Решение № 6830 от 7.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2673/2021 г.

Решение № 6830 от 7.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2673/2021 г., V о., докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) срещу Решение № 199/30.12.2020 г. на Административен съд (АС) – Шумен, постановено по адм. дело № 357/2020 г. С обжалваното решение е отменено Уведомително писмо с изх. № 02-270-6500/2178 от 02.06.2020 г. на заместник изпълнителен директор на ДФЗ, с което по подадено Заявление за подпомагане с Уникален идентификационен номер (УИН): 27.18.0618/02616 и Приложение за кандидатстване по мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014– 2020 г. с направление "Биологично растениевъдство", за кампания 2018 г., на Е. В. е оторизирана субсидия в размер на 0, 00 лева; преписката е изпратена на заместник изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне и ДФЗ е осъден да заплати разноски по делото. Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно, поради допуснати съществени процесуални нарушения, както и поради противоречието му с материалния закон и необоснованост. Сочените касационни основания за отмяна на обжалваното решение не са подкрепени с конкретни доводи. Не са изложени доводи относно правилността на постановения първоинстанционен акт. В касационната жалба подробно е възпроизведена нормативната уредба, изложени са в хронологичен ред извършените от органа констатации, за да се издаде оспорваното уведомително писмо. Изложени са и съображения, че обжалваното уведомително писмо е законосъобразен административен акт. Претендира разноски за настоящата инстанция и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Алтернативно прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. Касационният жалбоподател се представлява от юрк. А.. Ответникът по касация – Е. В. оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски. Представя Списък на разноските. Ответникът по касация се представлява от адв. С.. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд е събрал относимите за спора доказателства, които е обсъдил и вярно и точно е установил фактите по делото. От фактическа страна съдът е установил следното: Е. В. е регистрирана с Уникален регистрационен номер (УРН): 364691 в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК). За кампания 2018 г., на 02.05.2018 г. е подала Заявление за подпомагане с Уникален идентификационен номер (УИН): 27.18.0618/02616 по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014 - 2020 г. с направление "Биологично растениевъдство", като заявила парцели с обща площ 5. 04 ха намиращи се в землището на гр. Шумен с код на дейност БРП 3 - биологично растениевъдство в преход и представляващи трайни насаждения от череши и вишни. Към заявлението е приложен и Договор за контрол и сертификация с "Агенция за биологична сертификация" ЕООД с предмет дейности по контрол за съответствие на селскостопанска продукция с нормативни актове в областта на биологичното производство. На 02.06.2020 г. е издадено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014– 2020 г. за кампания 2018 г. с изх. № 02-270-6500/2178, с което земеделският производител е уведомен за оторизирана субсидия по мярката в размер на 0 лева. Заедно с административната преписка по делото е представено Становище от С. Г. – директор на дирекция "Директни плащания" при ДФЗ. Съдът е посочил, че от същото ставало ясно, че в ДФЗ-Разплащателната агенция (РА) е постъпила информация с писмо вх. № 07-0400/1526+1 от 13.05.2019 г. от Дирекция "Растениевъдство и биологично производство" към Министерство на земеделието, храните и горите (МЗХГ), за наложена мярка 5. 3 на оператора Е. В. за кампания 2018 г., въз основа на получено писмено уведомление от контролиращото лице "Агенция за биологична сертификация" ЕООД, което представлявало установено нарушение на разпоредбите на Регламент /Е0/ № 834/2007 г. и Регламент /ЕO/ № 889/2008 г., поради което й е наложена санкция от 100% за неспазване на изисквания за управление за дейност с код БРП 3. С оглед изложеното в становището, съдът е събрал доказателства във връзка с констатациите за установено несъответствие и наложена мярка от контролиращото оператора лице. Установено е, че в Доклад от инспекция изх. № 015-20 от 25.07.2018 г. по отношение на два парцела насаждения с череши и вишни с площ 2, 693 ха и съответно 2, 4 ха в землището на гр. Шумен, е било констатирано несъответствие по отношение на вишневото насаждение, изразяващо се в наличие на остатъчни количества препарат "Азоксистробин" в листната маса, обект на лабораторно изпитване. Причината за наличието на препарата, който не се използва за третиране на черешови и вишневи култури, а за пръскане на пшеница, е установен парцел с пшеница, граничен на насаждението от вишни. На оператора е наложена мярка 5. 3 по Приложение № 3 от Наредба № 1 от 07.02.2013 г., с която е преписано операторът да предприеме адекватни действия за намаляване риска от замърсяване на имот № 83510.105.11 с неразрешени продукти и вещества. Мярката наложена на 25.07.2018 г. е била отменена на 06.08.2018 г., след отстраняване на несъответствието и представяне на доказателства в срок по-малък от 30 дни. На 07.08.2018 г. на оператора Е. В. било издадено Решение за сертификация № 054-РС-04/07.08.2018 г. Със Заповед № РД 09-144 от 23.02.2017 г. на министъра на земеделието и храните е утвърдена Методика за намаляване и отказване на плащания по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР за периода 2014 г. – 2020 г. Със Заповед № РД 09-453/10.05.2019 г. е изменена цитираната по-горе Заповед, като в т. 1 след думите "кампания 2017 г. " е добавена "и кампания 2018 г. ". Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен административен орган - заместник изпълнителен директор на ДФЗ, действащ при наличие на материална компетентност. За този извод се е позовал на представената Заповед № 03-РД/2891/23.07.2019 г. на изпълнителния директор на ДФЗ и е анализирал разпоредбите на чл. 20а от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП). Приел е, че оспореният акт е издаден в писмена форма, но е немотивиран, поради което е незаконосъобразен. За този си извод съдът е посочил, че становището на директора на дирекция "Директни плащания" при ДФЗ не може да замести мотивите към уведомителното писмо, доколкото е изготвено след образуване на съдебното производство. Посочил е, че данни за наложена мярка на производителя се съдържат в Докладна записка от заместник изпълнителен директор, където в табличен вид, освен множество други производители, е посочена и Е. В. с мярка 5. 3, но без други факти, в които да е конкретизирано в какво се изразява нарушението. Мярката, която е и временна, сама по себе си не представлява установено нарушение на изискванията за управление посочени в б. "Б" от раздел V от Методиката. Поради това е приел, че административният орган не е посочил фактически и правни основания за издаване на акта – няма изложени мотиви относно материалноправните основания за отказ от финансово подпомагане, не е изложено въз основа на какви обстоятелства е прието, че са налице неспазени изисквания за управление по отношение на всички заявени за подпомагане площи с черешови и вишневи насаждения, като не са посочени и конкретните изисквания, които не са спазени от производителя. Посочил е, че евентуалните фактически основания не могат да се извлекат и от Методиката. Изложил е съображения, че видно от Доклада от инспекцията на контролиращото лице, мярка 5. 3 е била наложена на оператора за несъответствие съгласно на чл. 63, § 1, б. "в" от Регламент (ЕО) 889/2009, но тази материално-правна разпоредба не е конкретизирана в нито един документ по делото и е установена от съда. Освен това наложената мярка е временна съгласно Приложение № 3 от Наредба № 1 от 7 февруари 2013 г. за прилагане на правилата на биологично производство на растения, животни и аквакултури, растителни, животински продукти, продукти от аквакултури и храни, тяхното етикетиране и контрола върху производството и етикетирането. Това обстоятелство не е било съобразено при административната проверка. Приел е, че с оглед чл. 13 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. административният орган е следвало да конкретизира кои точно изисквания по управление за направлението по мярката не са спазени от кандидата, с посочване и на съответната конкретна нормативна обосновка. Решението е правилно. Правилни са изводите на съда, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, но е незаконосъобразен поради липса на мотиви, което е основания за отмяна по чл. 146, т. 2 АПК. Действително в оспореното уведомително писмо липсват посочени правни и фактически основания за издаването на административния акт. Правилно съдът е приел, че становището на директора на дирекция "Директни плащания" при ДФЗ не може да замести мотивите към уведомителното писмо, както и че евентуалните фактически основания за постановения отказ не могат да се извлекат и от Методика за намаляване и отказване на плащания по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР за периода 2014 г. – 2020 г. В оспореното уведомително писмо, в таблицата на стр. 2 "Площи с неспазени изисквания по управление" е посочено, че на територията на цялото стопанство не са спазени изискванията на Регламент (ЕО) 834 и Регламент (ЕО) 889/2008 г. Пояснено е, че при констатирано неспазване на биологичните изисквания на Регламент (ЕО) 834 и Регламент (ЕО) 889/2008 г., установената сума се намалява със 100 %. В таблица с изчисление на финансово подпомагане по направление "Биологично растениевъдство" (на стр. 3) в колона 11 – санкционирана площ за неспазени изисквания за управление, е посочено 0 ха. В същото време в колона 16 е наложена санкция за неспазени изисквания за управление в размер на 7 254, 92 лв. От поясненията под таблицата за колона 11 и колона 16, не може да се изведат фактическите основания на органа, мотивирали го да наложи санкция за неспазени изисквания за управление. Не е посочено кои изисквания за управление не са спазени, дали това засяга цялото стопанство. Поради това не може да се определи, според изложеното в акта, в какво точно се е изразило неспазването на изискванията за управление. Не са посочени и правни основания за отказаното подпомагане, вкл. правни основания съответни на посоченото от органа неспазване на изискванията на Регламент (ЕО) 834 и Регламент (ЕО) 889/2008 г. (последните също неконкретизирани). Правилно съдът е посочил, че от събраните в хода на производството доказателства се е установило, че операторът е имал наложена мярка 5. 3 за установено забранено за използване при биологичното производство, вкл. в преход, вещество. Тази мярка е била временна и след отстраняване на нарушението, е отменена. Изложените съображения от решаващия съд в тази връзка са правилни. В оспореното уведомително писмо липсва позоваване на информацията за наложената мярка от контролиращото лице, липсва обсъждане както на това обстоятелства, така и на отстраняването на несъответствието в предоставения от контролиращото лице срок, още преди издаване на процесното писмо. Липсва анализ на наложената от контролиращото лице мярка 5. 3 с оглед заявения код на дейността БРП-3 - биологично растениевъдство в преход съобразно Приложение № 3 към чл. 40, ал. 6 от Наредба № 1 от 7.02.2013 г. за прилагане на правилата на биологично производство на растения, животни и аквакултури, растителни, животински продукти, продукти от аквакултури и храни, тяхното етикетиране и контрола върху производството и етикетирането (отм., бр. 75 от 11.09.2018 г., в сила от 12.11.2018 г.), но действала към датата на налагане на мярката. Мярка 5. 3 за стопанства в преход се изразява в удължаване на периода на преход със срок не по-малък от необходимия за отстраняване на несъответствието и представяне на доказателства за отстраняването му. Правилно съдът е приел, че мотивите на акта не могат да се излагат след изплащане на преписката в съда. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, своевременно заявената от ответника по касация претенция за присъждане на разноски следва да се уважи и такива да му се присъдят в доказан по делото размер – 693 лева договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат. С оглед предмета на спора, направеното от касационния жалбоподател бланкетно възражение за прекомерност не следва да се уважава. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение