Решение № 5179 от 12.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8710/2010 г.

Решение № 5179 от 12.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8710/2010 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Ивайло Йосифов Иванов, с адрес в гр. Русе, срещу решение № 1417 от 11.05.2010 г. по адм. д. № 1337/2010 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу мълчалив отказ, последван от изричен такъв, обективиран в писмо изх. № 2.133/18.12.2009 г. на директора на Института за правни науки при Българска академия на науките и е прекратено производството по жалбата срещу изразеното с действия на конкурсната комисия по чл. 9, ал. 1 от Наредбата за държавните изисквания за приемане и обучение на докторантите (НДИПОД) волеизявление от 4.12.2009 г. за отстраняването му от по-нататъшно участие в конкурса за задочни докторанти в Института за правни науки при БАН по научната специалност "Гражданско и семейно право", като е осъден да заплати на Института за правни науки при БАН съдебни разноски в размер на 2000 лв. Ответникът директор на Института за правни науки при БАН, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, претендира разноски. Ответникът Иван Емилов Георгиев представя становище за неоснователност на жалбата. Михаил Димитров Вишанин не е взел становище по жалбата. Прокурорът дава заключение за недопустимост на съдебното решение, тъй като на обжалване и съдебен контрол подлежи крайния акт, с който се финализира процедурата и с който се обявяват кандидатите, спечелили конкурса. Счита за незаконосъобразно постановеното решение по същество и основателна жалбата в частта за разноските. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена с пощенско клеймо от 26.05.2010 г., при връчено съобщение за съдебния акт на 20.05.2010 г. По същество жалбата срещу решението в отхвърлителната част е основателна, по различни съображения от изложените в нея, постановеното решение е недопустимо. Жалбата срещу прекратителната част на съдебния акт е неоснователна. Ивайло Йосифов Иванов е подал жалба пред съда на 15.02.2010 г. срещу мълчалив отказ на директора на Института за правни науки при БАН да се произнесе по подадена на 15.12.2009 г. от него жалба, с искане за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения на процедурата по провеждане на състоялия се на 4.12.2009 г. конкурс за задочни докторанти в ИПН. Последствие жалбоподателят е уточнил, че обжалва изразеното с действията на конкурсната комисия по чл. 9, ал. 1 НДИПОД волеизявление за отстраняването му от по-нататъшно участие в конкурса за задочни аспиранти в ИПН. Съдът е приел, че по подаденото искане до директора на ИПН е налице мълчалив отказ, последван от изричен такъв, обективиран в писмо изх. № 2.133/18.12.2009 г. на директора на Института за правни науки при Българска академия на науките, като е отхвърлил жалбата срещу тях. Решението в отхвърлителната част е недопустимо, тъй като жалбата не е насочена срещу административен акт, подлежащ на съдебно обжалване. Писмото на директора на ИПН не е предмет на жалбата. При отменен мълчалив отказ, се счита за отменен и последващия изричен такъв по силата на закона. С жалбата подадена до директора на ИПН при БАН жалбоподателят е поискал да се вземе отношение и да се отстранят допуснати съществени нарушения на процедурата по провеждане на състоялия се на 4.12.2009 г. конкурс за задочни докторанти в ИПН. С отговор изх. № № 2.133/18.12.2009 г. по подадената жалба, директорът на Института за правни науки при Българска академия на науките, директорът на ИПН е съобщил на жалбоподателя, че след направено проучване и представени становища от председателя на комисията и от експерт "Обучение и квалификация" в ИНП е установено, че конкурсния изпит е бил прозрачен, всички кандидати са оценени обективно, поради което не са налице основания за преразглеждане и анулиране на резултатите от проведения конкурс за задочни докторанти. Писмото на директора на ИПН не представлява административен акт пряко засягащ правата на жалбопоподателя. Не подлежи на обжалване и мълчалив отказ на директора на ИПН да се произнесе по жалба-искане за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процедурата по провеждане на състоялия се на 4.12.2009 г. конкурс за задочни докторанти в ИПН. След като не е допустима жалба за отстраняване на допуснати нарушения на комисията при провеждане на избора, не се формира мълчалив отказ по така подадена жалба. Мълчалив отказ е налице, когато е подадено надлежно заявление предвидено в закона до съответния орган, който има задължение да се произнесе. Непроизнасянето на по-горестоящ орган по смисъла на чл. 149, ал. 3 АПК също не представлява самостоятелен административен акт. Съгласно процедурата за приемане на български граждани за докторанти в раздел II от Наредбата за държавните изисквания за приемане и обучение на докторантите (НДИПОД), отм., ДВ бр. 75 от 24.09.2010 г., до устен изпит се допускат получилите оценка най-малко много добър 4,50 на писмения изпит. Резултатите от всеки изпит се отразяват в протокол на изпитната комисия и се съобщават на кандидатите. Кандидатите, успешно положили изпитите по чл. 8, се класират по оценката от изпита по специалността. Ръководителят на научното звено в 7-дневен срок след постъпване на документите по чл. 12, ал. 2 внася доклад в научния съвет за резултатите от проведения конкурс. За класирания на първо място кандидат, научният съвет определя срока на докторантурата и научния ръководител на докторанта. Ръководителят на научната организация издава заповед за записване на докторанта. По аргумент от чл. 21, ал. 5 АПК подлежи на обжалване крайния акт, с който завършва административната процедура по избор на докторанти. Не са индивидуални административни актове волеизявленията, действията и бездействията, когато са част от производството по издаване или изпълнение на индивидуалните административни актове. В случая жалбоподателят не обжалва крайния акт, с който приключва процедурата по избор на докторанти и са определени докторантите спечелили конкурса, включително неопределянето на кандидат за третото незаето място, който може да бъде предмет на съдебен контрол и при обжалването на който се релевират допуснати съществени нарушения на процедурата по избора. Жалбоподателят е получил оценка на писмения изпит "Добър 4". Недопускането на кандидатите, получили на устния изпит оценка под " много добър 4,50" се извършва по силата на чл. 10 от Наредбата за държавните изисквания за приемане и обучение на докторантите и не е необходим изричен акт на комисията по провеждане на конкурса. Допускането до по-нататъшно участие се извършва въз основа на протокол за резултатите от провеждането на писмения изпит. В този смисъл законосъобразно е прието от съда, че отстраняването, в смисъл недопускането на жалбоподателя от по- нататъшно участие в конкурса за задочни аспиранти (според жалбоподателя изразено с действие) не представлява административен акт подлежащ на съдебно обжалване. Неправилно като ответна страна по делото е конституирана Комисия по провеждането на състоялия се на 4.12.2009 г. конкурс за задочни докторанти в Института по правни науки при БАН по научната специалност "Гражданско и семейно право", но в случая това не е основание за връщане на делото за ново разглеждане, тъй като съдът е следвало да остави без разглеждане подадената жалба, което може да се постанови и в закрито заседание. Не е конституиран като страна директорът на Института по правни науки при БАН. Основателна е жалбата в частта относно присъдените разноски, тъй като не са представени доказателства за изплащане на договореното адвокатско възнаграждение. Такива доказателства не се представят и в настоящото касационно производство, поради което не следва да се присъждат разноски за сметка на ИПН към БАН и по настоящото дело. Не е обсъждано от съда възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение, няма данни да е направено такова възражение. Воден от изложеното, Върховният административен съд, Седмо отделение,