Решение № 1449 от 4.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10336/2018 г.

Решение № 1449 от 4.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10336/2018 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано по касационна жалба на Началник сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /МВР/ –В. Търново срещу Решение № 333/16.07.2018 година на Административен съд гр. В. Търново по адм. д. № 413/2018 година. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно поради необоснованост и противоречие с материалния закон. Като е установил наличието на основание за налагане на принудителна административна мярка, съдът неправилно е отменил заповедта за налагането й поради липса на мотиви относно определяне на максималния срок за това. Описаните в мотивите на заповедта фактически обстоятелства по извършване на деянието са достатъчни като фактически основания за налагане на ПАМ за максималния срок. Неправилно съдът приел, че наложената ПАМ нарушава принципа на съразмерност поради съпружеската имуществена общност върху автомобила, чиято регистрация е прекратена. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което се отхвърли жалбата против процесната ПАМ и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба Й. В., чрез адв. Х. Коев, оспорва касационната жалба по съображения в писмени бележки. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на разноски, съгласно представения списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Производството пред АС В. Търново е образувано по жалба на ответника по касационната жалба против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-1275-000158/06.03.2018 г. на началник сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – В. Търново, с която е наложена на оспорващия принудителна административна мярка/ПАМ/ по чл. 171, т. 2 а, б. "б" от ЗДвП "прекратяване на регистрацията на ППС" – лек автомобил за срок от една година. За да отмени оспорения индивидуален административен акт, първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила, но в нарушение на материалния закони и при нарушаване на принципа на съразмерност. Съдът приел, че доколкото ППС, чиято регистрация била прекратена с процесната ПАМ, не е еднолична собственост на адресата на ПАМ, издаването на мярката нарушава посочения принцип. Административният акт не съдържал мотиви относно налагане на принудителната мярка за максималния й срок, а съдът не можело да намали този срок до законния минимум. Решението е неправилно. От фактическа страна пред първоинстанционния съд е било установено, че съсобственият на адресата на процесната ПАМ лек автомобил е бил управляван от ответника по касационната жалба с концентрация на алкохол в кръвта в размер на 1, 61 промила при първоначалната проверка и в размер на 1, 88 промила след химическо изследване. Процесната заповед е издадена на основание чл. 171, т. 2 а, б. "б" от ЗДвП / в последната му редакция с ДВ бр. 02/2018 г., в сила от 03.01.2018 г. и не е спорно, че това основание е било налице. Необосновано първоинстанционният съд е приел, че процесната заповед не съдържа мотиви за максималния срок на наложената принудителна административна мярка. Съгласно закона, този срок е от 6 месеца до 12 месеца, като при избора на вариант, различен от минимално предвидения, органът следва изложи своите мотиви, поради обстоятелството, че той действа при оперативна самостоятелност при определяне на срока. Същевременно, с оглед защитата на обществения интерес и при действителното наличие на описаното в заповедта нарушение, в преобладаващата си практика ВАС приема, че мотивите на административния орган относно фактическото установяване на нарушенията, вкл. такива съдържащи се в други документи от преписката, могат да бъдат възприети и като мотиви за определяне срока за налагане на ПАМ /така Решение № 3115 от 12.03.2018 г. по адм. д. № 12709 от 2017 г. на ВАС, Решение № 961 от 23.01.2018 г. по адм. д. № 10633 от 2017 г. на ВАС, Решение № 12245 от 13.10.2017 г. по адм. д. № 9208 от 2017 г. на ВАС/. В конкретния случай в обстоятелствената част на оспорената заповед се съдържат мотиви, касаещи тежестта на нарушението, предвид установеното високо съдържание на алкохол в кръвта на водача и собственик - 1, 88 промила. Освен това, към административната преписка е приложена и справка за извършените от жалбоподателя предходни нарушения по ЗДвП като водач на МПС, които административният орган е имал предвид при определяне на срока, за който е наложена принудителната административна мярка. Тези обстоятелства обосноват определянето от административния орган, на максималния предвиден от закона срок за прилагане на процесната ПАМ. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение