Решение № 12675 от 13.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4950/2021 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на С. Топлийски, чрез адв. Игнатова срещу решение 1445 от 08.03.2021 г., постановено по адм. дело 9317/2019 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на процесната заповед, ведно със законните последици. Ответникът главен архитект на Столична община, чрез юрк. Керемидчиев, излага доводи за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението като законосъобразно. Претендира разноски юрк. възнаграждение. Ответницата М. Димова излага доводи за обоснованост и законосъобразност на решението и моли за оставянето му в сила. Ответникът Етажната собственост / ЕС / на сграда с адрес [адрес] не ангажира становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на обжалваното решение и неоснователност на касационните оплаквания и предлага да се потвърди решението. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима. След извършена проверка на правилността на обжалваното решение, настоящият състав счита, че касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящия касатор срещу заповед РА-30-192/16.07.2019 г. на главния архитект на Столична община, с която на основание чл.225а, ал.1 във връзка с чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ и чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж ,,Започнато обособяване на остъклени лоджии пред капандури на ателие 1, находящо се в подпокривното пространство на жилищна сграда в УПИ VI, кв. 6 по плана на гр.София, м. [наименование]. Прието е, че от събраните по делото доказателства, вкл. заключенията на първоначалната и допълнителна СТЕ, се установява по безспорен начин наличие на визираното в заповедта основание по т.2, ал.2, чл.225 ЗУТ , тъй като преустройството се изгражда без изискуемите строителни книжа и съставлява частична корекция на покривната конструкция на подпрозоречната ниша пред северозападната капандура с размери 1,45м /3,30м. с монтирани два колянови прозореца и частична подмяна на покривната конструкция /премахване на стоманобетонова плоча и доизграждане с дървена / и изпълнени две нови странични стени. Обсъдени са приложимите правни норми и спазване на процедурата по установяване на незаконния строеж с изготвянето на Констативен акт РСТ19-КЦ51-52/07.03.2019г., чийто констатации и описание на незаконните строително-монтажни работи /СМР/ съвпадат изцяло с визираните в двете СТЕ. Като неоснователни са възприети доводите, че се извършва текущ ремонт, тъй като има засягане по б.а и б.б на т.43, §5 от ДР на ЗУТ. При установена година на извършване на незаконния строеж 2017г. е прието,че не са налице и условията на търпимост по § 16, ал.1, ал.2, ал.3 от ПР на ЗУТ и §127, ал.1 от ПЗР на ЗУТ. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано. Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в Констативен акт РСТ19-КЦ51-52/07.03.2019г. не са оборени в съдебното производство, а се потвърждават от приетите заключения на СТЕ. Безспорно е установено по делото обстоятелството, че се касае за строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, съставляващ реконструкция и преустройство на лоджии и част от покрива на сградата с приобщаване към ателие 1, в нарушение изискванията по чл.148,ал.1 ЗУТ - строителни книжа не се представят както пред първата съдебна инстанция, така и в настоящето производство. Обоснован е извода ,че описаните в Констативния акт и заключенията на вещите лица СМР не съставляват текущ ремонт по т.43, §5 от ДР на ЗУТ., за който съобразно чл. 151, ал. 1 от ЗУТ не се изисква издаване на разрешение за строеж. Недоказани са и твърденията за попадане на СРМ в приложното поле на чл. 148, ал. 6 от ЗУТ, тъй като приложената документация за Корекция на покривната конструкция с нова капандура в частта на подпокривното пространство на ателие 1, дори и да се установи наличие на аварийност, не покрива установеното засягане на конструктивни елементи на покрива на сградата и изграждането на нови такива /премахната стоманобетонова плоча и доизграждане с дървена конструкция/. Изключителната хипотезата на чл. 148, ал. 6 ЗУТ, предвижда при бедствени и аварийни ситуации разрешения за строеж по изключение да могат да се издават по частични работни проекти, както и строителните книжа да могат да се комплектуват и по време на изпълнението на неотложните аварийни и възстановителни работи или след изпълнението им. В случая не се установява да е имало бедствена или аварийна ситуация, която да е довела до разрушаване на покрива или течове в ателие 1, които да допускат спешното им възстановяване. Освен това внесените за заверка проекти не са за ремонт на покрива поради настъпила бедствена или аварийна ситуация, а за корекция на покрива с нова капандура, т.е. не отговарят на изискванията на чл. 148, ал. 6 от ЗУТ. Следователно е налице визираното в заповедта основание по чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ , което сочи на безспорно установен незаконен строеж, подлежащ на премахване по чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, тъй като не е налице някоя от изключителните хипотези за търпимост на строежа по § 16, ал.1, ал.2, ал.3 от ПР на ЗУТ и §127, ал.1 от ПЗР на ЗУТ /бр.82/2012г./ с оглед времевия период на изграждането му /2017г./ - крайният момент на изграждане на евентуален търпим строеж следва да е до 31.03.2001г. по смисъла на ал.1, §127. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Решението следва да се обезсили по отношение на настоящите ответници и заинтересовани страни в първоинстанционното производство М. Димова и Етажната собственост на сграда с адрес [адрес] , които не са адресати на процесната заповед. В производството по оспорване на заповед, издадена на основание чл.225а от ЗУТ , страни са компетентният административен орган / главен архитект на Столична община / и адресата на административния акт собственика или извършителя на строежа, чието премахване е разпоредено / С. Топлийски/. Трети лица, вкл. съсобствениците в ЕС и подалите сигнала за незаконното строителство лица, нямат качеството на заинтересовани лица, тъй като заповедта не създава задължения за тях, а възникналите облигационни и друг вид отношения се уреждат по общия исков ред. Предвид изхода на делото и своевременно заявената претенция за разноски от ответника главен архитект на Столична община, касаторът дължи разноските за настоящата инстанция, съставляващи юрк. възнаграждение в мин. размер от 100лв, определен по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,