Решение № 6263 от 15.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11114/2017 г.

Решение № 6263 от 15.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11114/2017 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по реда на чл. 323 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) и чл. 145 - 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 328 от Закона за съдебната власт. Образувано е по жалба на М. Т. П. от гр. С. срещу Решение по т. 14 от 26.07.2017 г. на Съдийска колегия на Висш съдебен съвет (СК на ВСС), взето по Протокол № 32 от заседание проведено на 26.07.2017 г., в частта, в която СК на ВСС е приела решение да потвърди наложеното със заповед № АС - 225 от 12.07.2017 г. на С. М. - изпълняващ функциите на административен ръководител - председател на Софийски районен съд, дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 от ЗСВ "забележка" на М. Т. П.. Жалбоподателят моли съдът да отмени обжалваното решение на СК на ВСС, по съображения за незаконосъобразност, относими към отменителните основания по чл. 146, т. т. 3, 4 и 5 от АПК (съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона). Претендира сторените по делото разноски. Ответникът - Съдийска колегия на Висшия съдебен съвет, чрез процесуалния си представител юрк. Лишева оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Представя писмено становище по делото и прави възражение за прекомерност на претендираните от процесуалния представител на жалбоподателя разноски. Заинтересованата страна - административен ръководител - председател на Софийски районен съд, редовно призован, не се представлява и не изразява становище по жалбата. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира жалбата за подадена от надлежна страна, в предвидения от закона преклузивен срок по чл. 323, ал. 1 от ЗСВ, доколкото оспореният административен акт е връчен на неговия адресат на дата 14.08.2017 г., а жалбата до Върховния административен съд е подадена на 28.08.2017 г. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения: Установява се по делото, че със заповед АС - 215 от 29.06.2016 г. на С. М. - изпълняващ функциите на административен ръководител - председател на Софийски районен съд (СРС), на осн. чл. 310, ал. 1 от ЗСВ, е образувано срещу М. Т. П. - съдия в Софийски районен съд, дисциплинарно производство за допуснато дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 2 и т. 4 от ЗСВ. Последното се изразява в действия, които неоправдано забавят производството и неизпълнение на други служебни задължения - тези по чл. 252 и сл. от НПК, във връзка със служебното му поведение по нохд № 22573 от 2011 г. СРС, НО, 106 състав. Със заповедта на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице е предоставен 7 - дневен срок, считано от датата на връчването й, да бъде изслушан или да подаде писмени обяснения, както и да ангажира доказателства. Фактическото основание, което е послужило за издаване на тази заповед от 29.06.2016 г. е обстоятелството, че обвинителният акт по делото е внесен на 28.11.2011 г. и до дата 29.06.2016 г. (близо 6 години), делото не е насрочено. Констатирано е от председателя на Софийски районен съд и, че на 6.08.2018 г. ще изтече абсолютната давност за наказателно преследване. Видно от съдържанието на заповедта жалбоподателят не изпълнил указанията на Софийски градски съд да насрочи делото в открито съдебно заседание, а вместо това прекратил съдебното производство на осн. чл. 249, ал. 2 вр. с чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК с разпореждания. Последните били отменени като незаконосъобразни с Определение № 3589 от 3.11.2016 г. по внчд № 41 от 2016 г., респ. с Определение № 93 от 11.01.2017 г. по внчд № 12 от 2017 г. на СГС. В изпълнение на предоставената с цитираната по-горе заповед възможност за реализиране правото му на защита, жалбоподателят е депозирал до дисциплинарнонаказващия орган, в случая и. ф. председателя на Софийски районен съд, писмени обяснения. Същите са постъпили в съда с вх. № 9004091 на 3.07.2017 г. В административната преписка по настоящото дело, която е окомплектована от Висшия съдебен съвет, се прилага Обвинителен акт по пр. преписка № 27041 от 2004 г. по описа на Софийска районна прокуратура (СРП) по досъдебно производство № 5151 от 2004 г. по описа на 03 РПУ на СДВР, със списък на лицата за призоваване и Разпореждане от 6.02.2012 г. на съдия - докладчика Р. Г. по нохд № 22573 от 2011 г. по описа на СРС, НО, 106 състав. Установява се от това Разпореждане, че в хода на предсъдебната фаза е било допуснато съществено процесуално нарушение - неприложимост на разпоредбата на чл. 225 от НПК, поради което на осн. чл. 249, ал. 2, във вр. с чл. 248, ал. 2, т. 3 от НПК, съдията - докладчик Р. Герасимова прекратява съдебното производство по нохд № 22573 от 2011 г. по описа на СРС, НО, 106 състав и връща делото на СРП за отстраняване на нарушението, посочено в обстоятелствената част на разпореждането. Съдебният акт е протестиран на 1.02.2012 г. от прокурор при СРП, като протестът е с вх. № 9883 по описа на РС. В. протеста има ръкописно написано разпореждане от 28.03.2012 г. "препис от протеста да се връчи на обвиняемите, след което делото да се изпрати на СГС". Процесното нохд № 22573 от 2011 г. по описа на СРС, НО, 106 състав, заедно с протеста от 1.02.2012 г. е изпратено на Софийски градски съд на 6.01.2016 г. С Определение от 3.11.2016 г. по внчд № 41 от 2016 г. на СГС, е отменено Разпореждането от 6.02.2012 г. на тогава съдия - докладчика Р. Г. и делото е върнато на СРС за упражняване правомощията по чл. 252 от НПК. С Разпореждане от 16.11.2016 г. по нохд № 22573 от 2011 г. по описа на СРС, НО, 106 състав, съдия М. П. по съображения, които са обективирали неговото вътрешно убеждение да постанови акта, прекратява нохд № 22573 от 2011 г. по описа на СРС, НО, 106 състав и връща делото на СРП за отстраняване на допуснати нарушения. По-конкретно делото е прекратено и върнато на СРП за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на обвиняемите, следващи от наличието на вътрешни противоречия в обвинителния акт и липсата на доказателства за връчване на Постановлението за частично прекратяване на наказателното производство. Разпореждането от 16.11.2016 г. е протестирано с частен протест от 23.11.2016 г. вх. № 88772 по описа на СРС от прокурор от СРП. С Определение № 92 от 11.01.2017 г. Софийски градски съд по внчд № 12 от 2017 г. е отменил разпореждането от 16.11.2016 г. по делото. С Разпореждане от 30.01.2017 г. съдия - докладчикът по делото М. П. отново е прекратил съдебното производство по нохд № 22573 от 2011 г. и върнал делото на СРП. Изложил е доводи, че не може да насрочи делото в открито съдебно заседание, защото отново констатира липса на доказателства за връчване на постановлението за частично прекратяване на наказателното производство от 14.10.2011 г. на Васев и Михайлова. Разпореждането е протестирано от прокурор на СРП на 13.02.2017 г. С Определение № 2658 от 23.06.2017 г. СГС по внчд № 2832 от 2017 г. отменя разпореждането. Приема, че Васев и Михайлова са били уведомени за частичното прекратяване на наказателното производство срещу тях чрез адв. Грошлева. В определението на съдебния състав на Софийски градски съд от 23.06.2017 г. се изтъква, че действително обвиняемите упражняват самостоятелни, отделни от своя защитник права в процеса и знанието на техния адвокат за прокурорския акт за частичното прекратяване на производството, не представлява априори тяхно знание за този акт. Съдът обаче, отчитайки неразумно дългия срок на развитие на това наказателно производство, което е започнало на 16.06.2004 г., указва на съдията - докладчик от СРС, да извърши действията по чл. 252 и сл. от НПК, да упражни правомощията си по чл. 288, ал. 1 от НПК, но не и неопределено във времеви аспект да отлага насрочване на делото. С Разпореждане от 27.07.2017 г. по НОХД № 22573 от 2011 г. съдия - докладчикът по делото М. П. е спрял наказателното производство по делото, изменил е наложените спрямо обвиняемите мерки за неотклонение, взел е спрямо тях мерки за лична процесуална принуда "забрана за напускане пределите на Р. Б.", разпоредил е съдебният акт да се докладва след изтичане срока за обжалването му и преценка за издаването на европейска заповед за арест. С Разпореждане от 21.09.2017 г. по нохд № 22573 от 2011 г. съдия-докладчикът М. П., е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 9.10.2017 г. от 13,00 часа. Жалбоподателят представи по делото протокол от открито съдебно заседание по по нохд № 22573 от 2011 г. по описа на СРС, НО, 106 състав, видно от който в същото съдебно заседание се явят лично подсъдимите. С Присъда от 9.10.2017 г. постановена по нохд № 22573 от 2011 г., съдът признава подсъдимите за невинни. Със заповед № АС - 225 от 12.07.2017 г. изпълняващият функциите на председател на Софийски районен съд, след запознаване с материалите по преписката, е наложил на М. Т. П. съдия и председател на 106 състав в СРС, НО, на осн. чл. 308, ал. 1, т. 1 от ЗСВ, дисциплинарно наказание "забележка", за допуснато от него дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 2 от ЗСВ (съгласно заповед № 215 от 29.06.2016 г. дисциплинарното производство е образувано за допуснати нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 2 и т. 4 от ЗСВ) - описаните в обстоятелствената част на заповедта действия, които неоправдано са забавили производството по нохд № 22573/2011 г. по описа на 106 състав на СРС, НО, за времето между месец ноември 2016 г. и месец юли 2017 г. Заповедта е връчена на своя адресат на дата 13.07.2017 г., видно от приложена по делото разписка за личното й съобщаване на лицето. В хода на делото са събрани доказателства и относно времето, през което С. М., съдия в Софийски градски съд с ранг "съдия във ВКС и ВАС" е изпълнявал функциите на "административен ръководител - председател" на Софийски районен съд, а именно от 1.02.2017 г. до 28.07.2017 г. За тези правнорелевантни обстоятелства съдът е приел като доказателства извлечение от Протокол № 4 от заседание на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет от 31.01.2017 г., Акт за встъпване в длъжност от 1.02.2017 г., извлечение от Протокол № 1 от заседание на Съдийската колегия на висшия съдебен съвет, проведено на 25.07.2017 г., Акт за освобождаване от длъжност на съдия С. М. от 28.07.2017 г. Във връзка с наложеното дисциплинарно наказание и издадена заповед № АС - 225 от 12.07.2017 г. на и. ф. председател на СРС, жалбоподателят на 14.07.2017 г. е отправил запитване до Съдийска колегия на Висш съдебен съвет относно тълкуване на процесуални норми по НПК. Видно от предложението обсъдено на заседание на 24.07.2017 г. на комисия "Дисциплинарна дейност и взаимодействие с Инспектората към Висш съдебен съвет", комисията е предложила СК на ВСС да потвърди наложеното наказание. Към предложението на комисията, има формирани мотиви на акта, а именно, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е мотивирана, като подробно е изследвана обективната и субективната страна на извършеното дисциплинарно нарушение от магистрата, дисциплинарнонаказващият орган е намерил, че дадените от лицето писмени обяснения не съответстват на събраните по дисциплинарното производство доказателства и са в противоречие с точния смисъл на чл. 345, ал. 2 от НПК. Съгласно препис-извлечение от Протокол № 2 от заседание на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 26 юли 2017 г., с Решение по т. 14, подточка 14.1. е потвърдено наложеното със заповед № АС - 12.07.2017 г. на изпълняващ функциите административен ръководител - председател на Софийски районен съд, дисциплинарно наказание чл. 308, ал. 1, т. 1 от ЗСВ - "забележка" на М. Т. П.. Съдът е приел като писмено доказателство по делото и пълен стенографски Протокол № 32 от заседанието на съдийската колегия на Висш съдебен съвет от 26.07.2017 г. Според съображенията на членовете на СК на ВСС досежно взетото решение по т. 14.1 се установява, че т. 14 е включена като допълнителна в дневния ред на заседанието. Тя е докладвана от госпожа Г. Г.. Видно от разискванията на л. 76 от протокола, наложеното наказание -"забележка" е заради това, че цит. "съдия Петров не е изпълнил на два пъти указанията на горната инстанция, прекратявал е едно наказателно дело, което е започнало през 2011 г. С. П. въпреки указанията на по-горния въззивен съд прекратява и връща делото на прокуратурата, като това го прави през 2016 г. От 2012 г. до 2016 г. колегата Петров въобще не е знаел, дето се казва не си е направил ревизия на състава, за да види, че не му е докладвано". Тогава чл. ВСС, госпожа Георгиева излага съображения, че един съдия трябва да знае какви дела има в състава си. Отбелязва пред останалите членове на СК на ВСС, че през 2018 г. изтича давностният срок по отношение на престъплението, за което е внесен обвинителния акт. Според изказването на госпожа Ю. К. в случая не става въпрос за дисциплинарно нарушение - забавяне на производството, както е квалифицирано в заповедта, а става въпрос за преценка на фактите и обстоятелствата по едно наказателно дело, което е част от правораздавателните функции на съдията. По отношение на това, че делото му е докладвано през 2016 г. и трябвало ли е да си направи ревизия на състава, също можело да се обсъди на заседанието, но то било извън предмета на дисциплинарното дело. След проведено явно гласуване по т. 14, подточка 14.1., СК на ВСС със 7 гласа "за" и 3 гласа "против", потвърждава заповед № АС-225/12.07.2017 г. на изпълняващия функциите административен ръководител - председател на Софийски районен съд, за налагане на дисциплинарно наказание на осн. чл. 308, ал. 1, т. 1 от ЗСВ - "забележка" на съдия М. Т. П.. При извършената на основание чл. 168 от АПК служебна проверка, досежно законосъобразността на оспорения акт и на основанията, посочени в чл. 146 от АПК, съдът намира, следното: Обжалваното решение на СК на ВСС е издадено от компетентен орган административен орган- и. ф. председателя на Софийски районен съд - С. М.. По силата на разписаната процедура относно налагане на дисциплинарно наказание на магистрата, чл. 314, ал. 1 от ЗСВ, в релевантната му редакция, изисква дисциплинарното наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 да се наложи с мотивирана заповед на административния ръководител. Последният е задължен да уведоми Висшия съдебен съвет за наложеното наказание, като му изпраща преписката заедно със заповедта, незабавно след нейното издаване. В срок до един месец от получаването на заповедта, съответната колегия на ВСС на осн. чл. 314, ал. 4 от ЗСВ има правомощие да потвърди, отмени или измени наложеното вече наказание на магистрата. В случая с оспореното от съдия М. П. Р. по т. 14.1., СК на ВСС е упражнила установеното в закона правомощие и е потвърдила наложеното със заповедта дисциплинарно наказание "забележка". Съдът намира, че дисциплинарното производство е образувано в срока по чл. 310, ал. 1 (ред. ДВ, бр. 50 от 2016 г.) от ЗСВ. Съгласно текста на закона същото започва със заповед, съответно с решение, на наказващия орган в срок до 6 месеца от откриването, но не по-късно от три години от извършването на нарушението. Тези срокове започват да текат, считано от момента, в който след нарочно извършената проверка са обобщени данните от нея и са станали известни на наказващия орган, който има право да санкционира дисциплинарно съответния магистрат. В конкретната хипотеза производството е започнало с цитираната заповед № АС - 215 от 29.06.2016 г. на и. ф. председателя на СРС и законоустановения срок, доколкото нарушението е установено през 2016 г. Действително съгласно извлечение от Протокол № 4 от заседание на СК на ВСС от 31.01.2017 г. е посочено, че съдия С. М. е изпълняващ функциите - "административен ръководител - председател" на СРС, считано от 1.02.2017 г. Заповедта за образуване на дисциплинарно производство е от дата 29.06.2016 г. и е налице техническа грешка при изписването на годината на издаване, защото от съдържанието й е видно, че се касае за действия и актове на Софийски градски съд, които са постановени през 2017 г. Същите са приложени по делото и може да се установи достоверността на датата на постановяването им. Поради това съдът счита, че дисциплинарното производство е образувано именно със заповед на изпълняващ функциите - "административен ръководител - председател" на СРС. На основание чл. 313, ал. 1 (ред. ДВ, бр. 50 от 2016 г.) от ЗСВ, преди налагане на дисциплинарното наказание наказващият орган - в случаите по чл. 311, т. 1 и 3, и дисциплинарният състав - в случаите по чл. 311, т. 2, изслушва привлеченото към дисциплинарна отговорност лице или приема писменото му обяснение и събира доказателствата от значение за случая. Жалбоподателя е депозирал своето възражение обективирано в писмени обяснения относно фактическите констатации на дисциплинарнонаказващия орган. Същите са обсъдени от административния ръководител, но са приети за неоснователни. Председателят на Софийски районен съд за да постанови обжалваната по делото заповед за налагане на дисциплинарно наказание, е приел за установено въз основа на събраните по преписката документи, че с поведението си магистратът за времето от 16.11.2016 г. до 30.01.2017 г., като докладчик по нохд № 22573 от 2011 г. по описа на СРС, НО, 106 състав, е извършил е действия, които неоправдано забавят производството по делото. По-конкретно постановил е две отменителни разпореждания по чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК, независимо от указанията на Софийски градски съд да бъдат упражнени правомощията по чл. 252 от НПК. Според административния ръководител за тези две дисциплинарни нарушения следва да се наложи едно общо наказание и този извод не противоречи на смисъла на чл. 307, ал. 2, т. 1 от ЗСВ. В случая оспореното решение на СК на ВСС, с което е потвърдено наложеното със заповед № АС - 225 от 12.07.2017 г. дисциплинарно наказание "забележка" по чл. 308, ал. 1, т. 1 от ЗСВ на съдия М. П., съдържа мотиви, което не препятства установяването на фактите и основанията за постановяването му. Видно от представения по делото пълен стенографски Протокол № 32 от заседанието на СК на ВСС, проведено на 26.07.2017 г. са посочени съображенията на членовете на СК на ВСС за вземане на оспореното решение. Изказаните съображения са свързани със становище на чл. на СК - госпожа Г. Г., която обосновава двете разпореждания за връщане на наказателно дело, по което докладчик е жалбоподателя, с формирано вътрешно убеждение на съдията за това процесуално действие по реда на НПК, както и с обстоятелството че, ако не бъде разгледано делото, ще изтече давност през 2018 г. по отношение на престъплението, за което е внесен обвинителния акт. По същество СК на ВСС възприема мотивите в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание от председателя на СРС и тези, в предложението на комисия "Дисциплинарна дейност и взаимодействие с Инспектората на ВСС". Следователно приобщените на основание чл. 320, ал. 7 ЗСВ мотиви, съдържащи се в изказванията на членовете на СК на ВСС установяват конкретни факти и навеждат на доводи, в подкрепа на обстоятелствата, мотивирали издаването на заповедта и нейното потвърждаване. Р. С. колегия за потвърждаване на наложеното наказание "забележка" е подкрепено със 7 гласа "за". При тези изводи съдът намира, че обжалваният административен акт на СК на ВСС е мотивиран, респ. издаден е в предписаната от закона форма. При издаване на обжалваното по делото Решение на СК на ВСС по т. 14.1. не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В развилото се дисциплинарно производство пред Софийски районен съд не е било нарушено правото на защита на дисциплинарно наказаното лице - съдия Петров е бил уведомен за образуваното срещу него дисциплинарно производство, предоставена му е възможност да бъде изслушан и да подаде възражения. В производството по издаване на Решение по т. 14.1 от Протокол № 32 от 26.07.2017 г. на СК на ВСС, са допуснати нарушения на материалноправните разпоредби на закона, актът е постановен при несъответствие с неговата цел - основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК, които водят до незаконосъобразност на обжалвания административен акт. За да обоснове този извод, настоящият съдебен състав намира, че постановените от съдията актове за периода ноември 2016 г. - юли 2017 г. по прекратяването на съдебното производство по нохд № 22573/2011 г. по описа на РСР, НО, 106 състав, са юридически израз на неговото вътрешно убеждение. Магистратът въз основа на преценката на фактите по делото, следва да разкрие обективната истина, със средствата и способите на НПК, както и да не накърнява правото на защита на привлечените към наказателна отговорност лица. При упражняване на своите правомощия магистратът е подчинен само на закона - чл. 3 от ЗСВ и чл. 117, ал. 2 от Конституцията. От разписаните в чл. 307, ал. 3 от ЗСВ дисциплинарни нарушения, може да се направи извод, че съдиите, прокурорите и следователите отговарят дисциплинарно за виновно неизпълнение на служебните си задължения. Служебните задължения на магистратите са посочени в чл. 210 и сл. от ЗСВ. Общото в тях е, че тези задължения не са включени в решаващата им дейност, като в случая е и процесуалната дейност във връзка с функциите на съдията. Макар съдиите да осъществяват функциите си посредством издаването на правни актове, те носят дисциплинарна отговорност, ограничена до нарушенията на онези служебни задължения, с които се подготвя постановяването на акта или се организира неговото изпълнение и контрол. Преценката на доказателствата по делото, въз основа на свободно формирано вътрешно убеждение на магистрата, не може да осъществява състава на дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 3 от ЗСВ. Също така, в свое Решение № 4 от 12.04.2016 г. по к. д. № 10/2015 г. Конституционният съд изрично се е произнесъл и е посочил, че възможността да бъде търсена дисциплинарна отговорност от един магистрат трябва да бъде уредена по начин, който да осигурява неговата независимост - институционална и лична. О. К. съд е посочил в Решение № 2 от 2008 г. по к. д. № 1 от 2008 г. и, че зависимостта на дейността им (на магистратите) от разрешение или преценка на други органи и длъжностни лица е нарушение на категоричния конституционен императив, съдържащ се в разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от Конституцията на Р. Б.. На значението на личната независимост на магистратите и на необходимостта контролът върху тяхната дейност да се осъществява по такъв начин, че да осигури тази независимост, е акцентирано и в Решение на Конституционния съд № 3 от 2015 по к. дело № 13 от 2014 г. Съдът достига до извод и, че е нарушена нормата на чл. 309 от ЗСВ. Същата изисква при определяне на дисциплинарното наказание на магистрата, да се вземат предвид тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено нарушението, и поведението на нарушителя. По делото ответната страна не е ангажирала доказателства в тази насока нито в хода на делото, нито такива се съдържат в административната преписка по издаването на акта. Нарушенията не се дължат и на субективното отношение на съдията към организацията на работа му. В този смисъл съответният магистрат при изпълнение на служебните си задължения следва да реши съобразно вътрешното си убеждение и закона, и в разумен срок делата, които са му разпределени. По делото съдия Петров е изпълнил тези си задължения, като с Разпореждане от 21.09.2017 г. и при липса на процесуални пречки за това, насрочва нохд № 22573 от 2011 г. по описа на СРС, НО, 106 състав за разглеждане в открито съдебно заседание на 9.10.2017 г. На същата дата постановява оправдателна присъда по делото, за която няма данни да е обжалвана или протестирана. Неспазването на изискването на чл. 309 от ЗСВ води и до нарушаване на принципът за съразмерност, като наложеното наказание в случая не може да се приеме, че съответства на тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, вината и поведението на нарушителя. Съдът констатира противоречие на административния акт с целта на закона. Смисълът на налагане на дисциплинарно наказание по ЗСВ е да се постигане на по-висока ефективност и експедитивност в работата на магистрата, то да съдейства за преустановяване на нарушенията и да осъществява превенция. За да се реализират целите на наказанието, същото следва да се определя на магистрата единствено и само след съвкупната преценка на всички факти и обстоятелства, които безспорно доказват установеното в закона дисциплинарно нарушение. Върховният административен съд е имал случай да се произнесе в аналогична хипотеза (напр. Решение № 218 от 8.01.2018 г. по адм. д. № 6010/2017 г., VI отд. на ВАС, Решение № 999 от 22.01.2013 г. по адм. д. № 4996/2012 г., VI отд. на ВАС, Решение № 742 от 19.01.2017 г. по адм. д. № 11948/2016 г., VI отд. на ВАС и др.) като изрично е прието, че налагането на наказание, без доказано основание, води до безпринципност и произвол, действа демотивиращо и е в разрез с посочените по-горе цели, респ. не осъществява превенцията, която се цели със ЗСВ. При установеното наличие на основанията за незаконосъобразност на административния акт по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК (нарушение на материалния закон и несъответствие с целта на закона), оспореното Решение по т. 14.1. от 26.07.2017 г. на Съдийска колегия на Висш съдебен съвет, взето по Протокол № 32 от заседание проведено на 26.07.2017 г. и потвърдената с него заповед № АС - 225 от 12.07.2017 г. на С. М. - изпълняващ функциите на административен ръководител - председател на Софийски районен съд, за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 от ЗСВ "забележка" на М. Т. П., следва да бъдат отменени. По разноските: Основателността на главното искане на жалбоподателя определя уважаването и на акцесорната му претенция за присъждане на разноските по делото, които са сторени, поискани и доказани. Видно от представените по делото доказателства в тази насока, те са в размер на 10 лв. за държавна такса (лист 84 от делото) и 2000 лв. (лист 94 от делото) за заплатено в брой адвокатско възнаграждение за един адвокат по делото. В съдебно заседание проведено на 14.03.2018 г. процесуалният представител на СК на ВСС - юрисконсулт Лишева направи възражение за прекомерност на претендираното от страната адвокатско възнаграждение. Предвид изложеното настоящият състав намира, че направеното възражение по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК, е основателно. С оглед разясненията дадени в т. 3 от Тълкувателно решение № 6 от 2012 г. на ОС на Гражданска и Търговска колегии на Върховен касационен съд, приложимо в настоящия случай на осн. чл. 78, ал. 5 от ГПК във вр. с чл. 143 и чл. 144 от АПК, поради правната и фактическа сложност на спора, на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер на 750 лева за адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 1 от АПК вр. с чл. 323 от ЗСВ Върховният административен съд, шесто отделение,