Решение № 123 от 11.03.2009 г. на ВКС по к. н. д. № 28/2009 г.

Решение № 123 от 11.03.2009 г. на ВКС по к. н. д. № 28/2009 г., I н. о., НК, докладчик съдията Елена Величкова Срещу решение по внохд. № 85/2008 г. на Военно апелативен съд гр. С. е подадена касационна жалба от подсъдимия В. С. С. с оплаквания за съществени процесуални нарушения, нарушение на закона и явна несправедливост на наказанието. Жалбата се поддържа в съдебно заседание лично и от защитник. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира постановеното решение законосъобразно, а подадената жалба изцяло неоснователна. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 27.10.2008 г. постановено по внохд. № 85/2008 г. на Военно апелативен съд гр. С. е потвърдена присъда по нохд. № 122/2007 г. на Софийски военен съд, с която подсъдимия С е признат за виновен на 22.04.2007 г. на ГКПП-Кулата, в качеството си на длъжностно лице, при изпълнение на службата си поискал и приел дар, който не му се следва за да извърши действия по служба, поради което и на основание чл. 301, ал. 1 НК и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъден на пробация. По жалбата на под. С.: Доводите за съществени процесуални нарушения касаят липсата на "преки доказателства", изграждане на вътрешното убеждение на основата на предположения, игнориране на показанията на св. П. Оплакванията са изцяло неоснователни. Въззивния съд е проверил атакуваната пред него първоинстанционна присъда, изложил е подробни съображения в съответствие със задължението си по чл. 339, ал. 2 НПК, относно липсата на основание да се приемат доводите на подсъдимия. Изводите на инстанционните Съдилища по фактите са направени след подробен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства, посочено е кои обстоятелства се приемат за установени и на коя доказателствена основа. Липсва претендираното игнориране на гласни доказателства и е налице достатъчен обем преки доказателства. Категорично е установено по делото, че на инкриминираната дата подсъдимия в качеството си на длъжностно лице поискал и получил от св. А. евро, които не му се следват, за да извърши действие по служба и по този закон е осъден, т.е. приложен е закона който е следвало да бъде приложен, поради което и оплакването за нарушение на закона е неоснователно. Неоснователно е оплакването за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание. При определяне размера и вида на наказанието инстанционните Съдилища са съобразили всички обстоятелства от значение, надценили са ниската стойност на предмета на престъплението и са определили наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. Б НК, което е достатъчно и справедливо. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановеното решение правилно и законосъобразно, а подадената касационна жалба изцяло неоснователна. Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение