Решение № 4026 от 27.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13035/2008 г.

Решение № 4026 от 27.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13035/2008 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Бургас срещу решение № 789/27.08.2008 г. по адм. д. 476/2008 г. на Административен съд гр. Бургас. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба "Куул Плейс" ООД чрез своя пълномощник намира касационната жалба за неоснователна и претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана с оглед наведените основания за отмяна съгласно чл. 218, ал. 1 АПК, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "Куул Плейс" ООД, гр. Бургас срещу заповед № 393/22.02.2008 г. на кмета на община Бургас, с която на основание чл. 57а, ал. 1 ЗУТ е наредено жалбоподателят да премахне за своя сметка монтирания без разрешение за поставяне навес, метална конструкция с площ от 80 кв. м., както и изпълненото ограждане около обекта от бетонови блокчета и дървени рамки. С обжалваното решение съдът е отменил оспорената заповед като незаконосъобразно. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Според доказателствата по делото не може да се приеме, че се касае за преместваеми обекти по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗУТ. Навесът е изграден от носещи метални колони на бетонови фундаменти според заключението на вещото лице, а оградата се състои от пана от винкел с пластмасови декоративни елементи като стъкло, на бетонова основа. Навесът е неразделна част от конструкцията на обекта като цяло (залата за посетители на кафе-сладкарница). Поради това не е осъществена първата предпоставка от фактическия състав на чл. 57а, ал. 1 ЗУТ - наличие на преместваем обект и оспорената заповед е издадена при неправилно приложение на материалния закон. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Тези обсъдени доказателства подкрепят приетите за установени от съда фактически констатации. Такава е и фактическата констатация, че обектите, описани в оспорената заповед, чието премахване е разпоредено, не са преместваеми такива. Преместваемите обекти с предназначение търговия или други обслужващи дейности са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 56, ал. 1 ЗУТ, която е императивна по своя характер, а процесният не попада там. Преместваем е цял обект, който именно в неговата цялост може да бъде преместен или демонтиран. За определянето на обекта като преместваем или строеж следва да съди от неговите характеристики, обусловени от естеството на използваните материали при неговото изграждане и начина на самото изграждане и свързването на съоръжението с терена. В случая е налице трайно свързване с цялата конструкция, а също и със земята, а използваните материали са носещи метални колони на бетонови фундаменти. Предвид изложеното, като е приел, че не са изпълнени материалноправните изисквания на разпоредбата на чл. 56, ал. 1 ЗУТ, поради което може да настъпи правната последица на чл. 57а, ал. 1 ЗУТ, първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон. Решението не страда от твърдяните в касационната жалба пороци и следва да се остави в сила. По отношение на заявената претенция за разноски няма данни такива да са направени пред настоящата касационна инстанция (липсва акт за заплащането им), поради което претенцията е неоснователна. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение