Решение № 11639 от 3.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6427/2014 г.

Решение № 11639 от 3.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6427/2014 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Благоевград против решение № 513/04.04.2014 г. по адм. дело № 89/2014 г. на Административен съд - Благоевград. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 54а, ал. 1, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - Олга Владимирова Паскалчева, от гр. Благоевград изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележки. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. С решение № 513/04.04.2014 г. по адм. дело № 89/2014 г. Административен съд - Благоевград е отменил решение № Б-1/16.01.2014 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Благоевград и потвърденото с него разпореждане № 011 - 00 - 2047 - 3/04.12.2013 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ. Присъдил е разноски. За да постанови този резултат, съдът е приел, че задълженото лице е получило добросъвестно отпуснатото му обезщетение и не дължи връщането му. Посочил е, че органите на НОИ не са доказали недобросъвестно получаване на осигурителното плащане за безработица, което обуславя липса на установено фактическо основание по чл. 114 КСО за възстановяване на процесните суми. Решението е правилно. По делото е установено, че към датата на подаване на заявлението за отпускане на паричното обезщетение за безработица Паскалчева не е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Приложила е всички документи за придобития от нея осигурителен стаж, но към 02.02.2013 г. когато е придобила право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст не е подала декларация по чл. 7 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица, досежно това обстоятелство. По делото липсват данни лицето да е узнало за момента, в който е придобило правото на пенсия и съзнателно да е укрило това от органите на НОИ. За периода 02.02.2013 г. - 19.09.2013 г. Олга Паскалчева е получавала парично обезщетение за безработица в значително по-нисък размер от отпуснатата и на 26.11.2013 г. лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Тези факти, преценени с оглед останалите доказателства по делото, са мотивирали административния съд да направи обоснования извод, че не са налице фактически установявания, сочещи наличие на недобросъвестно поведение. Недобросъвестност би била налице в случаите когато лицето съзнателно е укрило неблагоприятни за него обстоятелства с цел да получи облага. Правилно съдът е отбелязал, че добросъвестността се предполага до доказване на противното. Лишаването на осигуреното лице от парично обезщетение за времето, през което е останало без доходи от трудова дейност или пенсия е в противоречие със същността на задължителното обществено осигуряване, чието предназначение е да обезпечи адекватни парични обезщетения от фондовете на общественото осигуряване в случай на настъпването на предвидените от закона социални рискове, за които осигурените лица са внасяли осигурителни вноски. За да бъде издадено разпореждане по чл. 114 КСО осигурителните органи е следвало да докажат недобросъвестността при получаване на отпуснатото обезщетение. Позовавайки се единствено на неподадена от лицето декларация по чл. 7 от НОИПОБ те са допуснали неточно прилагане на материалния закон и законосъобразно административният съд е отменил актовете им на основание чл. 146, т. 4 АПК. При тези съображения и след служебна проверка на атакуваното съдебно решение, настоящата инстанция не констатира наличие на пороци, обосноваващи касационни основания по чл. 209 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение