Решение № 6107 от 7.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8721/2012 г.

Решение № 6107 от 7.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8721/2012 г., V о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Сливница против решение № 410 от 14.05.2012 г. по адм. дело № 86/2012 г. на Административен съд - София област. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е неправилен, като постановен в нарушение на материалния закон и е необоснован. Прави искане решението да бъде отменено и да се постанови ново по същество, с което жалбата на Станка Панайотова против заповедта за прекратяване на служебното правоотношение да бъде отхвърлена. Ответницата Станка Бориславова Панайотова не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отменена заповед № 2/9.01.2012 г. на кмета на община Сливница, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) служебното правоотношение на Станка Бориславова Панайотова е прекратено поради съкращаване на длъжността. Решението на Административен съд - София област е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентния орган - кмета на общината, който съгласно чл. 44, ал. 1, т. 3 от Закона за местното самоуправление е местната администрация (ЗМСМА) е орган по назначаването за държавните служители в общинската администрация. Заповедта е постановена в писмена форма и съдържа реквизитите, изброени в чл. 108, ал. 1 от ЗДСл - посочено е правното основание за прекратяване, както и дължимите обезщетения, които следва да се изплатят на основание чл. 106, ал. 2 и чл. 61 от ЗДСл. Непосочването на придобития на държавна служба ранг не е съществено нарушение във формата, което да обуславя незаконосъобразност на оспорения акт само на това основание, както правилно приема съдът. Въпреки тези изводи, аргументирано е заключението на съда, че оспорената заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена, тъй като материалноправните предпоставки на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл - съкращаване на заеманата от служителката длъжност, не са осъществени. Фактите по делото са правилно установени. Ответницата по касационната жалба и жалбоподател в първоинстанционното производство Панайотова заема длъжността "директор" на дирекция "Общински приходи, бюджет и счетоводство" към общата администрация на община Сливница с обща численост на персонала в дирекцията 10 бройки съгласно длъжностното разписание от 1.08.2009 г. С Решение № 16 от 25.11.2011 г. общинският съвет - Сливница на основание чл. 21, ал. 1, т. 2 от ЗМСМА и по предложение на кмета на общината, одобрява структурата на общинска администрация - община Сливница съгласно приложение № 1, неразделна част от решението. Видно от последното в общата администрация е създадена дирекция "Административно - правно обслужване и финансово - стопанска дейност" с обща численост 15 щатни бройки, като е предвидена една бройка за длъжност "директор". Въз основа на решението на общинския съвет кметът на общината утвърждава, считано от 1.12.2011 г. ново длъжностно разписание, като в дирекция "Административно - правно обслужване и финансово - стопанска дейност" е предвидена длъжност "директор". На 2.12.2011 г. комисия извършва оценка на служителите при подбор при съкращаване в щата във връзка с новата структура на община Сливница, като в резултат на проведеното оценяване служителката получава 96 точки. От представения протокол се установява, че подборът е извършен между пет лица, заемащи различни длъжности, като подборът е направен общо без оглед на конкретна длъжност. За длъжността "директор" на новосъздадената дирекция "Административно - правно обслужване и финансово - стопанска дейност" към момента на извършване на подбора няма изготвена длъжностна характеристика, а такава е създадена, след като е установено кой ще заема същата и е връчена на 3.01.2012 г. Последното обстоятелство се установява от представената едва в касационното производство длъжностна характеристика. С оглед предприетите длъжностни промени с решението на общинския съвет с оспорената заповед № 2/9.01.2012 г. кметът на община Сливница прекратява служебното правоотношение на Станка Панайотова поради съкращаване на длъжността. При тези данни аргументирано първоинстанционният съд приема, че не са налице основания за прекратяване на служебното правоотношение и заповедта е издадена в противоречие с материалноправните изисквания на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. За да се приеме, че е налице съкращаване на длъжността следва да се установи, че длъжността, заемана от служителката като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания не съществува или ако длъжността е запазена, е намален броят на служителите, ангажирани с нейното изпълнение. В тежест на административния орган е установяването на фактическите основания, обосноваващи посоченото правно основание. В случая правилно е преценено, че предпоставките на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл не са осъществени. С решението на общинския съвет от 25.11.2011 г. длъжността директор на дирекция "Общински приходи, бюджет и счетоводство", заемана от служителката е премахната формално, доколкото е създадена нова дирекция с друго наименование, а именно "Административно - правно обслужване и финансово - стопанска дейност", оглавявана от директор. Правилно съдът констатира, че подборът е извършен без да е одобрена длъжностна характеристика за новата длъжност. Такава не е представена и в хода на първоинстанционното производство. При тези данни обосновано е заключението на съдебния състав, че липсата на одобрена длъжностна характеристика за новосъздадената длъжност води до невъзможност да се извърши съпоставка и респ. да се направи извод налице ли е реално съкращаване на длъжността не само като наименование, но и като система от функции, задачи и задължения с оглед твърдението на служителката, че задълженията на заеманата от нея длъжност съвпадат с тези на директор на дирекция "Административно - правно обслужване и финансово - стопанска дейност". Длъжностна характеристика за посочената длъжност е представена в касационното производство, като при съпоставянето й с тази на директор на дирекция "Общински приходи, бюджет и счетоводство" се установява пълно припокриване в основните и допълнителни задължения на двете длъжности по отношение организацията, планирането и контрола на дейността на съответната дирекция и дейностите относно бюджета на общината, запазват се и функциите, свързани с осъществяване на оперативно ръководство и контролиране разходването на бюджетните средства, като някои от задълженията, макар и формулирани по различен начин, сочат на същото съдържание. Идентични са и изискванията за заемането на двете длъжности. В длъжностната характеристика на директор на новосъздадената дирекция действително са добавени задължения, свързани с организацията на административно - правната дейност на общината, които обаче не обосновават коренна промяна в длъжността, в каквато насока са възраженията в касационната жалба. Анализът на двете длъжностни характеристики не налага извод за създаването на качествено нова длъжност, поради което следва да се приеме, че длъжността, заемана от служителката Панайотова не е премахната като система от функции и изисквания, а доводите на касатора в обратен смисъл, са неоснователни. Като прави заключение, че към датата на издаване на оспорената заповед не е налице реално съкращаване на длъжността, заемана от служителката, поради което не е осъществено основанието за прекратяване на служебното правоотношение, посочено в нея, съдът постановява съдебен акт в съответствие със закона. Възраженията на касатора, свързани с ниския резултат на служителката при проведения подбор, са неоснователни. Системата за оценка на служителите при подбор при съкращаване в щата, действаща в община Сливница не се отнася за държавните служители в общинската администрация, тъй като Законът за държавния служител за разлика от Кодекса на труда не предвижда подбор и не предоставя на органа по назначаването право да уволни служители, чиито длъжности не се съкращават, за да останат на работа тези, които имат по-висока квалификация и работят по-добре (чл. 329, ал. 1 от КТ), какъвто е смисълът на системата. Дори да се приеме, че тази система следва да се прилага и за служителите, заемащи длъжности по служебно правоотношение, то в случая подборът е извършен в нарушение на предвидените изисквания. Такъв подбор не е проведен между всички държавни служители, а само между петима, като липсва яснота по какви критерии за определени. Освен това, като е направена съпоставка между длъжности, които са ръководни и такива с изпълнителски характер, изискванията, уменията и квалификацията, за които са различни, не може да се направи извод, че оценката е обективна и представлява достатъчно основание за прилагането й при съкращение по реда на ЗДСл. Касационният довод за необоснованост на съдебния акт също е неоснователен. Първоинстанционният съд изгражда изводите си въз основа на правилно установена фактическа обстановка и след анализ на всички събрани в хода на процеса писмени доказателства. Крайната му преценка за незаконосъобразност на оспорената заповед не се променя от представената в касационното производство длъжностна характеристика. По тези съображения констатациите за издаване на оспорения акт от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно производствените правила, но в нарушение на материалния закон, са обосновани и законосъобразни. С оглед изложеното настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК. При извършената проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че съдебният акт е валиден и допустим, поради което следва да бъде оставен в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,