Решение № 14316 от 25.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3384/2010 г.

Решение № 14316 от 25.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3384/2010 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 87 от ЗУБ във вр. с чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано e по жалба на Мохамед Ибрахим Халаф срещу Решение № 66/01.02.2010 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България. В жалбата се възразява, че административният орган при постановяването на своето решение не е обсъдил всички факти и обстоятелства по преписката и е приложил неправилно чл. 8 и 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), като конкретно се поддържа, че не е съобразено личното положение на жалбоподателя и не е изследвана подробно обстановката в Ливан. Отделно от това се възразява, че при условие на предоставяна, но прекратена с напускането на държавата на произхода, закрила от страна на Агенцията за подпомагане и работа с палестинските бежанци в Близкия Изток (UNWRA или АПРПББИ) спрямо Мохамед Халаф следва и признаване статут на бежанец по Женевската конвенция. Ответната страна - председателя на ДАБ, не изразява отношение по делото. Представител на Върховната административна прокуратура изразява становище за законосъобразност на обжалвания административен акт, по подробно изложени съображения. Върховният административен съд, III отделение в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата намира, че същата е редовно подадена от надлежна страна и в срока по чл. 87 от ЗУБ. Административното производство е образувано по молба от 30.07.2009 г. на лицето от палестински произход, но без гражданство, Мохамед Ибрахим Халаф, с която се търси закрила. Необходимостта от закрила е обоснована с обстоятелството, че кандидата е "лишен от човешки права в Ливан", религиозните проблеми в страната и "невъзможността да живея там". С молба вх. № УП 3836/31.08.2009 г. при ДАБ, първоначално подадената молба е препотвърдена с искане за закрила, права и човешко отношение. С образуване на производството, чрез даване на писмени указания, административния орган е изпълнил задълженията си по чл. 58, ал. 6 от ЗУБ като е запознал на разбирам за молителя език (арабски) с реда за подаване на молбата, за процедурата, която ще се следва, и за правата и задълженията на лицата търсещи закрила, както и за организации, предоставящи правна и социална помощ на чужденци. С декларация по чл. 30, т. 3 от ЗУБ, молителя е декларирал, че е лице без гражданство, роден на 16.01.1989 г. в Ливан, че е неженен и без деца. Видно от регистрационният лист, същия по етнически произход е арабин, има основно образование, живее в град Сайда, кв. Сайда и упражнява професия "дамски коафьор". На 01.09.2009 г. и на 15.01.2010 г., съгласно чл. 63а от ЗУБ и след предварителни покани, са проведени интервюта за изясняване бежанската история, като видно от изявленията на молителя конкретна причина за напускането на Ливан са следните обстоятелства: на палестинците е забранено да работят 75 професии; нямат право да купуват недвижими имоти; не може вече да живее при своите роднини (вуйчо и братовчеди). Поддържа се също така, че като цяло в Ливан палестинците са лишени от всякакви граждански и човешки права. В хода на производството е представена с превод на български лична карта за палестински бежанци. С посочения документи се установяват следните относими към предмета на настоящото производство обстоятелства - молителя се ползва от закрилата на Агенцията за подпомагане и работа с палестинските бежанци в Близкия Изток, в качеството си на палестинец по народност и лице без гражданство. След изясняване на бежанската история на молителя и въз основа на приложеното към административната преписка становище на дирекция "Международна дейност и европейски бежански фонд" с вх. № 3961/18.12.2009 г., относно обстановката в Ливан, сигурността на държавата и положението на палестинските бежанци в държавата, интервюиращият орган е изготвил становище от 27.01.2010 г. до Председателя на ДАБ, в което мотивирал предложение да бъде отказан статут на бежанец и хуманитарен статут на молителите. В така изготвеното становище интервюиращия орган е приел, че молбата е явно неоснователна, тъй като семейните проблеми на търсещия закрила са извън обсега на ЗУБ, както и че няма данни да има проблеми с официалната власт или да съществува въоръжен конфликт в страната, а от друга страна се ползва и от закрилата на UNRWA. С обжалваното решение е постановен отказ за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя на осн. чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във вр. с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Административният орган приел, че от изложената бежанска история и мотивът за напускане на държавата по произход не може да бъде прието, че са налице основания, съдържащи се в чл. 8 от ЗУБ. Що се касае до основателността на искането за предоставяне на хуманитарен статут е посочено, че в хода на административното производството не е установено, обстоятелство съдържащо се в някоя от хипотезите на чл. 9 от ЗУБ. Посочено е, че видно от събраните по делото материали, се установява, че кандидата не е бил възпрепятстван при напускането на страната, а по времето в което е пребивавал там, не е бил подложен на конкретни мерки, застрашаващи свободата, живота или сигурността му, нито от официалните власти, нито от групировка, която държавата не е в състояние да контролира. Изрично е отбелязано, че в Ливан не е налице въоръжен конфликт респ. приложимост на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. При така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция намира, че Решение № 66/01.02.2010 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България е постановено от компетентен административен орган и в установената от закона форма, без да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в съгласие с приложимия материален закон - чл. 8 и 9 от ЗУБ. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. В случая обаче, както правилно е установил административния орган, не се установява преследване спрямо кандидата. Ограничаването на достъпа до упражняване професии и възможността да придобие недвижим имот, не са свързани с признаците посочени по-горе, а с факта, че молителя не е гражданин на държавата Ливан. Що се касае до отказа за предоставяне на хуманитарен статут, то решението на административния орган в тази му част също е законосъобразно. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Видно от приложената справка за ситуацията в Ливан не се установява конфликт, а напрежението съществуващо в бежанските лагери, не е относимо в случая, тъй като, както сам завява кандидата, той не живее в лагер, а в град Сайда. Доводът на жалбоподателя, че закрилата на UNWRA се преустановява след напускането му на Ливан, не може да бъде споделен. Напускането на териториите, върху които упражнява дейността си организацията, осуетява единствено възможността за реално ползване на предоставяните от нея услуги, съдействие и подпомагане, но то не е обстоятелство, водещо до прекратяване или преустановяване на закрилата за в бъдеще или до отнемане на признатия от международното право статут на палестинските бежанци. С оглед изложеното, правилно в решението е посочено, че не са налице предпоставки за предоставяне бежански и хуманитарен статут по отношение на жалбоподателя, съобразно предпоставките по чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение