Решение № 4094 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9906/2019 г.

Решение № 4094 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9906/2019 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Н. К. от [населено място], Обл. Шумен, подадена чрез процесуалния представител адв. Е. Евтимов срещу решение № 127 от 03.07.2019 г., постановено по адм. дело № 184/2019 г. по описа на Административен съд – Шумен в частта, в която е отхвърлена жалбата й. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и противоречащо на материалния и процесуалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага и развива подробни съображения в подкрепа на оплакванията си. Претендира отмяна на атакувания съдебен акт в обжалваната му част. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба – Директор на Дирекция "ОДОП" Варна при ЦУ на НАП оспорва основателността на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Осмо отделение, като взе предвид заявените касационни основания, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. С обжалваното решение АС- Шумен е отменил Ревизионен акт № Р-03002718004360-091-001/28.12.2018 г., издаден от началник сектор "Ревизии" при ТД на НАП-гр. Варна и главен инспектор по приходите при ТД на НАП-гр. Варна, в частта му досежно установено задължение за лихви за сумата над 6781, 66 лева лихви до пълния претендиран размер от 6807, 07 лева лихви и е отхвърлил жалбата на Н. К. в останалата му обжалвана част, с която е установено задължение на за Данък върху доходите на физическите лица по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ в размер над 11487, 42 лева до пълния претендиран размер от 47558, 42 лева и лихви над 171, 98 лева до 6781, 66 лева. Частта от решението, в която е отменен РА не е предмет на касационен контрол и е влязла в сила. За да обоснове изводите си за неоснователност на подадената жалба срещу РА, съдът е отчел приложимата правна уредба по ЗДДФЛ за период 2016 г. и е приел, че съгласно чл. 29а, ал. 1 ЗДДФЛ ФЛ, регистрирани като земеделски производители могат да изберат доходът им от стопанска дейност да се облага с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28. Приел е, че с неподаването на нарочна декларация по образец по реда на чл. 29а, ал. 4 ЗДДФЛ в срока до 31.12.2015 г., физическото лице не е направило своя изричен избор за облагане по реда на облагане на едноличните търговци, поради което облагането му за 2016 г. законосъобразно е извършено по реда на чл. 29 ЗДДФЛ. Така направените изводи от първоинстанционния съд са обосновани и законосъобразни и изцяло се споделят от касационната инстанция, която в изложението си и на основание чл. 221, ал. 2 АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Съдът законосъобразно е приел, че съобразно действащата за период 2016 г. уредба, предвид изменението на чл. 29а от ЗДДФЛ /в сила от 01.01.2014 г. / отпада задължителното облагане на регистрираните по ЗДДС земеделски производители по реда за облагане на ЕТ и е дадена възможност на всички физически лица, регистрирани като земеделски производители да изберат доходите от тази стопанска дейност да се облагат с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28, т. е. по реда за едноличните търговци. Според чл. 29а, ал. 4 вр. с параграф 11 от ПЗР към ЗИД на ЗДДФЛ изрично е предвидено, че регистрираните по ЗДДС лица също следва да упражнят избор чрез подаване на декларация в определен срок. Тази декларация е особен вид изключение в данъчното право - данъчна декларация, с която лицата сами избират ред за облагане, доколкото с подаването на тези декларации се дава възможност на тези лица да формират облагаемия си доход по различен ред, както и да бъдат обложени с пряк подоходен данък върху различна данъчна основа. Декларацията по чл. 29а от ЗДДФЛ е задължително условие за валидността на последващото подоходно облагане по реда на чл. 29а, ал. 1 ЗДДФЛ. В процесния случай такава декларация не е подадена, поради което и независимо, че лицето е попълнило приложение № 2 от ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ за облагане като ЕТ, следва да се смята, че декларацията за облагане с подоходен данък е некоректно подадена и няма целените с нея последици. След като ревизираното лице не е избрало реда за облагане при условията и по реда на чл. 29а от ЗДДФЛ, в сила от 01.01.2014 г., би следвало да се облага като физическо лице по реда на чл. 29, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ, съгласно която облагаемият доход от дейността на физическите лица, регистрирани като земеделски производители, се определя, като придобитият доход от производство на непреработени продукти от селско стопанство, се намалява с 60 на сто разходи за дейността. Доходите на регистрираните по ЗДДС земеделски стопани, които не са подали декларация по образец за облагане по реда чл. 28 от ЗДДФЛ като ЕТ, следва да се облагат по реда на чл. 29-30 от закона вр. с чл. 48, ал. 1, т. е. като доходи от друга стопанска дейност, при данъчна ставка 10 на сто. Извършеното с РА облагане е правилно, каквито са и изводите в същата насока на първоинстанционния съд. Предвид изложеното, касационният съд намира, че решението в обжалваната му част като правилно, обосновано и материално законосъобразно, следва да се остави в сила. При този изход на спора в полза на ответника следва да се присъдят поисканите с писмената защита разноски за юрисконсултско възнаграждение в касационна инстанция в размер на 719, 01 лева. Така мотивиран Върховният административен съд, състав на осмо отделение