Решение № 5170 от 14.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10714/2013 г.
ВАСIV отделение14.04.2014 г.докладчик Тодор Петков
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 2434 от 12.04.2013 г., постановено по адм. д. № 10896/2011 г. по описа на Административен съд - София град и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на Иджаби Сюлейман Мехмед срещу отказ на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за изплащане на субсидия по схемите и мерките за директни плащания на площ, обективиран в Уведомително писмо изх. № 02-080-6500/4099 от 02.10.2011 г. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 5170 от 14.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10714/2013 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - РА против решение № 2434 от 12.04.2013 г., постановено по адм. д. № 10896/2011 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отменено като незаконосъобразно Уведомително писмо изх. № 02-080-6500/4099 от 02.10.2011 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с което е отказано финансово подпомагане по подадено от Иджаби Сюлейман Мехмед общо заявление за плащания на площ по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г. с УИН: 08/110610/45730 - по схемата за единно плащане на площ (СЕПП), в размер на 4915.75 лв. и по схемата за национални доплащания на площ /СНДП/ - 2689.1 лв. и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Релевирани са касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, като се твърди допуснато нарушение на приложимия материален закон, съществени нарушения на процесуални правила и необоснованост. Твърди се, че в уведомителното писмо са посочени правните и фактическите основния за постановения отказ, като същият е издаден след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за преценката на основанията за допустимост на подпомагането. Касаторът моли решението да се отмени в обжалваната част, като вместо него се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата против оспорения в първоинстанционното производство административен акт. Ответната страна - Иджаби Сюлейман Мехмед, чрез своя процесуален представител оспорва жалбата и моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата с доводи, че не са налице нарушения на материалноправните разпоредби и съдопроизводствените правила, както и че съдът е формирал обосновани правни изводи. Счита доводите на касатора за неоснователни и че не са налице касационни основания за отмяна, като предлага решението да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, тъй като настоящият съдебен състав в съответствие с чл. 218 от АПК приема, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и е необосновано. Производството пред Административния съд е образувано по жалба на Иджаби Сюлейман Мехмед срещу отказ на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за изплащане на субсидия по схемите и мерките за директни плащания на площ, обективиран в Уведомително писмо изх. № 02-080-6500/4099 от 02.10.2011 г. издадено на основание чл. 43, ал. 3, т. 4 ЗПЗП. С обжалваното решение административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган - изпълнителният директор на ДФЗ-РА, в кръга на предоставените му правомощия съгласно чл. 20, т. 3 и чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 ЗПЗП, но не в предвидената в чл. 59 АПК форма. В процесното УП не са посочени конкретни обстоятелства, въз основа на които издателят му е приел, че са налице недопустими за подпомагане площи. Вместо това, в таблиците на УП и текста към тях са изброени общо различните възможни хипотези на такава недопустимост, без конкретна привръзка на някоя от тях към случая. Съдът счита, че това обстоятелство е основание за отмяна на акта, тъй като представлява пълна липса на фактическите основания за постановяването му, а съответно - и приложимите към фактическата обстановка в случая норми. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Предмет на съдебно-административното производство пред първоинстанционния съд е било Уведомително писмо изх. № 02-080-6500/4099 от 02.10.2011 г. на ДФ "Земеделие", Разплащателна агенция, издадено в рамките на процедурата по ЗПЗП и регламентираща изрично в чл. 43, ал. 3 и 4 от ЗПЗП правомощие на Разплащателната агенция да намалява размера на плащането или да отказва плащане в посочените изчерпателно изброени случаи. Приложим към конкретния казус е Регламент (ЕО) № 1122/2009 На Комисията От 30 Ноември 2009 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета относно кръстосано спазване, модулация и интегрираната система за администриране и контрол по схемите за директно подпомагане на земеделски производители, предвидени за посочения регламент, както и за прилагане на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета относно кръстосано спазване по предвидената схема за подпомагане на лозаро-винарския сектор. Основателно се явява направеното от касатора възражение относно неправилното тълкуване на материалния закон, в частност чл. 28 от Регламент 1122/2009 г. В случая ответникът е подал заявление за подпомагане за единно плащане на площ за кампания 2010 г. В заявлението си за подпомагане същият е декларирала парцели по СЕПП и СНДП. Неразделна част от подаденото заявление е таблицата на използваните парцели с посочване името на всеки блок на земеделското стопанство и землището, в което се намира като земеделският стопанин сам посочва начина на ползване на парцела и обработваната от него култура. Картите на блокове на земеделските стопанства се очертават от всеки заявител, който посочва тяхното местонахождение и сам декларира начина на ползване на земята. Според регламентите и техническите документи на Европейската комисия използваните ортофотоизображения трябва да бъдат като цяло не по-стари от 5 години от момента на първото им използване. Същото условие е залегнало и в разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от Наредба № 105 от 22 август 2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол. Според нея "Министърът на земеделието и горите организира актуализирането на цифровата ортофотокарта за територията на цялата страна в период от 5 години." По подаденото от Иджаби Сюлейман Мехмед общо заявление за плащания на площ по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г. с УИН: 08/110610/45730, е извършена задължителна проверка на заявлението в ИСАК, съгласно чл. 37 от ЗПЗП и изискванията на Регламент (ЕО) № 73/2009, един от основните регламенти, уреждащи директните плащания на площ, които имат пряко приложение за кампания 2010 г. Съгласно чл. 20, т. 1 от Регламент (ЕО) № 73/2009 на Комисията и чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП, ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция е задължена да извършва административни проверки на подадените заявления за подпомагане, с цел да проверят дали са изпълнени условията за допустимост на подпомагането Видно от събраните по делото писмени доказателства, по заявлението на ответника са били извършени административни проверки, които позволяват установяването на нередности, по-специално автоматично откриване чрез компютърни средства, чиито резултати са отразени в процесното уведомително писмо. В конкретния случай размерът на недопустимата площ е определен въз основа на извършена административна проверка по данните в ИСАК и СИЗП, а не на извършена проверка на място, каквато съгласно чл. 30 от Регламент 1122/2009 г. се прави на случаен принцип /метод на риск-анализ/ само на 5 % от подадените заявления за подпомагане, в кръга на която извадка жалбоподателят не е попаднал. Неправилен се явява изводът на първоинстанционния съд, че в процесното Уведомително писмо не са посочени конкретни обстоятелства и като цяло липсват мотиви въз основа на които издателят му е приел, че са налице недопустими за подпомагане площи. Съгласно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ мотивите към административния акт могат да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта длъжностни лица или органи, какъвто впрочем е настоящият случай. Спазено е изискването тези документи и установените правнорелевантни обстоятелства да са приобщени към акта с цитирането им, с което е спазен принципа за самостоятелност, респ. непосредственост при осъществяване на административното производство от административния орган, поради което не е било необходимо тези факти да се приповтарят и като мотиви на издаденото УП. Позоваването на вече цитираните по - горе справки, проверки и т. н. в тяхната съвкупност, представляват фактическите основания, съответстващи на посоченото в писмото правно основание, което е мотивирало административният орган да вземе решението си. По същество те представляват юридическият факт (респ. фактическият състав), от който органът черпи упражненото от него субективно административно право. Това са конкретните факти, въз основа на които същият е счел, че следва да упражни предоставената му компетентност и на базата на които се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразност на акта. Основателно се явява и последното направено от касатора възражение, с което оспорва извода направен от първоинстанционният съд, че процесното уведомително писмо е постановено без по несъмнен начин да бъдат изяснени релевантните по административната преписка обстоятелства, на които се е позовал административният орган при постановяването на процесният отказ от подпомагане. В писмото са посочени правните основания за неговото издаване поотделно за мерките СЕПП и СНДП, както и словесно са описани причините, поради което не е одобрена претендираната сума по подаденото от Иджаби Сюлейман Мехмед заявление за подпомагане 2010 с УИН 08/110610/45730. Като неразделна част от уведомителното писмо са приложени таблици с допълнения, в които подробно е описано съдържанието на съответните колони - 13 на брой. Отделно са приложени и Таблица № 1 - Оторизирани суми (в лева) и Таблица № 2 - Извършени плащания (в лева). Словесната и табличната част на уведомителното писмо представляват едно цяло и затова може да се приеме, че в административния акт се съдържат и правни и фактически основания, поради което същият се явява мотивиран и не страда от порока по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, както неправилно е приел първоинстанционният съд. Видно и от назначената по делото съдебно техническа експертиза недопустимата за подпомагане площ по подаденото от касатора заявление с УИН 08/110610/45730 възлиза на 5.3 ха, като процентът на наддеклариране правилно е изчислен на 24.57 %. Правна последица от така констатирания процент недопустимост съгласно чл. 58 от Регламент 1122/2009 е санкциониране на цялата заявена площ от страна на административния орган. Видно от гореизложеното, фактическата обстановка по делото е изяснена и поради това спора може да бъде решен от настоящата инстанция при полагащата се отмяна на съдебното решение, още повече, че първоинстанционният съд необосновано е приел, че административният акт е немотивиран по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. В тази връзка следва да се посочи, че за преценката на правните и фактическите основания (мотивите) на административния акт следва да се съобрази, че ако има такива, те да позволяват да се упражни ефективен правораздавателен контрол на формираното властническо волеизявление. По изложените съображения съдебното решение, с което оспореното уведомително писмо е отменено, следва да бъде отменено като постановено в нарушение на приложимия материален закон и необосновано. Тъй като спорът е изяснен от фактическа страна и съдът не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, настоящата инстанция следва да се произнесе по същество, като отхвърли жалбата на Иджаби Сюлейман Мехмед срещу отказ на директора на ДФ "Земеделие" за изплащане на субсидия по схемите и мерките за директни плащания на площ, обективиран в Уведомително писмо изх. № 02-080-6500/4099 от 02.10.2011 г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение