искане за неговата отмяна. Ответниците Е. И. А. и К. С. М. не са взели становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., разгледа жалбата и провери решението, чиято отмяна се иска, с оглед на изложените отменителни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж ГПК (отм.). Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да отхвърли установителния иск за собственост на жалбоподателя, съдът е посочил, че обстоятелството на еднолично упражнявана фактическа власт върху имота, дори и в продължение на повече от 10 години, не е достатъчно, за да се признае придобиването му по давност, особено когато се касае до придобиване по давност на сънаследствен имот, при който съсобственикът - ищец е владелец на своята идеална част и държател на частите на останалите съсобственици. Съдът е посочил, че в тази хипотеза ищецът е следвало да докаже недвусмислено и категорично, че е променил държането на спорната част от имота, като владее за себе си, против волята на другите наследници. Такива доказателства по делото не са били събрани, а заплащането на данъка за недвижимия имот и данък смет са действия на обикновено управление на имота, които не водят до отричане правата на останалите съсобственици на имота, при което съдът отхвърлил иска, като неоснователен. Решението е правилно. Обосновано и законосъобразно съдът е приел, че процесният апартамент, закупен по време брака на ищеца с Н. К. Р., починала на 15.08.1992 г., чиито наследници са ответниците, нейни родители, макар да е владян непрекъснато от ищеца от закупуването му и след смъртта на съпругата му, еднолично упражнената фактическа власт не е достатъчно основание, за да го направи собственик по давностно владение за наследствените части на другите съсобственици. Правилно съдът е посочил, че в качеството си на съсобственик, ищецът е владелец на своята част и държател на частите на другите съсобственици и за да ги придобие по давност, той следва да докаже, че е променил държането на спорния имот, като владее за себе си и против волята на другите наследници. Обстоятелството, че той е владял имота след смъртта на съпругата си сам и ответниците не са го ползвали, както и че е заплащал данъка на апартамента и данък смет, действия на обикновено управление на имота, правилно са преценени от съда, че не манифестират поведение на промяна в намерението на ищеца, да владее частите на ответниците за себе си, против тяхната воля. В касационната жалба се поддържа, че след като ответниците не са се противопоставяли на владението, ищецът не е имал основание да отблъсне техни претенции, за да установи, че е владял против тяхната воля. При такова поведение на останалите съсобственици, ищецът е могъл да се снабди с нотариален акт за собственост по наследство и давностно владение за целия апартамент, като един начин да докаже, че е владял частите на ответниците за себе си. Такива или други доказателства за промяна в държането на спорните части с намерението ищеца да ги свои за себе си по делото няма, при което законосъобразно и обосновано съдът е отхвърлил иска, като неоснователен. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.