Решение № 5944 от 02.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4095/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на А. Ф., гражданин на Сирия, чрез процесуалния си представител адв. Д.Попов, срещу решение №958 от 09.03.2026г., постановено по адм. дел №182/2026г. на Административен съд – Хасково. В касационната жалба се излагат оплаквания, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и при необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. При подробно изложени доводи се претендира отмяната на атакуваното съдебно решение. Постъпила е писмена молба. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС), чрез пълномощника си юрисконсулт Хичовски, в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Изразява искане обжалваното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, след преценка на направените в касационната жалба оплаквания във връзка със становищата на страните и доказателствата по делото, констатира следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу акт, който подлежи на касационно оспорване, в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд – Хасково е отхвърлил жалбата на А. Ф., гражданин на Сирия, против решение №97/26.01.2026г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет. За да постанови този правен резултат административният съд е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискването за форма, при липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон и неговата цел. Административният съд е приел, че в разглеждания случай правилно административният орган е приел, че при проведеното с жалбоподателя интервю не се установява спрямо последния да е осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. Съдът е отчел, че самият заявител е посочил че спрямо него не е било осъществено преследване от държава, партии или организации и недържавни субекти в страната му на произход. Соченият от кандидата основен мотив за напускането на Сирия е общата обстановка на несигурност в страната заради войната. Съдът е направил извод, че бежанската му история сочи, че е напуснал Сирия поради лични причини, което е напълно оправдана житейска реакция и не представляват предпоставка за предоставяне на закрила по чл. 8, ал.1 от ЗУБ. Също така неговото семейство няма признат в Р. България статут на бежанец, което изключва възможността да му се предостави такъв статут по реда на чл.8, ал. 9 от ЗУБ. Административният съд е обосновал извода, че в настоящия случай не се касае за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за мигрант, напуснал държавата си по произход в търсене на по – добри условия за живот. На следващо място съдът е приел, че са налице данни за промяна в обстановката в Сирия, за което след издаване на административния акт е представена нова справка от ДАБ, но съобразявайки ги с информация от общодостъпни източници за общото положение в страната след оттеглянето от властта на Башар Асад, съдът е приел, че тези нови факти съобр. чл. 142, ал.2 от ЗУБ не водят до промяна в обществения политически живот в Сирия, която да рефлектира негативно върху гражданите и по конкретно върху кандидата за международна закрила. На следващо място съдът е приел, че не са налице и предпоставките по чл.9, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Не се твърди и в държавата си по произход да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Липсват твърдения за наличие на обстоятелствата предвидени в чл. 9, ал. 6 и ал. 8 от ЗУБ. Анализирайки бежанската история на кандидата и от актуалните данни за обстановка в Сирия, дадени със справки на дирекция "Международна дейност" при ДАБ, първоинстанционният съд е приел, че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. На последно място съдът е приел за правилен извода, че в случая липсват предпоставки за приложение на принципа „Забрана за връщане“. Решение е правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа на формираните обосновани изводи административният съд е приложил правилно материалния закон. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ под понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Правилно съставът на Административен съд - Хасково, съобразявайки събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не е установено спрямо А. Ф. да е осъществено визираното в чл.8, ал.1 от ЗУБ, относимо за предоставяне на статут на бежанец. Няма данни и липсват твърдения, от които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Заявителят не е направил релевантни твърдения, които да представляват преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ, нито сочи конкретни действия, попадащи в предметния обхват на чл. 8, ал. 5 ЗУБ. Видно от проведеното в хода на административното производство интервю на 10.11.2025 г. е заявено пред интервюиращ орган, че е напуснал нелегално Сирия през 2023г. с посока Турция, където останал за около година, където е работил. На територията на Република България е влязъл нелегално в края на 2024г. След това е напуснал лагера и е заминал за Германия, където е подал молба, но е бил върнат в България. Твърди, че брат му е получил закрила в Германия. Причините, поради които е напуснал държавата си по произход се основават на общата несигурност в страната, войната, както и че кюрдите са му отнели магазин за месо и къщата му. Твърди, че икономическото положение е много лошо, както и че няма работа. Заявил е, че през 2018г. е бил арестуван в Сирия за месец, „за да си отбие военната служба“. Отбил е военната си служба, но през 2019г. е избягал от казармата. Не е имал проблеми свързани с изповядваната от същия религия. Не е членувал в политически партии или организации, не е участвал във въоръжена групировка, твърди че му е оказвано насилие от кюрдите. Не са били отправяни заплахи към него или семейството му. Посочил е, че семейството му продължава да живее на територията на Сирия, в това число и дъщеря му. На поставения въпрос от интервюращия орган – „Имате ли информация какво се случва в момента в Сирия и какво е мнението Ви“, чужденецът е отговорил, че е информиран, че Сирия е освободена, но не желае да се завърне там, тъй като иска да осигури бъдещето на дъщеря си и иска да получи закрила, за да се събере с дъщеря си и родителите си. От така изложеното може да се обоснове извод, че в процесния случай не се касае за лице, нуждаещо се от международна закрила. Твърдението, че е бил арестуван, както и че през 2015г. малкият му брат е бил ранен, а през 2016г. е била ранена едната му сестра в следствие на военните действия, са се случили много отдавна преди да напусне държавата си на произход, отделно не е конкретизирал какво насилие му е упражнено от страна на кюрдите, кога и защо. Въз основа на което може да се обоснове извода, че кандидата за международна закрила е напуснал държавата си на произход в търсене на по - добри условия за живот и реализация. А. Ф. не е бил обект на отправяни заплахи от субекти на преследване по смисъла на закона, не е имал проблеми, свързани с изповядваната от него религия. Така представената история не разкрива необходимост от предоставянето на статут на бежанец, поради което крайният извод на първоинстанционния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 ЗУБ е обоснован и правилен. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд и за това, че не са налице материалноправните предпоставки за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът е приел, че от страна на А. Ф. липсват твърдения да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание, каквито са изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Правилни са и изводите на административния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне в случая на хуманитарен статут, включително предвидени в чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, в това число при изследване на критериите, застъпени в решения на Съда на Европейския съюз /СЕС/ от 17 февруари 2009 г. по дело C-465/07, относим към тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в/ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Съвкупната преценка на данните от приобщените по делото справки относно ситуацията в тази държава, действително не налага извод за безогледно насилие в държавата на произход по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, което би поставило чужденеца в реална опасност да претърпи тежка заплаха срещу живота или личността си единствено поради факта на присъствието си на територията на тази държава, без значение от личното му положение. Именно в тази връзка са и основните възражения, направени от касационния жалбоподател, които с оглед бежанска история и актуална информация относно Сирия, се приемат за неоснователни. Не са налице доказателства за това, че ситуацията в Сирия достига до границите на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. Съгласно решение на Съда на Европейския съюз /СЕС/ от 17 февруари 2009 г. по дело C-465/07 съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. За хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ е извършен от административния съд анализ на предоставената актуална информация относно Сирия, дадена със справки като е направил правилен извод, че на територията на Сирия е налице вътрешен въоръжен конфликт считано от 2011г., но след оттеглянето на президента Башар Асад представители на бившия сирийски режим се помиряват и уреждат статута си с временното правителство на страната. Хуманитарната реакция в Сирия също се адаптира в хода на все още лързо променящите се условия в резултат на смяната на режима, като ООН и нейните партньори започват възстановяването на ключови съоръжения, болници и пътища. Отчетен е голям брой на завърналите се в страната бежанци, както и вътрешно разселени лица. В тази насока следва да се отчете и фактът, че самият жалбоподател не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността му в Сирия. Изрично е посочил, че не са били отправяни заплахи срещу него или семейството му. В хода на касационното производство представителят на ответника е депозирал като писмено доказателство пред настоящата инстанция актуални справки относно общото положение, актуалната политическа и икономическа обстановка и състояние на сигурността в Сирия, която, предвид спецификата на производството по ЗУБ, настоящата касационна инстанция следва задължително да вземе предвид при преценка законосъобразността на съдебното решение, с което е отхвърлена жалбата на чужденеца срещу отказа да му бъде предоставена закрила по чл. 9 от ЗУБ. Видно от същата, в Сирия понастоящем не се установява обща ситуация на ширещо се насилие или въоръжен конфликт със степен да не може да бъде осигурена защита на кандидата за статут в страната му на произход. При тези данни правилно е заключението на решаващия съд, че не са налице предпоставките на чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца. Не на последно място, следва да бъде оценена доказателствената стойност и относимостта на представеното от касационния жалбоподател писмено доказателство. По отношение на депозираната пред Върховния административен съд грамота настоящият състав намира следното: С писмена молба процесуалният представител на касатора представя копие на грамота на арабски език, касаещо Х. М. А. както и превод на документа на български език. Видно от последния, съдържанието на грамотата гласи "Грамота за благодарност от Асоциация на сирийските арабски работници в Ливан. Този сертификат се връчва на другарката Х. М. А. като признание за нейните усилия по време на подготовката за конституционния процес и в деня на президентските избори на Сирийската арабска република, проведени в Ливан на 20 май 2021г. Оценяваме нейната значителна роля в това важно национално събитие.". След обсъждане стойността и относимостта на писменото доказателство, Върховният административен съд намира, че не следва да дава вяра на същото. Съображенията за това са, че на първо място, уведомлението е представено под формата на обикновено копие. На второ място, такива данни не са заявявани до този момент, включително в интервюто пред ДАБ, което е проведено на 10.11.2025 г., а грамотата е връчена за събитие случило се през май месец на 2021г., за което кандидатът за международна закрила е знаел. Всичко това мотивира настоящия съдебен състав да не даде вяра на представеното уведомление. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд - Хасково е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение