Решение № 1481 от 31.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8074/2012 г.

Решение № 1481 от 31.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8074/2012 г., IV о., докладчик съдията Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 13, ал. 7 от Закона за енергетиката (ЗЕ) и чл. 103 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката (НЛДЕ). Образувано е по постъпила жалба от Панчо Колев Стойков от гр. Варна, срещу Решение № Ж-140 от 21.05.2012 г., постановено от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) по преписка, с вх. № Е-11П-00-30 от 14.06.2011 г. С жалбата се иска отмяна на посоченото решение и връщане на преписката за ново разглеждане, тъй като ДКЕВР не е разпоредила възстановяване на принудително заплатена сума в размер на 60,90 лв.; плащане на законна лихва за периода 21.04.2009 г. - 27.04.2011 г. за сумата от 501 лв.; както и не е санкционирала "Е. ОН България Мрежи" АД във връзка с неправомерно изключване на електрозахранването за период от 6 дни. В откритото съдебно заседание пред ВАС жалбоподателят се явява лично, поддържа жалбата и моли обжалваното решение да бъде отменено. Ответникът - Държавна комисия за енергийно и водно регулиране, гр. София, чрез надлежно упълномощен процесуален представител оспорва жалбата. Моли решението да бъде потвърдено, като законосъобразно и правилно. Заинтересованите страни - Павлина Колева Милчева, "Е. ОН България мрежи" АД, гр. Варна и "Е. ОН България продажби" АД, гр. Варна не вземат отношение по жалбата. Като прецени доводите на страните и приетите по делото писмени доказателства, разгледани поотделно и в съвкупност, настоящият съдебен състав, намира за установено следното от фактическа страна: ДКЕВР е сезиран с жалба, вх. № Е-11П-00-30/14.06.2011 г., от Панчо Колев Стойков и Павлина Колева Милчева съдържаща оплакване за начислени суми за изразходвана електроенергия по фактура № 00811921947 от 31.05.2011 г., в размер на 72,98 лв., за периода от 20.05.2008 г. до 12.05.2011 г., както и по фактура № 0064855480 от 31.01.2009 г., на стойност 60,90 лв., за периода от 12.12.2008 г. до 14.01.2009 г. Жалбоподателите възразяват защото смятат, че тези фактури включват суми за периоди, които Варненският районен съд е обявил за недължими. Твърдят още, че на основание Протокол № 085888 от 23.06.2008 г. "Е. ОН България Продажби" АД им налага неоснователно да заплатят сумата от 967,10 лв. за консумирана електрическа енергия, както и че Илия Павлов Колев - лицето съставило и подписало протокола, не е служител на дружеството. Възразяват срещу прекъсвания на електрозахранването в жилището им, находящо се на адрес: гр. Варна, кв. "Трошево", ул. "Гео Милев" № 2, бл. 83, ет. 10, ап. 49, както и срещу отказ на дружеството да изплати лихва за двугодишно ползване на неправомерно взети суми за изразходвана електроенергия в размер на 483,72 лв. От приложената по делото административна преписка е видно, че в ДКЕВР е постъпило писмо, с вх. № Е-11П-00-30/29.08.2011 г., от "Е. ОН България Мрежи" АД, с копие до Панчо Стойков и Павлина Милчева, в което дружеството изразява своето становище по гореописаната жалба, подадена на 14.06.2011 г. Следва да се отбележи, че писмо, с изх. № Е-11П-00-30/22.06.2011 г., с което ДКЕВР е изискала от дружеството да извърши проверка и представи мотивирано становище по основателността на жалбата, както и писмени доказателства по всичките си твърдения и което е описано в решението на регулаторния орган, не се намира в административната преписка. На 9.09.2011 г. в деловодството на ДКЕВР е входирана нова жалба от същите жалбоподатели, с която изразяват несъгласие с полученото копие от становището на "Е. ОН България Мрежи" АД, тъй като дружеството се опитва да заблуди Комисията, като не представя пълна информация по случая и премълчава някои факти. На 14.11.2011 г. чрез Администрацията на Министерски съвет е постъпила жалба, с вх. № Е-11П-00-30/14.11.2011 г. от Панчо Стойков, с която се протестира срещу непроизнасянето на ДКЕВР по жалбата, подадена на 14.06.2011 г. Видно от представената административна преписка с писмо изх. № Е-11П- 00-30/16.01.2012 г. ДКЕВР е поискала от "Е. ОН България Продажби" АД да представи писмени доказателства и мотивирано становище по основателността на отново постъпила жалба от Панчо Стойков и Павлина Милчева, с вх. № Е-11П- 00-30/6.01.2012 г., като следва да се отбележи, че посочената жалба не се намира по преписката изпратена на съда от ДКЕВР. В отговор Калоян Кънев чл. на Управителния съвет на "Е. ОН България Продажби" АД и Мария Димитрова, директор на Дирекция "Обслужване на клиенти" изпращат писмо, с вх. № Е-11П- 00-30/8.05.2012 г., в което отговаря на поставените в жалбата въпроси, а именно фактура № 0081921947 от 31.05.2011 г. и фактура № 0064855480 от 31.01.2009 г., за какъв период са начислени, тъй като според жалбоподателите тези корекционни суми не следва да им се вменяват като задължение, тъй като са отменени с решение на Варненски районен съд; дължи ли "ЕОН България Продажби" АД лихви за периода 21.04.2009 г. - 27.04.2011 г. за сумата от 501 лв., с която жалбоподателя е кредитирал дружеството; следва ли да бъде заплатено обезщетение на жалбоподателите, поради прекъсване на електрозахранването. Въз основа на получените становища директорът на Дирекция "Икономически анализи и регулаторен одит" в ДКЕВР е изготвил Доклад вх. № Е-ДК-328/18.05.2012 г., с който е прието, че случаят е изяснен, предприетите действия от дружествата - "Е. ОН България Мрежи" АД и "Е. ОН България Продажби" АД, са коректни и се предлага Комисията да вземе решение за прекратяване на преписката. На закрито заседание, проведено на 21.05.2012 г., съобразно приложеното Извлечение от протокол по т. 8 ДКЕВР е приела решение за прекратяване на преписката. Постановено е процесното решение № Ж-140 от 21.05.2012 г., копие от което е изпратено на подателите на жалбата, на "Е. ОН България Мрежи" АД и на "Е. ОН България Продажби" АД с писмо от 1.06.2012 г. При тези данни Върховният административен съд, четвърто отделение, намира жалбата за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от адресат на оспорения административен акт. По делото не е представено доказателство за датата на получаване на обжалваното решение от жалбоподателя и тъй като ответникът не възразява за просроченост на жалбата, съдът счита, че същата е подадена в законния срок, визиран в чл. 149, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество жалбата на Панчо Колев Стойков от гр. Варна е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № Ж-140 от 21.05.2012 г. ДКЕВР е прекратила преписката, образувана по жалба вх. № Е-11П-00-30/14.06.2011 г. от Панчо Стойков и Павлина Милчева срещу "Е. ОН България Мрежи" АД и "Е. ОН България Продажби" АД. За да достигне до този резултат специализираният регулаторен орган се е позовал на нормите на чл. 22, ал. 1, т. 1 от ЗЕ и чл. 102, ал. 1 от НЛДЕ и е приел, че "В резултат на извършена проверка и анализ на предоставените данни и документи", случаят е изяснен и предприетите действия от дружествата са коректни. При извършената служебна проверка съдът констатира, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентния независим специализиран държавен орган в рамките на правомощията му, като решението е прието с изискуемия в чл. 13, ал. 1 от ЗЕ кворум и е обективирано в предвидената в закона писмена форма, с оглед на което не са налице основанията за отмяна, визирани в чл. 146, т. 1 и 2 от АПК. Решаващият съдебен състав намира, че процесното решение на ДКЕВР е постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК, изразяващи се в следното: Правната регламентация на произнасянето от ДКЕВР по жалби на потребители се съдържа в нормите на чл. 22 и чл. 76 от ЗЕ, чл. 97 - чл. 103 от НЛДЕ и Устройствения правилник на ДКЕВР. По силата на чл. 22, ал. 1, т. 1 от ЗЕ Комисията разглежда жалби на потребители срещу лицензианти, свързани с изпълнението на лицензионната дейност, като в ал. 5 на горепосочения чл. е предвидено, че редът за подаване на жалбите, тяхното разглеждане и процедурата за доброволно уреждане на спорове се регламентират с наредбата по чл. 60 от ЗЕ, тоест с НЛДЕ. С чл. 22, ал. 2 от ЗЕ е уредено, че при постъпване на жалба председателят на Комисията назначава проверка по реда на глава осма. Разпоредбите на чл. 99, ал. 1 и чл. 100, ал. 1, 2, 3 и 4 от НЛДЕ регламентират нормативно уредена процедура, която следва да се изпълни по силата на горепосочените норми, а именно: назначената работна група събира всички необходими доказателства за изясняване на обстоятелствата по случая; при приключването на проверката работната група съставя протокол за констатации, към който се прилагат събраните доказателства, който се подписва от лицата извършили проверката и проверяваното лице; по направените обяснения и възражения работната група съставя заключение, което е неразделна част от протокола; работната група предава събраните доказателства, протоколи и изготвения доклад за резултатите от проверката на председателя на комисията. От приложената по делото преписка обаче се установява, че визираната процедура не е изпълнена. В придружително писмо, с изх. № Е-11П-00-30 от 19.06.2012 г. на ДКЕВР до съда е вписано, че обжалваното решение е изпратено с цялата окомплектована административна преписка. Съдът констатира по тази преписка, че в нея не се съдържа писмото, с което ДКЕВР изисква от "Е. ОН България Мрежи" АД да извърши проверка и да представи писмено становище по жалбата от 14.06.2011 г. на Панчо Стойков и Павлина Милчева. Но е представено становището на дружеството, което е входирано в Комисията на 29.08.2011 г. На следващо място се съдържа писмо, с изх. № Е-11П-00-30 от 16.01.2012 г. до "Е. ОН България Продажби" АД, с което се иска от дружеството да извърши проверка във връзка с отново постъпила на 6.01.2012 г. жалба от Панчо Стойков и Павлина Милчева, като обаче същата не се намира в административната преписка. На 08.05.2012 г. е получено от ДКЕВР исканото писмено становище по случая. Въз основа на така изготвените и изпратени в Комисията становища от двете дружества, директорът на Дирекция "Икономически анализи и регулаторен одит" в ДКЕВР е изготвил Доклад вх. № Е-ДК-328 от 18.05.2012 г., с който предлага прекратяване на преписката. При това положение решаващият съдебен състав счита, че по жалбата не е извършена проверка от ДКЕВР, а изискуемата проверка е прехвърлена на енергийните предприятия, от които е изискано да се самопроверят и да изпратят становище. Задължението за представяне на становище възниква по силата на чл. 98, ал. 3 от НЛДЕ, според който текст дружеството е длъжно да изпрати в комисията жалбата на потребителя, заедно със становището си по нея. Следователно с горепосочените писма от "Е. ОН България Мрежи" АД и "Е. ОН България Продажби" АД е изискано становището, което дружествата е следвало да представят с жалбата, но същото е извън рамките на проверката, която е трябвало да осъществи ДКЕВР. От текста на постъпилите становища се установява, че с тях се излагат единствено твърдения, които не са подкрепени с никакви доказателства, поради което съдът счита, че са голословни. ДКЕВР не е осъществила необходимата проверка по документи, за да установи дали в някаква степен изложеното от дружествата съответства на действителните факти и обстоятелства. Напротив - в случая директорът на Дирекция "Икономически анализи и регулаторен одит" в ДКЕВР дословно е преписал в доклада си становищата на енергийните предприятия, които изцяло са възпроизведени и в решението на ДКЕВР. На следващо място във всички случаи административният орган е следвало преди да постанови административния си акт да даде възможност на потребителя да вземе становище, да направи възражения и да ангажира доказателства. Допуснатото нарушение е съществено по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК във вр. чл. 100 от НЛДЕ, тъй като е нарушило правото на защита на потребителя. Ето защо настоящият съдебен състав счита, че в конкретната хипотеза ДКЕВР не е действал като независим специализиран регулаторен орган по чл. 10, ал. 2 от ЗЕ и не е извършил изискуемата проверка, за която е задължен по силата на чл. 22, ал. 2 и чл. 76, ал. 4, т. 8 от ЗЕ във връзка с чл. 99, ал. 1 и чл. 100, ал. 1 - ал. 4 от НЛДЕ. По жалбата Панчо Стойков и Павлина Милчева не са осъществени необходимите действия по назначаване на проверка по реда на глава осма от ЗЕ, работна група не е събирала доказателства за изясняване на обстоятелствата по случая и не е съставила изискуемия протокол за констатации, към който се прилагат събраните доказателства, който се подписва от лицата извършили проверката и проверяването лице. В случая работна група не е съставила заключение, което следва да е неразделна част от протокола и не е предала събраните доказателства и протоколи. Без да е формирана работна група горепосоченият директор е изготвил и представил на председателя на ДКЕВР единствено доклад, който обаче не съдържа информация за резултатите от проверката, защото такава не е извършена от страна на Комисията. По изложените съображения решаващият съдебен състав счита, че при постановяване на атакуваното решение на ДКЕВР са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК, налагащи отмяна на административния акт на това основание. Поради описаните нарушения в конкретния случай съдът е лишен от възможността да се произнесе по съответствието на процесното решение с материалния закон и да прецени доколко то е съобразено с действителното фактическо и правно положение и с отношенията между страните по преписката. С оглед на установеното съдът счита, че атакуваното решение на ДКЕВР е постановено незаконосъобразно, което обстоятелство налага отмяната му и връщане преписката обратно на Комисията със задължително указание за изпълнение на процедурата, предвидена в чл. 22 и чл. 76 от ЗЕ и чл. 97 - чл. 103 от НЛДЕ, като се извърши надлежна проверка и се съберат релевантните доказателства във връзка с твърденията на страните в спора. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,