Решение № 760 от 19.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12301/2015 г.

Решение № 760 от 19.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12301/2015 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Т. Т." ЕООД, ЕИК *********, гр. Р., подадена чрез адв. Ив. П., срещу Решение № 5594 от 19.08.2015 г., постановено от Административен съд - С. град по адм. дело № 8498 по описа на същия съд за 2013 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № 141209264/9.04.2013 г., издаден от Н. Б. Б. - главен инспектор по приходите при ТД на НАП - С., в частта потвърдена с Решение № 1187 от 8.07.2013 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - С. към ЦУ на НАП. С решението е осъдено дружеството да заплати на Дирекция "ОДОП" гр. С. при ЦУ на НАП сумата от 1164 лева, представляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и поради това, че същото е необосновано. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА и да се присъдят разноски. Ответникът - Дирекция "ОДОП" гр. С. при ЦУ на НАП, чрез юрк. И., оспорва жалбата. Моли да бъде оставено в сила решението на административния съд. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество, е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - С. град е отхвърлил жалбата на "Т. Т." ЕООД срещу Ревизионен акт № 141209264/9.04.2013 г., издаден от Н. Б. Б. - главен инспектор по приходите при ТД на НАП - С., в частта потвърдена с Решение № 1187 от 8.07.2013 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - С. към ЦУ на НАП. С оспорвания ревизионен акт на дружеството не е признато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 21 146,25 лв. по фактури, издадени от "С. ф." АД, "И. М" ЕООД и "Б. п. 2002" ЕООД за данъчни периоди м. 06.2010 г. и м. 08.2012 г. Правото на данъчен кредит е отказано на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, с мотива, че не обективират реално осъществени доставки. За да отхвърли жалбата на дружеството, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Данъчният кредит е отказан за данъчен период м. 08.2010 г. по фактури с № 920/2.08.2012 г., № 928/6.08.2012 г. и № 931/7.08.2012 г., издадени от "С. ф." АД, които са с предмет на доставка - ремонт на кранови колички /рециклиране, разглобяване, сглобяване/, както и по фактури № 20/13.08.2012 г., № 24/14.08.2012 г., № 25/15.08.2012 г., № 28/17.08.2012 г., № 32/21.08.2012 г., № 36/23.08.2012 г., с предмет на доставка - подмяна на болтове на гайки, замерване на талкатели, смяна масло талкатели, замерване и пренавиване на ел. двигатели, боядисване, смяна стоманени въжета, издадени от "Б. п. 2002" ЕООД. За данъчен период м. 06.2010 г. отказаният ДК е в размер на 2 188,25 лв. по фактура № 9... 151/25.06.2010 г., с предмет на доставка - дизайн, предпечат и печат на плакати и рекламни дипляни, рекламни тефтери, химикали, флаери, стикери, рекламно пано и техническа документация, издадена от "И. М" ЕООД. При преценка на материална законосъобразност на акта, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Обсъдил е приетото по делото заключение на ССчЕ - основно и допълнително, както и показанията на свидетелите В. С., К. А., Б. Й. и А. М. А. Б.. Приел е, че процесните фактури не обективират реално осъществени доставки. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. Възраженията на касатора са свързани с необсъждане на всички събрани по делото доказателства в съвкупност, включително на гласните доказателствени средства и на ССчЕ, която потвърждава счетоводното отразяване на фактурите при РЛ и при доставчиците, както и последващата продажба на крановите колички към македонското дружество IGM trede faktori. Според ревизираното дружество решението е неправилно и е постановено в противоречие с решения на СЕС по дело С-324/11 и дело С-18/13. Оплакванията са неоснователни. Настоящият касационен състав на ВАС, Осмо отделение счита, че при постановяване на решението си съдът не е допуснал нарушение на материалния закон и твърдяните от касатора съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които да налагат връщане на делото за ново разглеждане. В случая спор по фактите не е налице. Спорът е относно реалността на доставките фактурирани от "С. ф." АД, "И. М" ЕООД и "Б. п. 2002" ЕООД за данъчни периоди м. 06.2010 г. и м. 08.2012 г. За да не се откаже правото на приспадане, следва съответната доставка да е извършена, услугите или стоките да са получени, респ. да е налице реалност. В практиката си ВАС многократно е подчертавал, че за да е налице реална доставка на стоки и услуги не е достатъчно само наличието на фактура и счетоводното й отразяване при страните по доставката. Административният съд законосъобразно е разпределил доказателствената тежест, приемайки, че ревизираното лице носи доказателствената тежест при условията на пълно доказване на фактите, от които черпи декларираните права, а именно, че са осъществени облагаеми доставки на услуги - ремонт на кранови колички /рециклиране, разглобяване, сглобяване/ с доставчик "С. ф." АД, подмяна на болтове на гайки, замерване на талкатели, смяна масло талкатели, замерване и пренавиване на ел. двигатели, боядисване, смяна стоманени въжета, с изпълнител "Б. п. 2002" ЕООД и рекламни услуги по фактурата, издадена от "И. М" ЕООД, по която РЛ е упражнило право на данъчен кредит. За доказването на тези факти са допустими множество различни доказателства, каквито по делото не са ангажирани. За обективно осъществени факти, при които би следвало да е участвало и ревизираното лице е нормално да са оставени обективни доказателства, с които данъчнозадълженото лице да разполага и съответно да ангажира в процеса по установяване на декларираните от него права, например договори, приемо-предавателни протоколи или други такива. Документи в тази насока липсват както по отношение на фактурираните ремонтни услуги от "С. ф." АД и "Б. п. 2002" ЕООД, така и по отношение на посочените във фактурата на "И. М" ЕООД рекламни материали /тефтери, химикали, флаери/ и рекламни услуги - дизайн, предпечат и печат на плакати, и рекламни дипляни, дизайн и оформление, изработка на рекламни флаери, стикери рекламно пано, техническа документация. От друга страна по делото не е било спорно, че ревизираното дружество действително е закупило кранови колички от ЕТ "Д. Д. - Р." и е препродало същите на македонско дружество. Спорът е дали именно "С. ф." АД и "Б. п. 2002" ЕООД са извършили посочените във фактурите ремонти дейности. Даденият отрицателен отговор както от ревизиращите, така и от първоинстанционния съд е правилен и се споделя от касационния състав. В случая правото на данъчен кредит на РЛ следва да бъде отказано, не поради непредставяне на доказателства от страна на преките доставчици, а поради собственото му поведение и бездействие, изразяващо се в недокументирането чрез което, да е възможно по безспорен начин установяване на реалното осъществяване на услугите, съответно получаването на рекламните материали по процесните фактури. Следва да се отбележи, че в хода на ревизията касаторът е представил единствено фактури и счетоводни документи, като в този смисъл са и констатациите на решаващия административен орган. Липсата на годни преки доказателства за реалността на доставките на стоки и услуги не може да се компенсира със заключението на вещото лице, което е проверявало само счетоводните записвания при ревизираното лице и доставчиците, за които страните не са спорили. В тази връзка административният съд не е допуснал нарушения на чл. 202 ГПК при обсъждане заключението на вещото лице - основно и допълнително. Не е налице твърдяното от касатора противоречие на решението с практиката на СЕС, защото правото на приспадане на данъчен кредит възниква за получателя по доставката на услуга, само когато по категоричен начин е доказана нейната реалност - чл. 8 във връзка с чл. 9, ал. 1 ЗДДС и чл. 24, § 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност. В практиката на СЕС е трайно възприето разбирането, че не е възможно приспадането на данък, който е дължим, единствено поради вписване във фактурата, тъй като упражняването на това право се ограничава само до действително дължимите данъци - Решение от 13 декември 1989 г., G. H. C-342/87, Решение от 19 септември 2000 г. Schmeink & Cofreth AG & Co. KG срещу F. B. и M. S. срещу F. E. C - 454/98, решение по дело С-152/02 на СЕО и т. 49 от решението по дело С-285/09 на СЕС, т. 44 от решение по съединени дела № С-80/11 и С-142/11. От приетото по т. 33 от Решение от 6 декември 2012 г. на СЕС по дело С-285/11, следва, че по принцип правото на приспадане не би могло да бъде отказано, ако се установи, че доставките на стоки са реално осъществени и впоследствие тези стоки са били използвани от получателя за целите на неговите облагаеми сделки. Съобразно направеното тълкуване на нормите на Директива 2006/112/ЕО от СЕС преценката за наличие на условията за признаване на правото на данъчен кредит (реално ли са осъществени доставките и използван ли е техния предмет в извършваната от лицето дейност) се осъществява от националната юрисдикция съобразно правилата за доказване по националното право и въз основа на съвкупна преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по делото (арг. от т. 31 и т. 32 от Решение на СЕС по дело 285/11). Данъчнозадълженото лице, което се позовава на правото на приспадане следва да установи реалното осъществяване на доставките. Позоваването на практиката на СЕС не освобождава съда от задължението да прецени доказателствата за наличие на предпоставките за признаване на данъчния кредит по ЗДДС, първата от които е осъществяване на доставките на стоки и услуги по спорните фактури. Предвид на гореизложеното обжалваното съдебно решение като правилно постановено следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед на резултата по спора, на касатора не се дължат разноски по делото. На ответника, на основание чл. 161 от ДОПК, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 1164 лева. Водим от горното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,