Решение № 5043 от 19.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12936/2009 г.
ВАСIII отделение19.04.2010 г.докладчик т Сребрина Христова
Диспозитив
Оставя в сила решение № 1473 от 25.08.2009 г. по адм. д. № 850/2009 г. на Административен съд гр. Варна, Трето отделение, ХХХIII състав. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 5043 от 19.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12936/2009 г., III о., докладчик председателят Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Иван Христов Иванов, Марийка Христова Дикова, Атанас Христов Иванов, Капка Христова Иванова и Николинка Христова Трендафилова срещу решение № 1473 от 25.08.2009 г. по адм. д. № 850/2009 г. на Административен съд гр. Варна, Трето отделение, ХХХIII състав, с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, и затова следва да бъде отменено със съответните последици. Ответникът Кметът на Община Варна не излага становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че решението е валидно, допустимо и правилно и затова следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взема предвид доводите на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежни страни и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото решение е отхвърлена жалбата на Иван Христов Иванов срещу заповед № 5084 от 19.12.2008 г. на Кмета на Община Варна, с която на основание чл. 65, ал. 1 от ЗОбС е наредено да се изземе от Иван Христов Иванов, Атанас Христов Иванов, Марийка Христова Дикова, Капка Христова Иванова и Николинка Христова Трендафилова недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ул. "Константин Величков" № 36, ПИ 1, кв. 566, 14 п. р., представляващ 1/3 идеална част от дворното място цялото с площ 233.32 кв. м. с построената върху него масивна сграда. Спорът е решен при наличие на всички относими доказателства, които са анализирани подробно и задълбочено. Изводът, че не са налице основанията за оспорване по чл. 146 от АПК е обоснован и законосъобразен. Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Процесният имот е бил отчужден в полза на държавата с влязла в сила заповед № 3198/04.09.1978 г. на Председателя на ИК на ГНС - Варна и впоследствие по силата на § 42 от ПЗР на ЗОбС е станал общинска собственост. Искането за отмяна на отчуждаването е отхвърлено с влязло в сила решение № 2679 от 21.03.2002 г. по адм. д. № 9066/2001 г. на Върховния административен съд. Въз основа на това решение е издадена процесната заповед, в която правилно е прието, че имотът се владее без основание от наследниците на Плума Атанасова Димитрова и затова следва да бъде иззет. Здравословното и финансово състояние на адресатите на заповедта не са въведени от законодателя като изисквания, с които административният орган е следвало да се съобрази при постановяване на обжалвания административен акт. Като е вземал предвид горното, първоинстанционният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение