Решение № 1934 от 16.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6181/2020 г.

Решение № 1934 от 16.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6181/2020 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от Община Добрич, представлявана от кмета Йордан Йорданов, чрез упълномощен адвокат М. Пенчев, срещу Решение № 35 от 14.02.2020 г., постановено по адм. д. № 563 по описа на Административен съд - Добрич (АС - Добрич) за 2019 г. С обжалваното съдебно решение Община Добрич e осъдена да заплати на М. Митев сумата от 13774, 00 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди (пропуснати ползи) за периода 1.09.2014 г. до 1.08.2019 г.; сумата от 862, 00 лв., обезщетение за забава върху претендираното обезщетение за пропуснати ползи за периода 1.09.2014 г. до 1.08.2019 г.; сумата от 4000, 00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразно бездействие на Община Добрич, ведно със законната лихва върху сумите на обезщетенията, считано от 29.08.2019 г. до окончателното им изплащане. Наред с това, Община Добрич е осъдена да заплати на Митев направените по делото разноски в размер на 1410, 00 лв. Със съдебното решение предявеният от Митев иск е отхвърлен за разликата над уважения размер до предявения размер на обезщетението за имуществени вреди от 15000, 00 лв., но в тази част то не е предмет на касационна проверка. В касационната жалба се твърди постановяване на съдебното решение в обжалваната част при наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според касационния жалбоподател, съдът е разгледал недопустим иск поради неприложимостта на разпоредбите на ЗОДОВ по отношение на факти, възникнали преди влизането му в сила. Счита, че решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка, тъй като по делото не е проведено надлежно пълно доказване от Митев на претендираните вреди. Оспорва се направеният от първоинстанционния съд извод, че са налице незаконосъобразни бездействия от страна на Община Добрич, като се излагат съображения, че бездействието следва да произтича от неизпълнение на задължение, предвидено в закон, подзаконов нормативен акт, правила или характера на дейността. Излагат се възражения по отношение размера на присъденото обезщетение, като се изразява становище, че то не следва да бъде източник на обогатяване на пострадалия. По изложените причини се иска отмяната на съдебното решение в обжалваната част и връщане на делото за разглеждане от друг състав на съда в тази част, а в условията на евентуалност - да бъде постановено друго решение, с което да се отхвърлят исковете. Претендират се сторените по делото разноски. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се представлява. Постъпило е писмено становище от Община Добрич, чрез адв. Пенчев, с което се поддържа касационната жалба. Ответникът – Митев не се явява и не се представлява в съдебното заседание пред настоящия съд. В представена по делото писмена молба касационната жалба се оспорва и се иска оставяне в сила на решението в обжалваната част. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението в обжалваната част на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която решението в обжалваната част е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Въз основа на установеното по делото от фактическа страна, първоинстанционният съд приел исковата претенция за присъждане на обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи, с която е сезиран за допустима, а по същество за доказана по основание и частично основателна по размер – до присъдената сума от 13774, 00 лв. за исковия период. Уважил иска за обезщетение за забава върху сумата на така претендираното обезщетение от 862, 00 лв., както и този за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 4000, 00 лв., ведно със законната лихва върху сумите на обезщетенията, считано от 29.08.2019 г. до окончателното им изплащане. Изложил подробни съображения, с които мотивирал извода си за наличие на всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Конкретно приел, че по делото е безспорно установено бездействие от страна на административния орган през посочения период от време и е доказано настъпването за Митев на имуществени и неимуществени вреди, изразяващи се в лишаването му от възможността да използва жилището, определено като обезщетение от Община Добрич, както и причинени неудобства и притеснения за периода от отчуждаването на имота до сега. Съдът съобразил, че сградата, в която се намира апартаментът, с който е определено да бъде обезщетен Митев през 2009 г. не е завършена към момента на постановяване на решението, както и това, че Митев живее в Норвегия и има закупено на кредит собствено жилище. Направил извод, че настъпваното не вредите било напълно вероятно в хипотезата на даване на апартамента под наем с цел подпомагане месечните му доходи. Мотивирано отхвърлил възраженията на Община Добрич, свързани с активно поведение от страна на общината, изразяващо се в стартирала процедура за избор на изпълнител през 2009 г. и издадено разрешение за строеж, като посочил, че в случая е ирелевантно обстоятелството, че съществуват обективни трудности за осигуряване финансирането на сградата, в която се намира отстъпеният като обезщетение апартамент. За да обоснове наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между бездействието и твърдяната вреда, съдът приел, че чрез поведението си Община Добрич е лишила ищеца от възможността да използва жилището, определено му като обезщетение и да реализира една сигурна полза, изразяваща се в увеличение на имуществото му. Кредитирал свидетелските показания и въз основа на тях направил извод, че на Митев били причинени неудобства и притеснения от отчуждаването досега, довели до липсата на респект към общината като институция. С тези съображения мотивирал извода си, че исковите претенции се явяват доказани по основание. За да определи размера на обезщетението за имуществени вреди, съдът съобразил заключението на изготвената съдебно – техническа експертиза, приета по делото. За неимуществените вреди съдът се позовал на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и на установените по делото факти, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на Митев и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането. По тези съображения и като съобразил исковия период, съдът определил обезщетение за имуществени вреди - пропуснати ползи в размер на 13774, 00 лв. и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 4000, 00 лв., като присъдил и обезщетение за забава в размер на 862, 00 лв. В останалата част отхвърлил исковата претенция. В обжалваната част решението е валидно и допустимо, но е неправилно поради допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Неоснователно е възражението на Община Добрич за неприложимостта на ЗОДОВ към спорната хипотеза. Отговорността на общините за причинени вреди от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност е предвидена с изменението на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, направено с пар. 98 от Преходните и заключителни разпоредби на АПК, влязло в сила на 12.07.2006 г. Релевантни за правния спор са твърдените бездействията на органи и длъжностни лица, които са извършени след 12.07.2006 г., а относимите към спора за присъждане на обезщетение за имуществени вреди за исковия период, на които се позовава Митев, са именно такива. Претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди не е била конкретизирана по период. Независимо от това обаче, съдът е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които се явяват основание за отмяна на решението в обжалваната част и връщане на делото в тази част за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд по следните съображения: В обстоятелствената част на предявената пред АС - Добрич искова молба Митев е заявил, че предявява исковете в хипотезата на чл. 204, ал. 4 АПК, но от друга страна сочи, че обективно съединява в производството иск за обезщетение и установяване на незаконосъобразното бездействие на органите и длъжностните лица на Община Добрич (вж. стр. 4, абз. 3 от исковата молба), като се позовава и на разпоредбата на чл. 257, ал. 1 (отм.); АПК. Съдът е следвало да съобрази това противоречие в изявлението на лицето и предвид формулирания петитум, да изиска уточнение от него относно това дали предявява иска в хипотезата на чл. 204, ал. 4 АПК или предявява и жалба срещу твърдяното незаконосъобразно бездействие на орган или длъжностно лице от Община Добрич, наред с предявения иск. Предвид изложеното, от депозираната искова молба не става ясно, дали искът е предявен при условията на чл. 204, ал. 4 АПК, при който незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението. В този случай съдът по обезщетението инцидентно се произнася по законосъобразността на действието или бездействието, тоест обсъжда само в мотивите съответствието на същите със закона. В случай, че съдът е сезиран и с жалба против незаконосъобразно бездействие следва да се има предвид, че специалното производство по чл. 256 АПК (респ. чл. 257 отм. АПК) не може да се съедини с производството по чл. 203 и сл. АПК. Съгласно чл. 204, ал. 2 АПК съединяване на производства е допустимо само при оспорване на административен акт, каквато не е процесната хипотеза. В първото по делото съдебно заседание съдът докладвал делото чрез възпроизвеждане на така направеното в исковата молба неясно изявление относно волята на ищеца за обективното съединяване на два иска (вж. л. 338 от първоинстанционното дело), пристъпил е към неговото разглеждане и с решението се произнесъл по предявените искове. Вместо да процедира по посочения начин, съдът е следвало да даде указания до Митев да изясни волята си още на етапа на проверката на редовността на исковата молба и ако волята му е била и за предявяване на жалба срещу твърдяното незаконосъобразно бездействие, да раздели производството по делото и да спре това по исковете за обезщетения за претърпените от Митев вреди до приключване с влязъл в сила съдебен акт на спора по искането с правно основание чл. 256 АПК. Решението по този спор ще се ползва със сила на присъдено нещо и е от значение за изхода на производството по обезщетението. Като не е предприел посочените процесуални действия по изясняване на волята на Митев, а е разгледал спора по исковете за обезщетения, съдът е постановил обжалваното решение при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е основание за неговата отмяна в обжалваната част, на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ АПК и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд при съобразяване на посоченото по - горе в мотивите на настоящото съдебно решение. Отделно от това се констатира, че въпреки правилното конституиране на страните в първоинстанционното производство с Разпореждане № 829 от 16.09.2019 г., видно от съдебните протоколи, във всяко от трите проведени съдебни заседания пред АС - Видин като ответник е участвал кметът на Община Добрич, а не Община Добрич. Съгласно чл. 205, ал. 1 АПК (чл. 205 АПК в предходната редакция) искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите, като в настоящия случай, видно от исковата молба, Митев е предявил исковете си в съответствие с предписанието на посочената разпоредба - срещу Община Добрич. В този смисъл съдът неправилно е разглеждал делото в съдебните заседания при участието на страната на ответника на кмета на Община Добрич. В допълнение, въпреки това, впоследствие решението е постановено срещу Община Добрич, а не срещу кмета на общината. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да съобрази това и да обезпечи участието на надлежния и коректно посочен от Митев ответник в производството по обезщетение като извърши наново всички съдопроизводствени действия с негово участие. В допълнение, предвид изложеното в писмения отговор на касационната жалба, че Митев претендира обезщетение за имуществени вреди за това, че е лишен от ползването на имота, а не за пропуснати ползи от невъзможността да реализира наем, съдът следва да изиска уточнение от него относно тази претенция за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, заявени в исковата молба като пропуснати ползи в размер на наема по средни пазарни цени, който би могъл да получи през процесния период, но останал неполучен от него. Във връзка с претенцията за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди съдът следва да изиска конкретизация на исковата молба относно периода, за който това обезщетение се претендира. Този период е заявен от Митев едва в представените в първата инстанция писмени бележки след последното проведено съдебно заседание пред АС - Видин и без основание именно той е съобразен от съда при постановяване на решението - за 18 години по 222, 00 лв. годишно. По разноските ще се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 АПК. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ АПК и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение