Решение № 5963 от 6.6.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на Столична община, чрез процесуален представител юрк. С. Донкова, срещу Решение 7925 от 21.12.2022г., постановено по адм. дело 8037/2022г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на кмета на Столична община срещу Заповед 18-8272/08.08.2022г., издадена от началника на Службата по геодезия, картография и кадастър София, с която е одобрено изменението в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.София, ЕКАТТЕ 68134, общ.Столична, състоящо се в коригиране на част от северната граница на поземлен имот с идентификатор 68134.1943.2792 с поземлен имот с идентификатор 68134.1943.246 в съответствие с границата с улица-тупик по действащия регулационен план, кв. 21, местност "Б. -Киноцентъра", съгласно приложени документи за урeдени сметки по предходен регулационен план за УПИ V-246, кв. 24 с уличната регулация. В касационната жалба се релевират доводи за необоснованост и неправилност на процесното решение, като постановено в противоречие с материалноправните и процесуалноправните разпоредби и със събрания по делото доказателствен материал. Счита, че заповедта е нищожна, доколкото с издаването й се цели постигането на забранен с императивна норма резултат. Твърди се и, че в случая е налице спор за материално право, който не е предварително решен по предвидения за това ред. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което да бъде прогласена нищожността на обжалваната заповед. Претендира присъждане на разноски за две инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В съдебно заседание, касаторът кметът на Столична община, се представлява от юрк. Донкова, която поддържа касационната жалба. Представя присъждане на разноските. Ответникът Началник на Служба по геодезия, картография и кадастър София, редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответниците П. Бостанджиев и Р. Бостанджиева, се представляват от адв. Горанов, който в съдебно заседание и в представен писмен отговор излага подробни съображения, досежно неоснователността на касационната жалба. Претендира разноски по представен списък. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество същата е неоснователна. Производството пред Административен съд София - град е образувано по жалба на кмета на Столична община срещу Заповед 18-8272/08.08.2022г., издадена от началника на Службата по геодезия, картография и кадастър София, с която е одобрено изменението в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.София, ЕКАТТЕ 68134, общ. Столична, състоящо се в коригиране на част от северната граница на поземлен имот с идентификатор 68134.1943.2792 с поземлен имот с идентификатор 68134.1943.246 в съответствие с границата с улица-тупик по действащия регулационен план, кв.21, местност "Бояна - Киноцентъра", съгласно приложени документи за урeдени сметки по предходен регулационен план за УПИ V-246, кв. 24 с уличната регулация. Приел е, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма, без допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, и при правилно приложение на материалния закон. Обсъдил е и се е произнесъл по всички възражения на жалбоподателя. Съдът установил, че в случая е налице обективно несъответствие между отразеното в кадастралната карта и действителното положение на имота към датата на одобряване на кадастралната карта, което е основанието за изменение по чл. 51, ал.1, т.2 ЗКИР, приложено от органа издал процесната заповед. Процедираното изменение на кадастралната карта се изразява в коригиране на част от северната граница на поземлен имот с идентификатор 68134.1943.2792 с поземлен имот с идентификатор 68134.1943.246, в съответствие с границата с улица-тупик по действащия регулационен план, кв. 21, местност "Бояна - Киноцентъра", съгласно приложени документи за урeдени сметки по предходен регулационен план за УПИ V-246, кв. 24 с уличната регулация. Приел е, че от изготвената по делото експертиза се установява, че възникналите сметки по регулация за придадената към УПИ VI-245 в кв. 24 площ от 30 кв. м., уредени от праводателите на заинтересованите лица, попадат в северния ъгъл на парцел УПИ VI-245 от кв. 21. Придадената с обжалваната заповед площ от 13 кв. м. представлява част от придадената към имота на заинтересованата страна част от 30 кв.м. по регулационния план, съответно част от парцел VI-245 от кв.21 по действащия регулационен план и не засяга предвидената улица-тупик нито по оригинала на плана, съхраняван в СО НАГ, нито по съществуващата по място ситуация. Улицата-тупик по действащата регулация, одобрена със Заповед 396 от 5.12.1964 г., не съвпада с кадастралното й заснемане по КК като ПИ с идентификатор 68134.1943.246, като в така заснетия имот е включена и част от УПИ VI-245 кв.21, която част е процесна по делото. ПИ с идентификатор 68134.1943.246, представляващ улица-тупик е предвиден за изграждане съгласно Заповед 396 от 05.12.1964 г. на СГНС, като същата е с проектна площ от 82 кв.м. и не засяга частта от посочения ПИ предмет на изменението. Приел е за неоснователно възражението на жалбоподателя, че следва да се промени цялата северозападна граница на имота по улицата-тупик, а не само частично, както е съгласно издадената заповед. Обхватът на изменението се определя от заявителя, а неговото съответствие с правата на собственост и регулационния статут на имота е доказано с надлежни документи. Решението, предмет на настоящата касационна проверка, е валидно, допустимо и правилно. Касационната инстанция споделя всички фактически констатации и правни изводи на първоинстанционния съд, че се касае за производство за изменение на КК и КР, инициирано като такова по чл.51, ал.1, т.2 от ЗКИР от съсобствениците на процесните поземлени имоти, изразяващо се в коригиране на част от северната граница на поземлен имот с идентификатор 68134.1943.2792 с поземлен имот с идентификатор 68134.1943.246, в съответствие с границата с улица-тупик по действащия регулационен план, кв. 21, местност "Бояна - Киноцентъра", съгласно приложени документи за урeдени сметки по предходен регулационен план за УПИ V-246, кв. 24 с уличната регулация. Новопроектираните граници на имот с идентификатор 68134.1943.2792 съответстват на имотните граници съобразно легитимиращите документи за собственост, приложени по делото, като придадената с обжалваната заповед площ от 13 кв. м. попада в обхвата на площта от 30 кв.м., закупена с НА 116, том X, дело 5258/1968 г. по регулационния план, съответно част от парцел VI-245 в кв. 21 по действащия регулационен план и не засяга предвидената улица тупик нито по оригинала на плана нито по съществуващата на място ситуация. Улицата-тупик по действащата регулация не съвпада с кадастралното й заснемане по КК като ПИ с идентификатор 68134.1943.246, защото в заснетия имот е включена и част от УПИ VI-245 кв. 21. Съгласно графичната част към Заповед 396 от 5.12.1964 г. на СГНС, улицата тупик е с проектна площ от 82 кв. м. и тя не засяга частта от посочения ПИ предмет на изменението. В тази връзка, неоснователни са доводите на касатора, че с процесното изменение на действащата КККР се засяга общински поземлен имот. При заснемането на ПИ с идентификатор 68134.1943.246 публична общинска собственост, нанесен в действащата КККР със Заповед РД-18-68 от 02.10.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК е допусната грешка, като е нанесен с площ от 111 кв.м., което не отговаря на действителната площ, съгласно цитираната по-горе заповед. Тази част от имота, собственост на ответниците в касацията неправилно е придадена към имот 68134.1943.246, вписан в КР като собственост на касатора. Неоснователни са и доводите на касатора, че процесният адмнистративен акт е нищожен. С процесното изменение на действащата КККР на гр. София, посредством което се изменя северната граница на собствения на отевтниците имот - ПИ с идентификатор 68134.1943.2792, като към него се придават 13 кв. м., в действителност представлява корекция на допусната от административния - орган ответник грешка при нанасянето му в действащата КККР, в съответствие с легитимационните им документи за собственост, съгласно разпоредбата на чл. 51 от ЗКИР. Видно от приложените по делото писмени доказателства и в частност НА 116, том XXVI, дело 5258 от 03.12.1968 год., тази площ представлява придаваема такава, предмет на вече уредени сметки по регулация. По делото безспорно е установено и, че тези 13 кв. м. са част от закупените от праводателите на ответниците през 1968 год. 30 кв. м., при прилагането на действащия регулационния план, касателно уреждането на сметките по регулация. В тази връзка да се твърди, че по законен начин се цели постигане на забранен от закона резултат е несъстоятелно. В случай, че СГКК установи, че от представените доказателства е налице несъответствие между отразеното в кадастралните регистри и действителното положение на имота към датата на одобряване на кадастралната карта като непълнота или грешка по смисъла на § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР, службата е длъжна да съобрази представените доказателства и да извърши изменение на кадастралния регистър. Съобразно чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР, кадастралната карта и кадастралните регистри се изменят при установяване на непълноти или грешки, какъвто е именно настоящия случай. Одобрените и влезли в сила КК и КР могат да се изменят при наличието на изчерпателно изброените в чл.53 от ЗКИР основания. Съгл. ал.2 на тази правна норма - непълнотите или грешките на основните данни в кадастралната карта и кадастралните регистри се допълват или поправят по молба на заинтересуваното лице, какъвто е и настоящият случай. Неоснователно е твърдяното от касатора наличие на спор за материално право. Определение на спор за материално право в настоящата специална материя, по смисъла на чл. 70 и чл. 71 от Наредба РД-02-20-5/15.12.2016 г., е даден в § 1, т. 16 от същата - когато в проекта за изменение на кадастралната карта местоположението и границите на имотите не съответстват на правата на собственост на всички заинтересовани лица, съгласно представените и събрани писмени доказателства в административното производство. Спор за материално право е налице при наличието на противопоставими права, вкл. конкуриращи се документи за собственост, но такива по делото не са установени. Не са налице сочените от касатора основания за отмяна на обжалваното решение, поради което същото като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касатора, за присъждането на разноски, е неоснователно. На ответниците по касационната жалба П. Бостанджиев и Р. Бостанджиева, с оглед изхода на спора, следва да се присъдят направените, своевременно претендирани и доказани разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат в размер на 2000/две хиляди/ лева, които при направено възражение за прекомерност и с оглед действителната правна и фактическа сложност на спора, следва да бъде намалено до минималния размер, предвиден с чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно в размер на 1250 /хиляда двеста и петдесет/ лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение