Решение № 16323 от 19.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3386/2012 г.

Решение № 16323 от 19.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3386/2012 г., VIII о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, срещу решение № 12 от 30.01.2012 г., постановено по адм. дело № 701/2011 г. на Административен съд - Велико Търново, шести състав, в частта, с която е отменен ревизионен акт № 151100961/29.03.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, потвърден в обжалваната му пред съда част с решение № 300/23.06.2011 г. на директора на Дирекция "ОУИ" Велико Търново, относно определен данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2008 г. от 407, 21 лв. ведно със съответните лихви. В касационната жалба се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно - постановено в противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано -отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено решението на АС - Велико Търново в обжалваната част и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде потвърден изцяло РА. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Красимир Петков Петков не изразява становище по касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на VIII отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира, че жалбата е допустима, а по съществото й съобрази следното: С процесното решение АС- Велико Търново е отменил ревизионен акт № 151100961/29.03.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, потвърден в обжалваната му пред съда част с решение № 300/23.06.2011 г. на директора на Дирекция "ОУИ" Велико Търново, относно определен данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2008 г. от 407, 21 лв. ведно със съответните лихви. За да постанови този резултат решаващият съд е съобразил следното: За 2008 г. органите по приходите са приели, че към 31.08.2008 г. ревизираното лице е извършило разходи, които превишават получените доходи с 4072, 13 лв., които представляват доходи с недоказан произход. Към 31.12.2008 г. е установено, че ДЗЛ е получило доходи, превишаващи направените разходи с 126 248,17 лв., която сума е взета предвид като източник на доход за 2009 г. Въз основа на анализ на обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 ДОПК е определена основа за облагане по ЗДДФЛ в размер на 4072,13 лв., която е формирана от парични средства с недоказан произход във връзка с извършената съпоставка на имущественото и финансово състояние. Съдът е отменил РА в частта му, в която е определен данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2008 г., като е посочил, че подоходното облагане е на годишна база и съгласно чл. 48 от ЗДДФЛ данъкът се определя съобразно годишния облагаем доход. За 2008 г. е констатирано превишение на приходите над разходите със сумата 126 248, 17 лв. - изплатени дивиденти от "М ко К 2003" ООД. Решението в обжалваната част е правилно, постановено при надлежно установена фактическа обстановка и правилно прилагане на материалния закон. При извършената ревизия на Красимир Петков Петков са установени данни за несъответствие в декларираните приходи и доходи и направените разходи, поради което е прието, че е налице обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, представляващо основание за определяне на данъчната основа и съответния данък по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК. Първоинстанционният съд обосновано е приел, че в случая не са налице посочените от органите по приходите обстоятелства по чл. 122, ал. 1 ДОПК за определяне на данъчната основа по особения ред за периода 2008 г. Съгласно чл. 48 ЗДДФЛ размерът на данъка върху общата годишна данъчна основа се определя, като общата годишна данъчна основа по чл. 17 се умножи по данъчна ставка 10 на сто. Съгласно чл. 122, ал. 1 от ДОПК, органът по приходите прилага определения в съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа. След като в чл. 48 от ЗДДФЛ данъкът се определя за съответната година в посочения в този текст размер на базата на годишната данъчна основа, незаконосъобразно, с този размер на данъка е обложена не годишната данъчна основа, а тази определена само за периода 01.01.2008 г. - 31.08.2008 г. Видно от самото съдържание на РА на годишна база е налице превишение на доходите над установените разходи, което е значително (според методиката на администрацията то е в размер на 126 248, 17 лв.), поради което правилен се явява извода на съда, че за процесната 2008 г. не е налице хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че решението в обжалваната част е правилно и при постановяването му не са допуснати сочените от касатора нарушения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК Върховният административен съд, VIII отделение,