Решение № 837 от 26.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5738/2014 г.

Решение № 837 от 26.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5738/2014 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Доруел 2012" ООД, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, представлявано от управителя Ели Дойнова, подадена чрез пълномощника адв. Михалков, против решение № 415/23.01.2014 г., постановено по адм. д. № 5262/2013 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на дружеството срещу заповед № 426/10.05.2013 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП). По подробно изложени в жалбата съображения за неправилност на решението, като постановено при наличие на отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, се претендира отмяната му, както и присъждане на съдебни разноски. Ответникът - председателят на Комисия за защита на потребителите (КЗП/Комисията), оспорва жалбата с аргументи, изложени в писмен отговор. Претендира разноски за защита от юрисконсулт. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Първоинстанционният съд, след като е анализирал събраните в рамките на административното производство доказателства и обсъдил направените от страните твърдения, е приел, че фактическите предпоставки за издаване на акта съответстват и правилно са квалифицирани в хипотезите на сочените като правно основание разпоредби на чл. 88, ал. 1, т. 2 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), Наредба за условията и реда за изтегляне от пазара, изземване от потребителите и унищожаване на опасни стоки и за реда за обезщетяване на потребителите в случаите на изземване на опасни стоки, във вр. с чл. 99 от ЗЗП. Съдът е заключил, че процесната стока - скейборд с четири колела, марка "Doruel Sport", модел KDS-SKB 3108, бар код 10000957, не съответства на някои от показателите по БДС EN 13613:2009, като, позовавайки се на протоколите за изпитване безопасността му, неопровергани като констатации от страната, е установил наличие на предпоставки, налагащи изтеглянето му от пазара. За да обоснове правните си изводи, съдът е изложил доводи, че при съществуването на предходна влязла в сила заповед за изтегляне от пазара на описаната стока, ирелевантно е обстоятелството в държане на кой търговец същите са намерени, поради което държането им и предлагането на пазара на крайните потребители не е позволено, независимо от смяната на собствеността върху тях, извършените правно-организационни промени в дружествата, както и преетикиране на стоката с указание, че е предназначена за лица с по-малка възраст и по-ниско тегло. В мотивите си съдът е посочил, че веднъж констатирана като опасна дадена стока, след забраната й не може да се приеме, че е допустимо същата стока да бъде предлагана отново на пазара чрез действия, предприети в опит да се осуети прилагането на тази забрана. Съдът е констатирал, че предвид разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК, представените от жалбоподателя нови доказателства след датата на издаване на заповедта - 10.05.2013 г., не подлежат на обсъждане. Като е обсъдил отделно и в съвкупност релевантните за спора факти, обстоятелства и представени доказателства, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалноправните разпоредби. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е установил точно релевантната фактическата обстановка, която се възприема изцяло от настоящия състав. Същата се подкрепя от събрания в хода на съдебното производство доказателствен материал. Предвид подробно изложените от първоинстанционния съд фактически обстоятелства по казуса, съдът намира, че същите не следва да се възпроизвеждат повторно и от касационната инстанция. Заключението на първоинстанционния съд за наличие на материалноправните предпоставки за постановяване на оспорената заповед за налагане на принудителната мярка е обосновано и в съответствие с приложимите материалноправни норми. Първоинстанционният съд е направил съответните на закона правни изводи след преценка на доказателствата по делото, относими към предмета на спора, за което е изложил подробни мотиви. Съгласно разпоредбата на чл. 69 от ЗЗП, производителите на стоки и лицата, предоставящи услуги, са задължени да предлагат само безопасни стоки и услуги на потребителите. Легална дефиниция на понятието "безопасна стока и услуга" и всички относими аспекти за преценката дали една стока е такава, се съдържат в разпоредбите на чл. 70 и чл. 71 ЗЗП. Понятието "безопасна стока" се съдържа в дефинитивната норма на чл. 70, ал. 1 ЗЗП, според която безопасна е всяка стока, която при нормални и разумно предвидими условия за употреба, включително продължителността на нейното използване, привеждането й в експлоатация, инсталирането (монтирането) и поддръжката й, не представлява риск за живота и здравето на потребителите или той е минимален и съвместим с употребата на стоката и е смятан като приемлив за осигуряване високо ниво на защита на потребителите, като се вземат предвид заложените в т. 1 - т. 5 критерии, въз основа на които се извършва преценката дали една стока е безопасна или не по смисъла на общата безопасност на стоките. Съгласно чл. 70, ал. 3 ЗЗП като опасна се квалифицира всяка стока, която не е безопасна по смисъла на закона. Според нормата на чл. 88, ал. 1, т. 2 ЗЗП, когато контролният орган установи, че определена стока или партида стоки, пусната на пазара, представлява или е вероятно да представлява опасност за здравето и безопасността на потребителите, той е длъжен, като вземе предвид условията за производство или търговия на стоката, да разпореди или да организира незабавно и ефективно изтегляне на същата от пазара, както и отправяне на предупреждения към потребителите за рисковете, които стоката съдържа. Видно от представената административна преписка, производството е започнало с проверка на КЗП, в резултат на която, включително след проведени изпитвания в акредитирана лаборатория, е издадена заповед № 426/10.05.2013 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите, с която е разпоредено дружеството "Доруел 2012" ООД да организира незабавно и ефективно изтегляне от пазара на скейборд с четири колела марка "Doruel Sport", модел KDS SKB3108, бар код 10000957, като стока, която се явява опасна за здравето и безопасността на потребителите. Безспорно е установено, въз основа на контролни замервания, с отразени резултати в протокол за изпитване от 29.02.2009 г., че скейборд марка "Doruel Sport", модел 3108, не е безопасен по смисъла на чл. 69 ЗЗП, вр. с чл. 71 ЗЗП. С касационната жалба страната релевира довод за незаконосъобразност на съдебния акт поради факта, че приложеният изпитвателен протокол за безопасност обективира изпитване на стока в съответствие със стандарт, приложим спрямо спортно оборудване, а не спрямо детски играчки, като твърди, че предлаганият скейборд е играчка, а не спортно оборудване. Доводите на дружеството, че процесната стока скейборд модел 3108 отговаря на изискванията за съответствие и безопасност на БДС ЕN 71-1: 2011, т.е. стоката е играчка и от м. май 2012 г. скейбордът се продава само като играчка и е обозначен като такава, не намират опора в доказателствата по делото и закона. Според касатора, от този момент търговският артикул има маркировката по чл. 6 от Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на играчките, изрично е посочено максималното допустимо тегло на детето 20 кг. и е предназначен за деца над 3 г., т.е. изпълнени са изискванията на чл. 7 от посочената наредба. Представените сертификат № 2013-006 от 30.05.2013 г. на "Биц-изот"АД, протокол за изпитване № 2013-026 от 15.05.2013 г. на Център за изпитване на електронна и офис техника при "Биц-изот" АД, са неотносими към спора доказателства, тъй като са издадени след постановяване на оспорения административен акт. Поради това твърдението, че скейборд - модел 3108 не следва да се съотнася към стандарт за безопасност по БДС EN 13613:2009, тъй като не е спортна стока, а детска играчка е неоснователно и недоказано. Правилно първоинстанционният съд е приел, че стоката е етикирана от производителя, като е отбелязано, че може да се ползва с лица с тегло над 20 кг. По делото е приложено писмо от 27.02.2013 г. от ДАМТН, от което е видно, че органите на агенцията са констатирали при проверка преетикиране на стоки, но по отношение на описания модел скейборд е посочено, че няма извършени заличавания на информация и поставяне на етикети един върху друг. От данните на производителя е видно, че този артикул е предназначен за лица до 70 кг и има характеристиките на спортна стока. Смяната на етикета от вносителя и позоваването му на разпоредбата на § 1, т. 5 от допълнителните разпоредби на Закона за техническите изисквания към продуктите (ЗТИП), не променя правният извод, че стоката не отговаря на техническите изисквания за безопасност. Предвид изложеното, като е отхвърлил жалбата на дружеството, АССГ е постановил правилно решение, което не страда от визираните в касационната жалба пороци, както и от такива, за които съдът следи служебно на основание чл. 218, ал. 2 АПК, поради което решението следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в полза на ответника се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, Върховният административен съд