Решение № 14680 от 28.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9789/2018 г.

Решение № 14680 от 28.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9789/2018 г., VIII о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от "Ектрон" АД, гр. Панагюрище срещу Решение № 1568 от 04.07.2018 г., постановено по адм. дело № 3404/2017 г. по описа на Административен съд – Пловдив. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че ангажираните писмени доказателства, ведно със заключението по проведената СТЕ установяват реалното извършване на спорните доставки. Намира, че съдът неправилно е приел, че е налице хипотеза на абсолютна симулация, след като не е спорно, че доставките са извършени. Сочи, че спорът е дали услугите са осъществени от издателите на процесните фактури, като разрешаването му е обусловено от наличието на данни, че сделките са белязани с измама. Намира, че такива не са налице, поради което незаконосъобразно с РА му е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит. В подкрепа на тезата си излага подробни аргументи в жалбата, представя писмени доказателства и претендира отмяна на обжалвания съдебен акт и на РА, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба – Директорът на Дирекция "ОДОП" - Пловдив, чрез процесуален представител, с писмена защита по същество оспорва нейната основателност и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Осмо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на производството пред АС - Пловдив е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт /РА/ № 16001317000088-091-001/07.08.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Пловдив, потвърден с Решение № 641 от 30.10.2017 г. Директора на Дирекция "ОДОП" – Пловдив, с който на "Ектрон" АД е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 9 371. 70 лв. по фактури, издадени от "Буларка Инженеринг" ЕООД, "Бени строй БГ" ЕООД и "Гласс Голд Груп" ООД, като са начислени и следващите се лихви за забава в размер на 1 658. 56 лв. За да достигне до извод за неоснователност на оспорването, първоинстанционният съд е съобразил следното от фактическа и правна страна: В хода на ревизионното производство са извършени насрещни проверки на "Буларка Инженирнг" ЕООД и " Бени Строй" ЕООД, при които дружествата не са открити на декларираните адреси за кореспонденция. След извършени проверки в ИС на НАП е установено, че през ревизирания период и двете дружества не са притежавали трудов ресурс за извършване на спорните доставки, нито са декларирани изплатени доходи или удържани суми за данъци на физически лица, наети по извънтрудови правоотношения. Констатирано е, че предмет на доставките по фактурите, издадени от "Буларка Инженеринг" ЕООД са СМР, включващи направа на покривна хидроизолация на собствен обект на ревизирания. За установяването на реалното извършване на доставките "Ектрон" АД е представило договор от 12.09.2013 г., платежни нареждания и актове за извършени СМР. Относно доставките по фактурите, издадени от "Бени Строй" ЕООД, с предмет. - ремонти на вътрешно заводски пътища и вътрешни ремонти на наети от "Джеси Техноложикс" ЕООД помещения, като доказателства са събрани актове за извършени СМР, платежни нареждания за извършени плащания по банков път, касови ордери и фискални бонове. Анализирайки представените доказателства, органите по приходите са приели, че те не установяват кадровата, материална и техническа обезпеченост на доставчиците за осъществяването на услугите, нито как са формирани техните цени. Преценили са, че след като ремонтните дейности са осъществявани в обекти на ревизирания, то същият не е можел да не знае, че издателите на фактурите не са осъществили процесните доставки. Поради това са приели, че "Ектрон" АД е знаел, че сделките са белязани с измама, с оглед на което са отказали да му признаят право на приспадане на данъчен кредит за тях. Относно фактурата, издадена от "Глас Голд Груп" ООД, с предмет на доставката – "предно стъкло прозрачно без покритие" приходните органи са счели, че стоката е свързана с поддръжката или ремонта на нает лек автомобил, поради което и на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС за нея не е налице право на данъчен кредит. В хода на съдебното производство е проведената СТЕ, заключението по която е възприето от решаващия състав като неотносимо. Съдът буквално е възприел както фактическите констатации, така и правните изводи, изложени в решението на Директора на Дирекция "ОДОП", като в допълнение се е позовал на разпоредбата на чл. 12, ал. 1 ППЗДДС. Преценил е, че е налице хипотеза на абсолютна симулация, при която получателят е знаел, че фактурираните доставки не са реално извършени. Поради това е достигнал до заключението, че законосъобразно с РА е отказано признаване на правото на данъчен кредит по спорните фактури. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Основателни са доводите на касатора, че първоинстанционният съд не е обсъдил поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, а вместо това буквално е преповторил мотивите на Директора на Дирекция "ОДОП", изложени в постановеното от него решение по реда на административния контрол. Без да изложи конкретни съображения, решаващият състав е игнорирал като неотносимо и заключението на експерта по проведената СТЕ, като единствено е посочил, че "някои" от цитираните от вещото лице фактури са извън времевия обхват на ревизията. Без да съобрази, че в РА и в потвърждаващото го решение на Директора на Дирекция "ОДОП" липсват констатации за наличието на хипотезата на абсолютна симулация, съдът без никакви мотиви е приел, че такава е налице. В тази връзка следва да се посочи, че абсолютна симулация е мислима в случаите, при които доставка от вида на фактурираната изобщо не е извършвана. В хипотези като настоящата, при която между страните не е спорно, че СМР са осъществени, а се спори дали са извършени именно от издателите на фактурите, би могло да се установи наличието на относителна симулация, която е основание за непризнаване на претендираното данъчно предимство при обективни данни, че получателят е знаел или е бил длъжен да знае, че сделките са белязани с измама. Тази преценка е правна и съобразно т. 37 от решението на СЕС по дело С- 18/13 е дължима от националната юрисдикция въз основа на установените от органа по приходите факти и обстоятелства, както и въз основа на данни, предоставени за пръв път в съдебното производство, без с това да се нарушава забраната за reformation in pejos. Следва да се посочи, че съобразно разясненията, дадени с цитираното решение на СЕС, разпоредбата на чл. 12, ал. 1 ППЗДДС, на която се е позовал първоинстанционният съд, е отменена като противоречаща на Директива 2006/112. При това тълкуване на СЕС, както и с оглед принципите на непосредствена приложимост, примат и директен ефект на правото на ЕС, националният съдия е длъжен да не прилага посочената вътрешноправна норма и спрямо времевия период преди нейната изрична отмяна, с оглед на което незаконосъобразно първоинстанционният съд е изследвал възникването на условията за признаване на прихода от услугата. Определящо е, че решаващият състав не е обсъдил поотделно и в съвкупност събраните относими доказателства към всяка от спорните фактури, нито заключението на вещото лице по проведената СТЕ, в резултат на което не е формирал никакви релевантни фактически констатации. Относно доставката по фактурата, издадена от "Глас Голд Груп" ООД, в решението липсват каквито и да е установявания и мотиви, което напълно препятства възможността на настоящата инстанция за проверка на материалната законосъобразност на постановения съдебен акт. При неизяснен от фактическа страна спор и предвид съдържащата се в чл. 220 АПК забрана за фактически установявания в касационното производство, постановеното от първоинстанционният съд неправилно решение следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане на делото следва да се обсъдят поотделно и в съвкупност представените към всяка от спорните фактури относими доказателства, както и заключението по СТЕ, в следствие на което да се изведат конкретни фактически установявания и правни изводи, съобразени със спора между страните. Той се концентрира върху въпроса дали спорните доставки са извършени именно от издателите на процесните фактури, както и върху добросъвестността на получателя. На основание чл. 226, ал. 3 АПК, при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във ВАС. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение