Решение № 1413 от 17.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10866/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на М. Орешарова в качеството й на издател на актове за установяване на публични държавни вземания за летищни такси, чрез адв. Кайкова, против решение 14967/19.08.2024 г., постановено по адм. дело 929/2023 г. по описа на Административен съд София-град. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необосновано - касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Излагат се подробно развити съображения в подкрепа на наведените оплаквания, като се счита, че в случая е недопустимо прилагането на общата погасителна давност за лихви съгласно правилата на ЗЗД. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване вместо него на друго по съществото на спора, с което да се потвърди оспорения административен акт. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции съгласно представен списък. Ответникът по касационната жалба България Еър АД, чрез гл.юрк. Янева, взема становище за недопустимост и неоснователност на касационната жалба по подробни аргументи развити в о.с.з. и в депозиран по делото писмен отговор. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила, в случай на евентуалност съдът да постанови, че задълженията, предмет на процесния АУПДВ са погасени чрез прихващане. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред Административен съд София-град е бил акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 31/22.12.2022 г., издаден от М. Орешарова, определена за орган, който издава актове за установяване на публични държавни вземания за летищни такси за използване на летище София, потвърден с решение 3-11/11.01.2023 г. на изпълнителния директор на Летище София ЕАД. С оспорения акт са установени публични задължения на България Еър АД за лихви за забавено погасяване на задължения за летищни такси в общ размер на 3 878 088,49 лв. по издадени за периода 01.01.2017 г. 31.12.2022 г. фактури за летищни такси, които не са били погасени в 30-дневния срок за плащане. За да отмени оспорения АУПДВ, първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и без да са налице допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По отношение на материалната законосъобразност на акта е приел, че съгласно чл. 111 от ЗЗД, приложим преди влизане в сила на чл. 171, ал. 3 от ДОПК, вземанията за лихви се погасяват с изтичането на 3 годишна давност. Изложени са мотиви, че давностният срок по чл. 171 от ДОПК започва да тече от 1 януари на годината следваща годината, преди която е следвало да се плати задължението или в случая за най-късното задължение това е 01.01.2019 г., от която дата започва да тече три годишният давностен срок, който е изтекъл на 01.01.2022 г. за задълженията изискуеми 2018 г. и на 01.01.2021 г. за задълженията изискуеми 2017 г. Въз основа на изложеното е прието, че АУПДВ е издаден в противоречие с разпоредбите, уреждащи давностните срокове за погасяване на задълженията за лихви и на това основание съдът го е отменил като незаконосъобразен. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 120, ал. 1 от Закона за гражданското въздухоплаване, в летищата за обществено ползване се събират летищни такси, като съгласно ал. 9 от същата разпоредба летищните такси по ал. 1 и лихвите върху тях, определени по реда на Наредбата за таксите за използване на летищата за обществено ползване и за аеронавигационно обслужване в Република България, са публични държавни вземания. Съгласно чл. 7, ал. 1 от цитираната Наредба при неспазване на определените във фактурата срокове за плащане, таксите се събират с дължимата законна лихва за всеки просрочен ден, а съгласно чл. 5, ал. 2 от Наредбата, срокът за плащане е 30 дни, считано от датата на издаване на фактурата. Фактическата обстановка по делото е изяснена и е безспорна, като не се спори, че са налице просрочени плащания за летищни такси, във връзка с които се претендират лихви за забава. В случая спорът е правен и се отнася до приложимия закон по отношение на погасителната давност за лихвите за забава върху незаплатените в законоустановения 30-дневен срок летищни такси по фактури, издадени за период 01.01.2017 31.12.2017 г. За спорните периоди е в сила разпоредбата на чл.162, ал. 2, т.3 и т.9 от ДОПК /ДВ бр. 12/2009 г./, съгласно която публични са държавните и общински такси, установени по основание със закон, както и лихвите за така изброените вземания. В сила е и разпоредбата на чл. 171, ал. 1 от ДОПК, съгласно която публичните вземания се погасяват с изтичане на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закона е предвиден по-кратък срок. Същевременно, съгласно разпоредбата на чл. 111, б.в от ЗЗД, приложима в настоящия случай, с изтичането на тригодишна давност се погасяват вземанията за лихви и за други периодични плащания. Според настоящия съдебен състав правилно е прието от първоинстанционния съд, че за вземането за лихви е приложима разпоредбата на чл.111, б.в от ЗЗД, тъй като към този момент все още не е съществувала нормата на чл. 171, ал. 3 от ДОПК (в сила от 05.08.2023г.), предписваща, че лихвите за публичните вземания се погасяват по давност с изтичането на сроковете за главното вземане по ал. 1 и 2, независимо от начина на погасяване на главницата. Следователно задължения за лихви по просрочени фактури за летищни такси, издадени за периода 01.01.2017 г. 31.12.2017 г. със срок за плащане 30 дни от датата на издаване на съответната фактура са погасени по давност към датата на започване на административното производство /15.12.2022 г./, като същата е изтекла на 01.01.2022 г. за задълженията изискуеми през 2018 г. и на 01.01.2021 г. за задълженията изискуеми 2017 г. В този смисъл оспореният акт се явява незаконосъобразен, тъй като с него се установяват задължения за лихви, погасени по давност преди започването на административното производство по установяването им./така и решение по адм.дело 3685/2024 г. на ВАС и др./ Предвид всичко гореизложено обжалваното съдебно решение е правилно постановено, като на основание чл. 221,ал. 2, изр. последно АПК по останалите възражения касационният състав препраща към мотивите на първоинстанционния съд, без да е необходимо преповтарянето им. С оглед изхода на производството и изричната претенция на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.161, ал. 1 от ДОПК и чл.8 ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 7 от Наредба 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на ответника следа да бъдат присъдени разноски за касационната съдебна инстанция в размер на 82 821,32 лева. Водим от горното и в този смисъл , на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,