Решение № 4997 от 16.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16210/2009 г.

Решение № 4997 от 16.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16210/2009 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директор на ТД на НАП - Варна срещу решение № 1809 от 30.10.2009 г., постановено по адм. дело № 1542 по описа за 2009 г. на Административен съд - гр. Варна, с което е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка № 9-941 от 23.04.2009 г. на директора на ТД на НАП - гр. Варна на "Алекс ТВ" ЕООД. Твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна и да се постанови друго по същество, с което се отмени атакуваната заповед. Ответникът по така подадената касационна жалба не взема становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо "А" отделение, като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба и предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че при извършена проверка от органи по приходите на кабелна телевизия в гр. Провадия е установено, че на 5.09.2008 г. в гр. Провадия между "Алекс ТВ" ЕООД и лицето Али Мехмеде сключен договор за изграждане на кабелна мрежа и включването й в нея, за което лицето е заплатило 20 лв., като за така получената сума в брой не е издадена фискална касова бележка от кочан, не е установено и плащане по банков път, поради което е прието наличие на извършено нарушение на чл. 25, ал. 1 вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на министъра на финансите и чл. 118 и 186 ЗДДС. Поради това и на основание чл. 23 ЗАНН за защита на обществените интереси и за изпълнение на целите на закона е издадена процесната заповед за налагане на ПАМ. Съдът е посочил, че налагането на административно наказание от АНО следва да е обосновано съобразно преследваната от закона цел. В обжалваната заповед липсват мотиви за налагане на ПАМ. Липсата на мотиви относно срока, за който се прилага ПАМ "запечатване на обект", съставлява нарушение на изискването по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Продължителността на наложената ПАМ следва да е обоснована с конкретните фактически основания, наложили именно определения от органа срок, а в обжалваната заповед не са изложени мотиви относно упражняването на правомощието на органа по приходите по целесъобразност да определи максимално допустимия по закона срок за действие на мярката. Липсата на мотиви в тази част лишава съда от възможността да установи дали актът е постановен в съответствие с целта на закона - чл. 145, т. 5 АПК. Съдът е приел, че допуснатото нарушение е съществено и е достатъчно основание за отмяна на заповедта. Решението е правилно, постановено при изяснена фактическа обстановка и законосъобразни правни изводи и е подробно обосновано. Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС ПАМ - запечатване на обект се налага независимо от предвидените глоби и имуществени санкции, когато лицето не спази реда или начина на издаване на съответен документ на продажба. Такова нарушение е извършено от ответника по касация. Мярката обаче се налага с мотивирана заповед, каквато в случая не е налице. След като е прието, че тази заповед представлява административен акт, същата следва да отговаря на изискванията на закона за индивидуален административен акт. Съгласно пък чл. 186, ал. 3 от ЗДДС мярката се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него лице, което означава, че заповедта в качеството й на индивидуален административен акт следва да отговаря на всички законови изисквания. Правилно съдът е приел и този извод се споделя и от настоящата инстанция, че липсата на мотиви, за който се прилага принудителната административна мярка, съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и лишава съда от възможност да установи дали актът е в съответствие с целта на закона - чл. 146, т. 5 от АПК. След като законодателят е предвидил срок до един месец за налагане на тази мярка, то административният орган е бил длъжен да обоснове конкретно защо е определил максимално дължимия срок, посочен в закона за налагане на тази мярка, и като не е направил това решаващият съд не би могъл да прецени дали той е упражнил това свое правомощие в съответствие с целите на закона, което е едно от основанията, посочени в чл. 146, за оспорване на индивидуалните административни актове. Решението следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, първо "А" отделение,