Решение № 3090 от 1.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7132/2010 г.

Решение № 3090 от 1.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7132/2010 г., IV о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е касационно по реда на глава Дванадесета - чл. 208 - чл. 228 от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба от Любомир Мирев Стоев от гр. Кюстендил, чрез адвокат Симеонка Манова против решение № 105 от 15.04.2010 г. на Административен съд Кюстендил, Втори състав по адм. дело № 268/2009 г. С него се отхвърля жалбата му срещу заповед № 357/17.12.2008 г. на Областния управител на област с административен център Кюстендил за одобряване на план на новообразуваните имоти (ПНИ) на земеделски земи, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по § 4 ПЗРЗСПЗЗ в местностите "Караджа бунар", "Галевица", "Могилата" и "Зад Вакуумна фабрика", община Кюстендил в обхвата на имот № 19158. Поддържат се доводи за неправилност на решението с искане за отмяната му, поради наличие на отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК и решаване на спора по същество с отмяна на административния акт, или връщане на делото за ново разглеждане при установени съществени процесуални нарушения. Нарушенията на материалния закон се свързват с изводите на съда предопределени от обстоятелството, че имота не попада в действието на планът на новообразуваните имоти на местност "Могилата". Претенцията му е за включване на имота в ПНИ, който е придобил чрез трансформиране на право на ползване в право на собственост за което има издаден и констативен нотариален акт при спазване на всички законни изисквания за трансформацията. Поддържа се и нарушение на съдопроизводствените правила поради отказ на съда да конституира като страни наследниците на Цветанка Димитрова Димитрова, в чиито имот се нанася процесния имот според заключението на съдебно- техническата експертиза. Ответникът, Областният управител на област с административен център гр. Кюстендил не се представлява и не взема становище по жалбата. Заинтересованата страна, Кметът на община Кюстендил не се представлява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. При постановяване на решението си, съдът е съобразил всички доказателства, като направените от него изводи са съобразени с установената фактическа обстановка и не противоречат на материалния закон. Обоснован е изводът, че заповедта на областния управител в обжалваната й част е законосъобразна. Според заключението на вещото лице плана на новообразуваните имоти в местност "Могилата" в землището на гр. Кюстендил обхваща само два поземлени имота - с идентификатори 10.72 и 10.151 и имотът на жалбоподателя не попада в територия, която е уредена с ПНИ, поради което съдът законосъобразно е преценил като неоснователни доводите в жалбата му против заповедта на областния управител. Върховният административен съд, Четвърто отделение намира касационната жалба за допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за основателна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу заповед на областния управител, издадена по реда на § 4к, ал. 6 ПЗРЗСПЗЗ за одобряване на план на новообразуваните имоти (ПНИ) в землището на гр. Кюстендил местност "Могилата", в който план не е нанесен имотът му, придобит чрез трансформиране на ползването в право на собственост на основание § 4а ПЗРЗСПЗЗ. Възражението е за незаконосъобразност на заповедта одобряваща този план, като правата си жалбоподателят е бил заявил пред областния управител, преди изработване на плана, но възражението му не е било прието от назначената от него комисия с мотиви, че имота попада извън зоната на изготвените планове на имотите по § 4 за м. "Могилата". Допълнената жалба със заявление от 13.05.2009 г. е в същия смисъл. Съдът е разгледал по същество така подадената жалба и установил от доказателствата по делото, че няма в обхвата на ПНИ имот № 10158. На следващо място е установено по безспорен начин, че жалбоподателят е собственик на имот, придобит на основание § 4а ПЗРЗСПЗЗ с площ от 450 кв. м в м. "Могилата" в землището на гр. Кюстендил. Имотът по нотариален акт е идентифициран със заключение на вещо лице с част от имот на Цветанка Димитрова Димитрова и е извън територията (границите) на ПНИ. След анализ на приложимата уредба в ЗСПЗЗ и Правилника за приложението му е изведен правен извод, че при липса на тъждество между имота на жалбоподателя с имот от ПНИ жалбата е неоснователна и като такава е отхвърлена. Така постановеното решение е неправилно. На първо място, съдът е допуснал нарушение на материалния закон. Жалбоподателят твърди, че имота му не е нанесен в ПНИ, каквато претенция има да бъде направено от административния орган, като в административното производство пред него е предложил и своя разработка на помощен план и ПНИ за изменение на ПНИ на местност "Могилата" каквито указания са му били дадени и в който проект имота му е с № 10158 от ПНИ. Поради това с жалбата имота се идентифицира с номера на имота от проекта му, които да бъде приет. Съдът е извел неправилен решаващ извод, че след като имотът му не се идентифицира с имот от ПНИ претенцията е неоснователна при правилно установени факти и приложими материални норми. Безспорно е установено, че жалбоподателят е бивш ползвател, трансформирал правото си на ползване в право на собственост по предвидения ред в ППЗСПЗЗ като фактическия състав за придобиване на собствеността е приключил. След като е установил този факт съдът е следвало да съобрази, че според § 4к, ал. 1 ПЗРЗСПЗЗ за земите, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по § 4 се изработва помощен план и план на новообразуваните имоти със съдържание според ал. 2. Съгласно чл. 28, ал. 1 ППЗСПЗЗ помощният план по § 4к, ал. 1 ПЗРЗСПЗЗ съдържа данните, както за имотите, предоставени за ползване, така и за имотите, съществували преди образуването на ТКЗС и ДЗС. Според чл. 28, ал. 4 ППЗСПЗЗ с ПНИ по § 4к, ал. 1 ЗДРЗСПЗЗ се установяват границите на имотите, правото на собственост върху които се придобива, съответно възстановява, по реда на § 4к, ал. 7 ПЗРЗСПЗЗ и при условията на § 4а, 4б и 4з ПЗРЗСПЗЗ. Според чл. 28, ал. 10 ППЗСПЗЗ конкретните изисквания към ПНИ се определят от техническата служба на общината с техническо задание, което съдържа включително и по т. 5 - списък на ползвателите с признато право на придобиване на собствеността и копия от протокола и заповедта по § 62, ал. 2 и 3 от ПЗРППЗСПЗЗ. Така цитирана приложимата уредба води до извод, че за ползвателя в настоящия случай, трансформирал правото си на ползване в право на собственост, е изпълнена само част от процедурата, като е изпълнено условието - придобиване на правото на собственост, но следва тя да продължи като му бъде отреден имот в границите на план на новообразуваните имоти на местността в която се намира. Ако това не бъде направено на него и на бившите собственици не може да се отреди имот, тъй като площта и границите на имотите по § 4 ПЗРЗСПЗЗ се определят окончателно със заповедта на кмета по реда на § 4к, ал. 7 ПЗРЗСПЗЗ, която пък се издава, след като се уредят окончателно въпросите с придаваемите части и заплащане на подобренията и след като границите бъдат приложени на място чрез трасирането им. По делото е установено от заключението на експертизата, че имота на жалбоподателя е извън ПНИ на местността "Могилата" като в този план има включени само два имота. Установено е по безспорен начин също така, че имотът му не е и в регулацията на гр. Кюстендил което би предопределило други процедури по Закона за устройство на територията, а не по ЗСПЗЗ и Правилника за приложението му. Ето защо в правния интерес на жалбоподателя е имотът му да бъде регулиран от ПНИ с отрежданията в него като бъде завършена процедурата, тъй като ПНИ се изработва именно за собственици като касатора. Така заявена претенцията е отхвърлена от съда с мотивите, че имотът му не е включен в ПНИ с което всъщност не е разрешен спора, а жалбоподателят се поставя в началното положение в което не може да защити признатите му права от закона по административен ред. Установява се по безспорен начин, че административният орган в нарушение на законовите изисквания е отказал да включи жалбоподателя в списъка на ползвателите, както и в техническото задание. С тези си действия е нарушил и правилата за служебното начало по чл. 36 вр. с чл. 35 АПК за установяване на всички факти от значение за издаване на акта, поради което обжалвания е издаден в нарушение на материалния закон и административно производствените правила, налагащи отмяната му като незаконосъобразен в частта за отказа имота на касатора да бъде включен в ПНИ на местността "Могилата" в землището на гр. Кюстендил. Такъв отказ на практика се формира с издаването на заповедта поради настъпилите последици за жалбоподателя, който е безспорно заинтересован от издаването на акт в друг смисъл. При изложените съображения решението като неправилно следва да бъде отменено и тъй като не са налага събирането на нови доказателства и не се констатира съществено нарушение на съдопроизводствените правила следва да бъде постановено друго, по съществото на спора с което обжалвания акт бъде отменен в частта му, с която се отказва в ПНИ да бъде включен имотът на жалбоподателя. Делото следва да бъде върнато като преписка на органа за произнасяне като в ПНИ бъде включен и отреден имот за жалбоподателя според придобитите от него права на собственост върху имот в местността "Могилата" землище гр. Кюстендил, описан в нот. акт № 174 от 28.08.1995 г. нот. дело № 2082/1995 г. на нотариус при Кюстендилския районен съд. В производството пред административния орган следва да вземат участие всички заинтересовани страни, които се засягат от издаването на акта. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение,