Решение № 3247 от 6.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11074/2017 г.

Решение № 3247 от 6.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11074/2017 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Даскалов, разузнавач в група "Криминална полиция" при Районно управление – Септември при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) - гр. Пазарджик, против решение № 401/28.07.2017 г., постановено по адм. дело № 293/2017 г. от Административен съд - Пазарджик. Наведени са доводи за неправилност на решението, за нарушение на материалния и процесуалния закони и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна – Ф. Бързаков чрез адв. Лулчев оспорва жалбата като неоснователна в представена по делото писмена молба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба и счита, че решението следва да бъде отменено. Върховният административен съд, тричленен състав на Пето отделение, след като се запозна с фактите по делото и доводите на страните, в рамките на правомощията си по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК преклузивен срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), съдът отменя по жалба на Ф. Бързаков заповед рег. № 340 з-43/4.04.2017 г., издадена от полицейски орган при РУП - Септември за задържане на лице за срок до 24 часа. Съдът излага съображения, че заповедта е издадена от компетентен административен орган по смисъла на чл. 72, ал. 1 във вр. с чл. 57, ал. 1 от ЗМВР, но при липсата на фактическото основание на приложимия материален закон по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, както и в нарушение на принципа за съразмерност, предвиден в чл. 6 АПК. Решението е неправилно. Задържането на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа, е принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 от ЗАНН, която има за цел да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление или да се укрие. При налагането и административния орган действа при условията на оперативна самостоятелност. За разлика от мярката за неотклонение "задържане под стража" по чл. 56 от НПК, при задържането по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е достатъчно "данните" да са от такова естество, че към момента на задържането да позволяват да се направи обоснован извод за съпричастност на лицето към извършено престъпление. Следователно, за прилагането на принудителната административна мярка не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин виновно извършване на изпълнителното деяние на престъплението по смисъла на НК. Основателен е доводът на касатора за допуснато от решаващия съд нарушение на материалния закон поради приетата материална незаконосъобразност на атакувания индивидуален административен акт. От доказателствата по делото е установено, че на 4.04.2017 г. в обитавания от Ф. Бързаков дом, находящ се на улица [улица] № [номер] в [населено място], общ. [община] е извършена полицейска проверка. В хода на проверката Бързаков предал на полицейските служители 10 бр. патрони кал. 308. Същият предал и други вещи, които са били предмет на деяние по чл. 278 от НК и чл. 277а, ал. 7 от НК, и чл. 343б, ал. 3 за което има образувани досъдебни производства. В конкретния случай Бързаков е притежавал разрешително № 147/15.09.2011 г., издадено му за ловен автомат "Берета" кал. 12 ведно с до 300 боеприпаса за него. Разрешителното е с валидност от пет години тоест до 15.09.2016 г. След издаването му няма пречка за включване и на други оръжия в издаденото разрешително. На 3.02.2014 г. Бързаков подал до компетентния орган заявление за придобиване и на дългоцевно оръжие с нарезна цев "Бенели" кал. 308. Затова разрешителното му за съхранение на оръжие било коригирано с разрешително № 20140039883/1.04.2014 г., в което били включени и двете оръжия. Включването на ново оръжие не води до издаване на ново разрешително по смисъла на ЗОБВВПИ, а до издаването на коригиращо такова, което се вмества в първоначалния законов срок. От една страна - по делото не са приложени доказателства разрешителното да е подновявано след 15.09.2016 г., от друга - на 6.02.2017 г. Бързаков уведомява "КОС" при РУ гр. Септември, че е продал оръжието си "Бенели" кал. 308. Законът не предвижда отделен ред за разрешение за боеприпаси, различен от реда за съхранение на оръжие. След продаването на оръжие "Бенели" кал. 308, Бързаков не е имал законово право да държи боеприпаси за това оръжие. Държането на десетте боеприпаси е в нарушение на ЗОБВВПИ – поради което е осъществен фактическия състав на чл. 339, ал. 1 от НК. Изложеното налага извода, че принудителната административна мярка е приложена спрямо ответника по касация в съответствие с материалноправните изисквания на закона и доводите на касатора в този смисъл са основателни. Ето защо като отменя заповедта, съдът постановява неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен с настоящото решение. Делото е изяснено от фактическа страна, поради което след отмяната следва да бъде постановено решение по съществото на спора, с което жалбата на Ф. Бързаков срещу заповедта за задържане като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Воден от горното, Върховният административен съд, тричленен състав на Пето отделение,