Решение № 8193 от 3.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12266/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на "Балкан Пластик България" ООД, с ЕИК 203813648, чрез адв. Д. Марковски, против Решение 1635/12.10.2023г. на Административен съд Пловдив, постановено по адм. дело 2887/2023г., с което съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу Решение 2153-15-302 от 27.10.2022г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане 5104-15-203 от 13.09.2022г. на длъжностно лице по чл. 60, ал.1 от КСО. В касационната жалба се излагат твърдения за нищожност и неправилност на оспореното решение. Претендира се същото да е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Навеждат се доводи за допуснати в хода на административното производство редица процесуални нарушения, като се сочи липса на точно описание на нарушението и квалифицирането му под неправилни санкционни разпоредби. Като неправилен се оспорва изводът на първоинстанционния съд за неотносимост на установеното по делото алкохолно опиянение на загиналото в злополуката лице. Касаторът моли атакувания съдебен акт да бъде отменен и спора да се реши по същество, като се отмени поради незаконосъобразност оспорения в първоинстанционното производство административен акт. Претендира и присъждане на направените съдебно-деловодни разноски. Ответникът - Директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт Пловдив в писмен отговор по жалбата излага доводи за неоснователност на касационната жалба и за правилност на първоинстанционното съдебно решение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответниците Р. К. К., П. И. К., М. И. К., К. И. К. не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея съдебно решение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея, и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С Решение 1635 от 12.10.2023 г., постановено по адм. дело 2887/2023г., Административен съд - Пловдив е отхвърлил оспорването по жалба на "Балкан Пластик България" ООД, с ЕИК 203813648, против Решение 2153-15-302 от 27.10.2022г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане 5104-15-203 от 13.09.2022г. на длъжностно лице по чл. 60, ал.1 от КСО и са присъдени разноски. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е направил обстоен анализ на относимите за спора факти и обстоятелства, въз основа на надлежно събраните в хода на административното и съдебното производство доказателства, като е приел, че оспореното пред него решение е издадено от материално и териториално компетентен орган, в предписаната от чл. 117, ал. 3 от КСО писмена форма, при наличие на посочени фактически и правни основания за неговото издаване и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Въз основа на анализ на приложимите в процесния случай правни норми, съдът е достигнал до извод и за издаване на оспорения пред него административен акт в съответствие с материалния закон и неговата цел. Административен съд Пловдив е приел, че от доказателствата по делото безспорно се установява наличието на всички кумулативно изискуеми материалноправни предпоставки от фактическия състав на понятието "трудова злополука" съгласно чл. 55, ал. 1 от КСО. Решаващият съд е счел, че злополуката е станала при извършване на работа в полза и интерес на работодателя и вследствие на нея е причинена смъртта на лицето, като е налице и функционална връзка между злополуката и постигане на целите на изпълнението на трудовите функции на пострадалия. Съдът е установил, че пострадалото лице попада в категорията на осигурените лица по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО. От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че от настъпилото внезапно травматично увреждане на здравето на пострадалия И. К., при изпълнение на трудова дейност в обект на дружеството, в който обичайно е престирал труд, последният е починал. Съдът е приел, че към момента на злополуката той е изпълнявал трудови функции в интерес на дружеството, т. е. налице е функционалната връзка между изпълнението на трудовите функции на пострадалото лице и увреждането, като следствие на извършваната работа. Настоящият касационен състав намира изводите на първоинстанционния съд за правилни и обосновани, изведени въз основа на допустими и относими доказателства и при съобразяване с приложимите материалноправни норми. От фактическа страна е установено, че между "БАЛКАН ПЛАСТИК" ООД, гр. Пловдив и И. П. К. е сключен Трудов договор 9 от 01.02.2022 г., съгласно който И. К. изпълнява длъжността машинен оператор производство на пластмасови изделия". Съгласно допълнително- споразумение 1/08.02.2022 г., длъжността на И. К. е променена на общ работник . Злополуката с И. П. К. е станала в цех за производство на гранули на БАЛКАН ПЛАСТИК БЪЛГАРИЯ ООД, находящ се в гр. Гоце Делчев, ул. Панаирски ливади 39 на 25.07.2022 г., около 17:30 -18:00 часа. В деня на злополуката 25.07.2022 г., пострадалият е започнал работа в 13:00 часа (втора смяна) в цеха за производство на пластмасови гранули. С колегата си С. К. са продължили изпълнението на предварително зададената рецепта за производство на сив гранулат, което продължило до около 17 часа. Следващата задача, която е следвало да бъде изпълнена е била производство на гранули кристал. За целта смесителната система е трябвало да бъде добре почистена от предишния материал. От изготвената по делото съдебно техническа експертиза съдът е установил, че смесителната система се състои от турбо смесител (турбомиксер) тип GTM.800 СС и охладител тип GCM.2000C.A. Турбомиксерът е предназначен за смесване на PVC, пластификатори, лубриканти и др., а охладителят е предназначен да охлажда сухата смес, идваща от турбомиксера. Перките (ножовете) на охладителя се въртят, като смесват и охлаждат сухата смес. От дадените от лицето С. К. писмени обяснения е прието, че същият от таблото за управление на смесителната система преминал от автоматичен на ръчен режим на работа, като посредством превключвател прекъснал електрическото захранване, след което двамата работници пристъпили към почистване. С. К. чистил турбомиксера, а И. К. - охладителя. След около 30-40 минути К. приключил с почистването на турбомиксера и се отправил към таблото за управление, за да подаде електрическото захранване, за да може да затвори клапана на турбото и извикал към И. "затварям клапана". Пострадалият И. К. се е намирал на платформата пред охладителя, когато С. К. след включено електрическото захранване, чул силен вик Стоп . Веднага изключил захранването и се отправил към металната платформа, където видял, че перките на охладителя са се задвижили и са притиснали И. П. К.. Съгласно Съобщение за смърт 113/26.07.2022 г., издадено от МБАЛ И. С. , гр. Гоце Делчев, в резултат на захващането и притискането от задвижилите се перки на охладителя, И. П. К. е получил травматична ампутация на десен горен крайник, открита коремна травма в дясно и остра кръвозагуба, причинили смъртта му. Със Заповед 1015-01-98/29.07.2022 г., издадена от директора на ТП на НОИ - Благоевград, на основание чл. 58, ал. 1 от КСО е възложено извършването на разследване на трудова злополука, станала на 25.07.2022 г. с лицето И. П. К., на длъжност "общ работник" в цех за производство на гранули, находящ се в гр. Гоце Делчев, ул. Панаирски ливади 39, стопанисван от "Балкан пластик България" ООД. Резултатите от разследването са обективирани в Протокол 5103-01-9 от 16.08.2022 г. на ТП на НОИ Пловдив. Въз основа на същия, длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО е издало Разпореждане 5104-15-203/13.09.2022 г. за приемане на злополуката за трудова по чл. 55, ал. 2 от КСО. Разпореждането е оспорено в срока по чл. 117, ал. 2, т. 2 във вр. с ал. 1, т. 2, б. "г" от КСО, като с процесното Решение 2153-15-302/27.10.2022г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив е отхвърлена жалбата на БАЛКАН ПЛАСТИК БЪЛГАРИЯ" ООД, срещу Разпореждане 5104-15-203/13.09.2022г. на длъжностно лице по чл. 60, ал.1 от КСО в ТП на НОИ - Пловдив. По горестоящият административен орган е обсъдил в своето решение направените пред него възражения за незаконосъобразност на посоченото разпореждане поради издаването му след предвидения в чл. 60, ал.1 от КСО, 14 дневен срок, като е посочил, че същият е инструктивен. Наред с това е отхвърлил и възраженията за липса на посочени от страна на контролният орган доказателства, въз основа на които да се приеме станалата злополука за трудова . Така постановеното Решение 2153-15-302/27.10.2022г. на Директор на ТП на НОИ Пловдив, първоинстанционният съд е приел за постановено при правилно приложение на материалния закон и липса на допуснати в хода на административното производство съществени процесуални нарушения. Тези изводи на ревизираната съдебна инстанция изцяло се споделят от настоящият касационен състав. Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от КСО понятието "трудова злополука" е дефинирано като всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило неработоспособност или смърт. 3а да бъде призната настъпила злополука с работник за "трудова", следва да бъдат налице следните предпоставки: 1. увреждане на здравето на осигуреното лице; 2. това увреждане да е настъпило внезапно; 3. увреждането да е причинило неработоспособност или смърт на пострадалия; 4. наличие на причинна връзка (между внезапното увреждане и настъпилия резултат); 5. увреждането да е станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на осигурителя; 6. наличие на функционална връзка между настъпилото увреждане на здравето и условията на труд. С оглед на събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е приел наличието на всички изложени по-горе предпоставки, който извод изцяло се споделя от касационния състав. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че е налице внезапно увреждане на здравето на К., довело до неговата смърт, поради внезапно задвижване на перките на охладителя, които го притискат. Според Съобщение за смърт 113/26.07.2022 г., издадено от МБАЛ И. С. , гр. Гоце Делчев, в резултат на захващането и притискането от задвижилите се перки на охладителя, К. е получил травматична ампутация на десен горен крайник, открита коремна травма в дясно, остра кръвозагуба причинили смъртта му. Тази фактология безспорно сочи за наличие на причинна връзка между увреждането и неблагоприятния резултат, както правилно и законосъобразно е приел и първоинстанционния съд. В хода на първоинстанционното производство, съдът е допуснал и изслушал съдебно техническа експертиза от заключението на която е възприел механизма на настъпване на процесната злополука, като е приел същата за свързана с изпълнение трудовите функции на пострадалото лице, което безспорно има качеството на осигурено при касационния жалбоподател лице. Правилно и законосъобразно Административен съд Пловдив е достигнал до извод, че към момента на настъпване на злополуката К. е изпълнявал трудови функции по трудово правоотношение с дружеството и е налице функционалната връзка между изпълнението на трудовите функции на пострадалото лице и увреждането, като следствие на извършваната работа. Извършените от К. действия, са във връзка с трудовите функции на работника и са в интерес на работодателя и неотносимо към това обстоятелство е установеният факт на наличие на алкохол в кръвта на работника. Както същият има задължение да се явява на работа в състояние годно да извършва трудовите си функции, така и задължение на работодателя е да не го допуска до работа в състояние отклоняващо се от това. Ето защо за неоснователни касационният състав намира наведените в касационната жалба твърдения за относимост на установеното в хода на съдебното следствие обстоятелство, че по време на злополуката пострадалото лице е било употребило алкохол. Първоинстанционният съд е разсъждавал върху тези твърдения, наведени още пред него и е достигнал до законосъобразен извод за неотносимост на посоченото обстоятелство към квалифициране злополуката като трудова предвид наличието на всички законово изискуеми предпоставки за това. Предвид изложеното налице са материалноправните предпоставки на чл. 55, ал. 1 от КСО, за признаване на злополуката за трудова, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Съдът надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е проверена съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 от АПК на всички основания по чл. 146 от АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за предмета на спора материалноправни норми. В случая относимите доводи на жалбоподателя са обсъдени и точно е преценена законосъобразността на оспорения административен акт. По изложените съображения настоящата инстанция счита, че възраженията в касационните жалби не обуславят касационните предпоставки по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение. Решението е валидно, допустимо и правилно, и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, искането на ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция е основателно, поради което на основание чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ТП на НОИ - Пловдив разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, в размер на 100 лева. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,