Решение № 10676 от 23.11.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Кълвачева, от гр.Пловдив, подадена чрез пълномощника адвокат Н. Калчев против решение 536 от 28.03.2022г. по адм.дело 1676/2021г. на Административен съд-Пловдив, с което е отхвърлена жалбата и против решение 2153-15-193/07.06.2021 г. на директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, с което е потвърдено разпореждане [номер]/Протокол N01049/05.02.2021 г. на Ръководителя на "Пенсионното осигуряване" при ТП на НОИ- гр.Пловдив, и са присъдени разноски. В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на решението, като постановено в противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. По подробно изложеното в жалбата се иска отмяна на решението. Ответникът по касационната жалба- директорът на ТП на НОИ-Пловдив чрез гл.юрисконсулт Г. Вълчанова изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211 ал. 1 от АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210 ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд-Пловдив е отхвърлил жалбата на С. Кълвачева против решение 2153-15-193/07.06.2021 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив и потвърденото с него разпореждане [номер]/Протокол N01049/05.02.2021 г. на Ръководителя на "Пенсионното осигуряване" при ТП на НОИ- гр.Пловдив. С последното на основание чл.99, ал.1, т.2, б. г от КСО, § 4, ал.1 от ПЗР на КСО и чл.68, ал.1-3 от КСО е отменено разпореждане [номер]/ протокол 01021 от 09.03.2005 г. и всички последващи на Ръководителя на ПО при ТП на НОИ-Пловдив, отказано е да се отпусне лична пенсия за ОСВ на основание § 4, ал.1 от ПЗР на КСО, и е отпусната лична пенсия за ОСВ от 05.11.2018г. пожизнено, по чл.68, ал.3 от КСО, при навършена възраст [възраст Съдът е приел за правилен извода на административния орган, че не са налице предпоставки за отпусна на лична пенсия за ОСВ на основание § 4, ал.1 от ПЗР на КСО, тъй като при извършената проверка е установено,че не е работила 10 години при условията на първа категория труд или 15 години при условията на втора категория труд считано от 05.09.2004г. Проверката не е потвърдила приетия към този момент осигурителен стаж от втора категория труд 20г8м3д и осигурителен стаж по чл.104, ал.3 от КСО-2г10м17д. чл.68, ал.3 от КСО, тъй като жалбоподателят не е навършил съответната възраст и няма положен 15 години действителен осигурителен стаж. Решението е правилно. Установено е от фактическа страна, че с разпореждане [номер]/прот. 01021 от 09.03.2005 г. на С. Кълвачева е отпусната лична пенсия за ОСВ на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, считано от 05.09.2004 г., датата на навършване на [възраст] възраст, по заявление вх. 8957/09.02.2005 г., подадено в ТП па НОИ Пловдив. За определяне правото и размера на пенсията е зачетен осигурителен стаж за времето от 03.10.1968 г. до 22.12.1996 г., а именно: осигурителен стаж от втора категория труд - 20 г. 08 м. 03 дни; осигурителен стаж от трета категория труд - 04 г. 06 м. 15 дни; осигурителен стаж по чл. 104, ал. 3 от КСО - 02 г. 10 м. 17 дни, или общ осигурителен стаж превърнат на основание чл. 104 от КСО към трета категория труд 39 г. 00 м. 10 дни. Пенсията е определена при тригодишен базисен период от 01.01.1989 г. до 31.12.1991 г. за получено брутно трудово възнаграждения 36396.00 лв. по приложения образец УП-2 1-1079/17.06.2000 г. с посочен издател "КЗУ" ЕАД - гр. София. Във връзка с постъпила информация от Районна прокуратура-Пловдив касаеща установяване на осигурителния доход и стаж на Кълвачева, от последната е поискано от да представи необходимите документи. Тъй като такива не са представени, за установяване достоверността на зачетения при отпускане на пенсията й през 2005 г. осигурителен стаж и доход, контролните органи са предприети служебни проверки в разплащателните документи на осигурителите, вписани в раздел "опис на документите" от заявление вх. 8957/09.02.2005 г. на Кълвачева. Резултатите от тези проверки установили, че тя няма осигурителен стаж при нито един от посочените със заявлението от 2005 г. осигурители, т. е. констатирано е пълно несъответствие на осигурителния стаж, осигурителния доход и определения индивидуален коефициент в разпореждане [номер]/прот. 01021 от 09.03.2005 г. с действително установения осигурителен доход и стаж, който оказал с 16 г. 04 м. 21 дни и се формира от осигурителен стаж като неработеща майка, зачетен на основание чл. 9, ал. 7 от КСО и осигурителен стаж положен при осигурителя М. З. "Антон Иванов" (сега "Фин Тех Маш" АД) в периода от 01.02.1975 г. до 01.09.1990 г. Така установения в хода на административното производството осигурителен стаж не се оспорва от страна на Кълвачева. Така посочения осигурителен стаж изцяло съответства на декларираните от нея данни. В тежест на Кълвачева е да удостовери продължителността и местоположението на трудовия си стаж. Такива действия в хода на проверката не са предприети от нея. От друга страна администрацията е предприела всички необходими и възможни действия по установяване на точния размер на осигурителния стаж и доход на лицето при спазване на принципите за истинност и служебно начало възведени в чл. 7 и чл. 9 АПК. Приобщените и събрани в хода на административното и съдебно производство доказателства обосновават правилния извод на съда, че към момента на отпускане на личната пенсия за ОСВ Кълвачева няма положен осигурителен стаж от първа категория в периода от 04.12.1978 г. до 20.10.1981 г, с продължителност 02 г. 10 м и 14 дни, на длъжност "подземен", с посочен осигурител "Мини маришки басейн" гр. Димитровград; няма положен осигурителен стаж от втора категория труд в периодите от 01.04.1969 г. до 20.11.1978 г. с продължителност 09 г. 07 м. и19 дни, на длъжност "монтажник", с посочен осигурител "Строймашремонт" и от 06.11.1981 г. до 20.11.1992 г. с продължителност 11 г. 0 м. и 14 дни, на длъжност "технически ръководител", с посочен осигурител "КЗУ" АД гр. София; няма положен осигурителен стаж от трета категория в периодите от 03.10.1968 г. до 31.03.1969 г. с продължителност 05 м. и 27 дни, на длъжност "чертожник", с посочен осигурител "Строймашремонт" и от 04.12.1992 г. до 22.12.1996 г. с продължителност 04 г. 0 м. и 18 дни, на длъжност "инв. контрол", с посочен осигурител "Буллип" АД гр. София. Действително придобитият, установен с надлежни документи по чл. 40, ал. 1 от НПОС, стаж на Кълвачева е както следва: от 24.08.1973 г. до 24.08.1974г.-01г.-осигурителен стаж като неработеща майка, зачетен на основание чл. 9, ал. 7 то КСО; от 01.02.1975 г. до 01.05.1975 г. - 00 г. 01 м. 24 дни на длъжност "шлосер" в МЗ "Антон Иванов" - Пловдив; от 01.05.1975 г. до 01.07.1977 г. - 02 г. 02 м. 00 дни на длъжност "шлосер" в МЗ "Антон Иванов" - Пловдив; от 01.07.1977 г. до 01.09.1990 г. - 13 г. 00 м. 27 дни на длъжност "шлосер" в МЗ "Антон Иванов" - Пловдив. При това положение е направен правилен извод, че Кълвачева няма право на лична пенсия за ОСВ на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО/в ред. през процесния период/. Правилно не е зачетен и доходът по удостоверение УП-2 1-1079/17.06.2000 г. с посочен издател "КЗУ" гр. София, тъй като е установено, че Кълвачева не е полагала труд в този осигурител.Очевидно е, че в случая се касае за неправилно отпусната пенсия с разпореждане [номер]/прот. 01021 от 09.03.2005 г. и са налице предпоставките за неговата отмяна и всички последващи го на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. "г" от КСО. На Кълвачева е отпусната пенсия за ОСВ от 05.11.2018 г. пожизнено по чл. 68, ал. 3 от КСО, при навършена възраст 66 години и 2 месеца. Наведените касационни доводи от Кълвачева, че не е изяснен въпроса във връзка с подаване на заявлението за пенсиониране са неоснователни. Обстоятелствата, дали тя е попълнила, подписала и/или подала заявлението за отпускане на личната й пенсия за ОСВ през 2005 г. е ирелевантно за предмета на настоящия спор. Тези обстоятелства биха били относими в друго производство. Самата жалбоподателка не отрича подаване от нейно име заявлението за отпускане на лична пенсия през 2005г., но чрез друго лице, нейна приятелка. Не отрича, че е получавала и пенсията. Дори да се приеме обратното, че заявление вх. 8957/09.02.2005г. не е заявлението за отпускане на пенсия подадено от името на Кълвачева чрез друго лице, то издаденото разпореждане и всички последващи го биха подлежали отново на отмяна на същото основание-чл. 99, ал. 1, т. 2, б. "г" от КСО. Неоснователно е оплакването , че не изяснено по кое административно производство са постановени оспорените административни актове-решение 2153-15-193/07.06.2021 г. на директора на ТП на НОИ гр. Пловдив и разпореждане [номер]/Протокол N01049/05.02.2021 г. на ръководителя на "Пенсионното осигуряване" при ТП на НОИ- гр.Пловдив. Първоинстанционният съд изрично е посочил, че административните актове са издадени в производство по чл.99 от КСО. Освен това е посочил, че изплащането на спряната с разпореждане [номер]/ Протокол 2146-15-246/07.05.2020 г. на Ръководителя на "Пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Пловдив пенсия на жалбоподателката, е неотносимо към законосъобразността на административните актове предмет на настоящето производство. Изложените в обратната насока оплаквания са неоснователни. Въз основа на изложените обстоятелства не са налице изложените касационни основания. Обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касационната жалба за заплащане на юрисконсултско възнаграждение е основателна. Същото следва да бъде определено на основание чл.78, ал.8 от ГРК във вр. с чл.37 от ЗПП и чл.24 от НЗПП в размер на 100,00/сто/лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,