Решение № 7494 от 22.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9777/2014 г.

Решение № 7494 от 22.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9777/2014 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град Варна против решение № 1442 от 17.06.2014 г. на Административен съд, гр. Варна постановено по адм. дело № 3507/2013 г., с което е отменен издаденият на ТСМС ООД гр. Русе ревизионен акт № 181301260/11.06.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 496/4.09.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна. В касационната жалба и допълнението към нея, са изложени доводи за неправилност на решението на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. касационните основания са уточнени допълнително като оплакванията се отнасят до неправилна преценка от съда на събраните по делото доказателства за натоварване и транспорт на стоката, които са довели до неправилен извод за осъществяване на вътреобщностна доставка. Искането е за отмяна на решението. Претендират се разноски на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК. Ответникът - ТСМС ООД, град Русе не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение като взе предвид установените по делото факти съгласно чл. 220 и чл. 218 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение административният съд е отменил издаденият на "ТСМС" ООД ревизионен акт, с който на дружеството са установени допълнителни задължения по ЗДДС в размер на 11070.88 лева и съответните лихви от 1024.53 лева за данъчен период м. 06.2012 г., произтичащи от непризната вътреобщностна доставка /ВОД/ на стоки. За да постанови този резултат съдът е приел, че са доказани предпоставките по чл. 7 от ЗДДС, чрез документите, предвидени в чл. 45 от ППЗДДС. От фактическа страна съдът е установил, че в процесния период дружеството е декларирало ВОД на стоки - бебешки пелени /прима - мини, макси джуниър и др./ с получател "TEHNO COMERT" SRT, Румъния на стойност 55 354.38 лева по фактури № 715/5.06.2012 г. и № 716/5.06.2012 г. За транспортирането на стоката е представена международна товарителница /CMR/ от 31.05.2012 г., с превозвач е "Приста МХ" ЕООД и получател "TEHNO COMERT" SRT. При извършената насрещна проверка на превозвача е установено, че за транспорта е издадена фактура № 0...428/1.06.2012 г., с получател "TEHNO COMERT" SRT и с предмет - "транспортна услуга Русе-Гюргево", с автомобил рег. № Р 4596 РВ. Констатирано е, че фактурата е включена в СД и дневника за продажби на "Приста МХ" ЕООД и е осчетоводена съгласно представения хронологичен регистър за сметка 411-Клиенти. Изпълнението на транспортната услуга е удостоверено с представен пътен лист № Т 0376455/1.06.2012 г., съдържащ данни за товарен автомобил Волво FN12, рег. № Р 4596 РВ и полуремарке Шварцмюлер, рег. № Р 6511 EX, водач Ивелин Досев, показания на километража и описани маршрути, в това число Русе - Гюргево. Превозвачът също е представил препис от международната товарителница /CMR/, изготвена в Русе на 31.05.2012 г., за стока BABY PAMPERS - 11801 пакета, с изпращач "ТСМС" ООД и получател румънското дружество, в която като товарен пункт е отбелязан гр. Русе, а като разтоварен пункт Гюргево, Румъния. В кл. 24 на товарителницата е удостоверено получаването на стоката на 1.06.2012 г. с подпис и печат на "TEHNO COMERT" SRT. В товарителницата е отбелязан превозвача "Приста МХ" ЕООД и номерата на превозното средство, с което е осъществен превоза - Р 4596 РВ, а на ремаркето Р 6511 ЕХ. От представената ведомост е установено, че водачът на автомобила Ивелин Досев е бил в трудови правоотношения с дружеството - превозвач, на длъжност "шофьор на тежкотоварен автомобил-12 и повече тона". При насрещната проверка дружеството - превозвач е представило квитанция за платени пътни такси в Република България- Дунав мост и квитанция от Република Румъния - 2 броя за винетни такси за 1.06.2012 г. и 2.06.2012 г., банково извлечение-отчет по сметка № 185/12.09.2012 г. от "МКБ Юнионбанк" АД и вносна бележка № 134930989, аналитична справка към сметка 411-Клиенти, партида "TEHNO COMERT" SRT, лиценз за международен автомобилен превоз на товари срещу заплащане № 9327, издаден на 13.03.2008 г. и валиден до 17.03.2013 г., договор за заем за послужване, сключен с ЕТ "ПЛАМЪК - Пламен Димитров", по силата на който е ползвал товарен автомобил Волво FN-12 рег. № Р 4596 РВ, както и свидетелство за регистрация на полуремарке Р 6511 ЕХ, от 27.12.2012 г. със собственик "Приста МХ" ЕООД. При тези доказателства съдът е обосновал извод, че е доказано осъществяването на вътреобщностната доставка. От представените при ревизията удостоверения за регистрация, издадени от румънските власти, съдът е приел, че получателят по доставката е регистриран по ДДС в Румъния на 18.04.2012 г. и към момента на осъществяване на доставката, а не както е посочено в ревизионния акт на 18.06.2012 г. Приел е, че ревизираното дружество разполага и с документите по чл. 45 от ППЗДДС - данъчен документ /фактури/ за доставката и транспортен документ по смисъла на чл. 45, т. 2, б. "б" от ППЗДДС. В тази връзка съдът е посочил, че транспортът е уговорен от доставчика, поради което доказателствата за изпращането или транспортирането на стоката са тези по чл. 42, т. 2, б. "б" от ППЗДДС. Наред с това е отбелязъл, че е представено и потвърждение от получателя, което в случая не е необходимо, тъй като не е налице хипотезата на чл. 45, т. 2, б. "а" от ППЗДДС. Въз основа на изложеното, съдът е обосновал краен извод, че процесните доставки отговарят на изискването на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС за изпълнение на вътреобщностни доставки и е отменил ревизионния акт като незаконосъобразен. Решението е правилно постановено. Не са налице сочените в касационната жалба пороци, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В чл. 7, ал. 1 от ЗДДС вътреобщностна доставка /ВОД/ на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. На основание чл. 53, ал. 1 от закона, ВОД по чл. 7 се облагат с нулева ставка. Според съдебната практика на СЕС, при липсата на конкретна разпоредба в Директива 2006/112/ЕО относно доказателствата, които трябва да предоставят данъчнозадължените лица, за да бъдат освободени от ДДС в случаите на ВОД, в правомощията на държавите членки, съгласно чл. 131 от Директива 2006/112/ЕО е да определят условията, при които се освобождават ВОД от облагане с ДДС (т. 36 от решение на Съда от 6 септември 2012 г. по дело С-273/11). В националния закон документите удостоверяващи извършването на вътреобщностна доставка, са определени в чл. 45 от ППЗДДС във връзка с чл. 53, ал. 2 от ЗДДС и са разделени в две групи - документи за доставката /чл. 45, т. 1 ППЗДДС/ и документи, удостоверяващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територия на друга държава членка /чл. 45, т. 2 ППЗДДС/. В процесния случай правилно съдът е приел, че спорът от фактическа страна е относно момента на регистрация на получателя "TEHNO COMERT" SRT за целите на ДДС и относно транспортът на стоката от територията на страната до територията на Румъния. Обстоятелството, че ревизираното дружество разполага с документ за доставката по смисъла на чл. 45, т. 1 ППЗДДС не е било спорно в процеса и е удостоверено от представените при ревизията редовно съставени фактури. По отношение регистрация на "TEHNO COMERT" SRT правилно съдът е приел, че още в хода на ревизията от представените удостоверения на румънските власти е установено, че получателят по доставката е регистриран за целите на ДДС на 18.04.2012 г. и към момента на процесната доставка - 1.06.2012 г. Това обстоятелство е потвърдено и от допълнително представения по делото препис от формуляр SCAC Е_BG_RO20121211_11567_006769_R във връзка с извършена проверка на румънското дружество. Въз основа на тези доказателства правилен е изводът, че изискването на чл. 7, ал. 1 ЗДДС за регистрация на доставчика и получателя за целите на ДДС е доказано. Следва да се допълни, че се касае за формално изискване, което според практиката на СЕС по тълкуване на Директива 2006/112/ЕО не може да постави под въпрос правото на освобождаване от ДДС, стига да са изпълнени материалните условия за вътреобщностна доставка /т. 60 от решението на СЕС по дело С-273/11/. С оглед на изложеното основният спор по делото е за доказване на изпращането или транспортиране на стоките от град Русе до град Гюргево. Тези обстоятелства се доказват чрез документите, посочени в чл. 45, т. 2 от ППЗДДС, които са определени според това дали транспортът е осъществен от или за сметка на доставчика /б. "б"/ или от или за сметка на получателя /по б. "а"/. Настоящият състав не споделя становището на първоинстанционния съд, което се поддържа и от касационния жалбоподател, че в процесния случай транспортът е за сметка на доставчика и за доказването му е приложима разпоредбата на чл. 45, т. 2, б. "б" от ППЗДДС. По делото няма данни и доказателства, че транспортът е осъществен от Приста МХ ЕООД за сметка на ревизираното дружество - доставчик. Видно от ревизионния доклад, при ревизията от "ТСМС" ООД не са представени договори, фактури или други документи за получени транспортни услуги. Обстоятелството, че доставчикът е организирал натоварването на стоката и е уговарял транспорта, не води до извод, че превозът е осъществен от него или за негова сметка по смисъла на чл. 45, т. 2, б. "б" ППЗДДС. От представената по делото фактура № 428/1.06.2012 г., издадена от превозвача Приста МХ ЕООД е видно, че получател на транспортната услуга, извършена от посочения превозвач е "TEHNO COMERT" SRT. Поради това документите за доказване транспортирането на стоката са тези, посочени в чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС - транспортен документ или писмено потвърждение от получателя. Неправилната правна квалификация по приложението на чл. 45 ППЗДДС в случая не е повлияла на крайните изводи на първоинстанциониня съд, че ревизираното дружество разполага с транспортен документ - товарителница за извършен превоз на стоката от гр. Русе до град Гюргево, подписана от изпращача, превозвача и получателя на стоката. Този документ не е оспорен в съдебното производство и правилно е кредитиран от съда, като годно доказателство за транспорта на стоката. Данните за транспортиране на стоката и нейното фактическо напускане на територията на страна и преминаването й в Румъния се потвърждават от всички останали доказателства по делото - пътен лист издаден на 1.06.2012 г. и приключен на 8.06.2012 г., квитанции за платени такси и винетки на Дунав мост и в Румъния на 1.06.2012 и на 2.06.2012 г., представени при насрещната проверка на превозвача. Според събраните при ревизията писмени обяснения на Кирил Делибалтов - стоките са получени на територията на Румъния от него като пълномощник на румънското дружество. Представеният по делото приемо - предавател протокол от 1.06.2012 г., съставен в гр. Русе удостоверява индивидуализирането на фактурираните стоки и прехвърлянето на правото на собственост от доставчика на получателя. Възражението на прокурора от ВАП, че стоката е изнесена от страната от румънското дружество не се подкрепят от доказателствата по делото. По тези съображения, следва да бъде споделен изводът на първоинстанциониня съд, че са доказани условията за осъществяване на ВОД по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, а именно: правото на разпореждане като собственик със стоката е прехвърлено на получателя по доставката, доставчикът е доказал превозването на стоката в другата държава-членка чрез документите предвидени в националния закон, както и обстоятелството, че вследствие на транспортирането, стоката е напуснала физически територията на държавата-членка на доставката /арг. от решението по дело С-409/04 / Доводите в касационната жалба се отнасят до обстоятелства и доказателства, които не са релевантни за установяването на ВОД по смисъла на цитираното решение на СЕС. Обстоятелството дали получателят разполага с кадрова и техническа обезпеченост за получаване и реализиране на стоката на територията Румъния не е релевантно, както правилно е приел и първоинстанционния съд. Това се отнася и за възраженията на касатора относно обстоятелствата по натоварването на стоката и ползваната от "Пристанищен комплекс Русе" ЕАД услуга с електроповдигач - вилков. В случая прехвърлянето на правото на собственост върху стоката между доставчика и получателя е удостоверено от съставения протокол от 1.06.2012 г. Липсата на тахографските шайби, не може да обоснове извод за неосъществяване на превоза, тъй като това обстоятелство се установява от съвкупната преценка на останалите писмени доказателства по делото - товарителница, пътен лист, квитанции за платени пътни такси и винетки, удостоверение на митница Русе за регистрирани МПС на ГКПП Дунав мост. Твърдението на органите по приходите, че вместимостта на превозното средство не позволява превозът на процесните стоки, не е доказано по безспорен начин. Правилно съдът не е кредитирал заключението на вещото лице, което съдържа различни изводи за възможността стоката да бъде превозена от гледна точка на нейния обем и според теглото й. По делото не са налице доказателства за конкретните размери на процесните пакети, въз основа на които е изчислен обема на стоката. Заключението на вещото лице в тази част е дадено въз основа на размери, посочени в писмените обяснения на управителя на ревизираното дружество, които не са подкрепени с други доказателства по делото. По изложените съображения следва да се приеме, че решението, с което ревизионния акт е отменен е правилно и следва да се остави в сила на основание чл. 221, ал. 2 АПК. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,