Решение № 221 от 10.1.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Министерския съвет на Република България чрез правен съветник Б. Джурин против решение 2297/07.04.2022 г., постановено по адм. дело 10039/2021 г. по описа на Административен съд София град. Касационният жалбоподател твърди неправилност на решението като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли първоинстанционното решение да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици по подробно изложени в касационната жалба съображения. Редовно призован за съдебно заседание, касаторът, Министерския съвет на Република България, се представлява от правен съветник Б. Джурин, който поддържа касационната жалба на доверителя си, а по същество твърди неправилност на решението. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът, П. Велчева, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Административният съд е сезиран с искова молба, подадена от П. Велчева от гр. София срещу незаконосъобразно бездействие на Министерски съвет на Република България да обнародва в Държавен вестник /ДВ/ Конвенцията за пътните знаци и сигнали /Конвенцията/, ратифицирана с т. 2 от Указ 1457/15.08.1978 г. на Държавния съвет на Народна Република България, обнародван в ДВ, бр. 66/22.08.1978 г. Бездействието е по задължение, което произтича пряко от закон - чл. 5, ал. 4 от Конституцията на РБ, във вр. с § 3 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за международните договори на РБ, във вр. с чл. 4, ал. 1, т. 9, чл. 5 и чл. 6 от Закона за "Държавен вестник". С обжалваното решение АССГ е осъдил Министерския съвет на Република България да извърши регламентираното в § 3 от ПЗР на ЗМДРБ, във вр. чл. 5, ал. 4 от Конституцията на РБългария действие, като в двумесечен срок от влизане на решението в сила обнародва в Държавен вестник Конвенцията за пътните знаци и сигнали, ратифицирана с Указ 1457/15.08.1978 г. на Държавния съвет на НРБ, обнародван в ДВ, бр. 66/22.08.1978 г. За да постанови този резултат съдът е приел, че указът, с който Конвенцията е ратифицирана е обнародван в ДВ бр. 66/1978 г., като към 1978 г. актовете, които са се обнародвали в Държавен вестник, са били само указите за ратифициране на международни договори с нормативен характер, но не и самите международни договори - т. 7, Раздел ІІ на Приложението към чл. 3 и 6 от Указ 2948/1974 г., респ. към момента на ратифициране на Конвенцията за пътните знаци и сигнали действащото законодателство не е предвиждало обнародването й. Установил е, че към датата на подаване на жалбата Конвенцията е действащ международен нормативен акт и задължението за обнародване на действащите международни договори, за които не се е предвиждало обнародване към момента на одобряването им, е на Министерски съвет на РБългария, като то е обвързано с шестмесечен срок, считано от 17.11.2001 г., т.е. самата Конвенция е следвало да бъде обнародвана до 17.05.2002 г. Според АССГ, доколкото Конвенцията за пътните знаци и сигнали е ратифицирана, същата съставлява част от вътрешното право, но до обнародването й тя няма предимство пред противоречащите й норми на вътрешното законодателство и към нея не може да се извършва препращане от вътрешните нормативни актове. Съдът е направил извод, че по силата на действащи понастоящем законови норми ответникът е длъжен да обнародва процесната конвенция, за да осигури действието й в съответствие с принципите на международното публично право и поетите от РБългария международни задължения. Осъществяването на това задължение се извършва чрез фактическо действие, като неизпълнението му представлява незаконосъобразно бездействие. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Настоящият състав на ВАС, трето отделение споделя изцяло развитите от АССГ доводи за основателност на предявената искова молба. Съдът е анализирал събраните в хода на производството доказателства и възраженията на страните, не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила и е приложил правилно материалния закон, поради което крайните му изводи се споделят и от настоящия съдебен състав. Административният съд правилно е приел, че съгласно чл. 3 от Указ 2948 за Държавен вестник, в Държавен вестник задължително се обнародват: нормативните актове; актовете, чието обнародване е предвидено с нормативен акт, включително и със списъка, приложен към този указ; други актове на Държавния съвет, на Министерския съвет и на министерствата и другите ведомства - когато за обнародването е дадено съответно нареждане, както и актове на други органи - когато обнародването е разрешено от секретаря на Държавния съвет. В т. 7 от Раздел ІІ на Приложението към чл. 3 и 6 от Указ 2948 - Списък на актовете, които се обнародват в Държавен вестник, е предвидено да се обнародват само указите за ратифициране на международни договори с нормативен характер, но не и самите международни договори. Следователно към момента на одобряване на процесната конвенция действащото законодателство не е предвиждало обнародването й. С § 3 от ПЗР на ЗМДРБ е предвидено Министерският съвет да осигури обнародването в Държавен вестник на действащите необнародвани международни договори, утвърдени по съществуващия при влизането им в сила правов ред, в шестмесечен срок от влизането в сила на този закон, т.е. до 17.05.2002 г. Това е изрично законово изискване, което поражда задължение за ответника да обнародва посочените международни договори, които трябва да са 1) действащи към датата на влизане в сила на закона; 2) да не са обнародвани; 3) да са утвърдени по съществуващия правов ред при влизането им в сила. Конвенцията за пътните знаци и сигнали отговаря на всички посочени условия, следователно обнародването е дължимо, а неизвършването му в определения от закона срок представлява бездействие по смисъла на чл. 256 от АПК по изпълнение на задължение, което произтича пряко от нормативен акт. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че не са налице сочените от касатора отменителни основания, съдът е тълкувал и приложил правилно закона, поради което решението му следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение