Решение № 817 от 22.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8552/2017 г.

Решение № 817 от 22.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8552/2017 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Ваня Анчева Съдебно производство по реда на чл. 245, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С. Я. Б., от гр. С., ул. "П." №..., е предявил искане за отмяна на влязлото в сила решение № 355/11.04.2016 г., постановено по адм. дело № 699/2015 г. на Административен съд - С. област (АССО), оставено в сила с решение № 13484/12.12.2016 г. по адм. дело № 7385/2016 г. на Върховния административен съд (ВАС), тричленен състав на второ отделение, с което е отхвърлена жалбата на Г. Я. Б. срещу отказ за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър (КККР) изх. № 20-37094/3.07.2015 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - Софийска област. В искането се поддържа, че в нарушение на процесуалните правила С. Б. не е бил конституиран и не е взел участие в съдебното производство като заинтересована страна. Искателят твърди, че е съсобственик на поземлен имот с идентификатор 65231.912.232 и в качеството на такъв има гарантирано право на участие по делото. Поддържа, че е узнал за постановеното касационно решение на 30.01.2017 г. Моли съдебните актове да бъдат отменени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на АССО. Претендира присъждане на разноски за настоящото производство, ведно с извършените от страната - жалбоподател разноски в двете съдебни инстанции, както и обезсилване на издаден по адм. дело № 699/2015 г. на АССО изпълнителен лист. Ответникът по искането - началникът на СГКК - Софийска област, в депозиран по делото писмен отговор, оспорва допустимостта, а при условията на евентуалност, и основателността на искането. Ответникът - Г. Я. Б., не оспорва искането. Ответниците - И. Л. И. и Г. К. И., чрез упълномощения си процесуален представител, са депозирали отговор с доводи за неоснователност на искането за отмяна. Претендират разноски за адвокатско възнаграждение. Ответникът - община Самоков, не ангажира становище по делото. Искането за отмяна е процесуално допустимо, но неоснователно, по следните съображения: Производството пред АССО е образувано по жалба на Г. Я. Б. срещу отказ за изменение на КККР за поземлени имоти с идентификатори 65231.912.232 и 65231.912.233 с изх. № 20-37094/3.07.2015 г. на началника на СГКК - Софийска област. От данните по делото е установено, че КККР на гр. С. са приети със заповед № РД-18-3/27.01.2005 г. на изпълнителния директор на АГКК. Установено е също така, че между процесните поземлени имоти, единият от които съсобствен на жалбоподателя Г. Б. и на искателя в настоящото производство С. Б., а другият - на ответниците И. Л. И. и Г. К. И., съществува масивна ограда, по която е заснета границата между имотите. Със заповед № ЛС-01-216/12.02.2015 г. на кмета на община Самоков, издадена на основание чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ, вътрешната граница между имотите е уеднаквена с имотната граница по кадастралната карта. При тези данни съдът е приел, че не са установени непълноти и грешки в кадастралната карта, поради което е отхвърлил подадената жалба. Така постановеното съдебно решение е оставено в сила от тричленен състав на Върховния административен съд. Право да искат отмяна на влязло в сила решение имат трети лица, за които то е неблагоприятно и има сила и които са имали обезпечено право на участие в делото. Този кръг субекти могат да искат отмяна на съдебен акт, който има действие спрямо тях, само на основанието по чл. 246, ал. 1 Кодекса, т. е. поради самото си неучастие. Отмяната по чл. 246, ал. 1 АПК брани задължителната процесуална легитимация на неучаствалото в делото лице, а правото на отмяна в тази хипотеза възниква от кумулативното наличие на три предпоставки: 1) решението да поражда правни последици за лицето; 2) тези последици да са неблагоприятни; и 3) лицето да е имало гарантирано от закона право на участие в процеса. В случая изброените предпоставки по отношение на искателя в настоящото производство не са изпълнени. Последният не е адресат на оспорения пред АССО административен акт и този акт не накърнява негови права и законни интереси, поради което няма обезпечено от закона право на участие в съдебния процес. П. на административното дело пред решаващия съд е преобразуващото право на отмяна на административния акт, което възниква от посочените в чл. 146 АПК отменителни основания и принадлежи на носителя на засегнатото от акта материално субективно право (чл. 120, ал. 2 от Конституцията, чл. 147, ал. 1 АПК). Принадлежността на субективното право обуславя активната легитимация на жалбоподателя, т. е. възможността да се претендира защита срещу действието на административния акт. Искателят в настоящото производство не е подател на заявлението до началника на СГКК за изменение на КККР по отношение поземления имот, върху който претендира права, респ. не е заинтересовано лице по смисъла на закона в конкретното административно правоотношение, поради което и не е конституиран като страна в производството пред АССО, т. к. участието му не е било задължително. На следващо място, с решението, чиято отмяна се иска, оспорването е отхвърлено. Отхвърлителното решение има действие спрямо страните по делото - чл. 177, ал. 1, изр. 1 АПК, следователно това решение е обвързващо само за страните, същото няма сила за трети лица и не рефлектира негативно в правната сфера на искателя. След като решението не действа спрямо искателя, последният няма право да инициира отмяната му като трето, неучаствало в делото лице. Изложените в искането претенции за присъждане на направените от съсобственика - участник в приключилия съдебен спор разноски в инстанционното производство и обезсилване на издаден срещу него изпълнителен лист, са недопустими и не следва да се обсъждат. Първо, защото искателят не може да защитава чужди права и второ, защото подобни претенции не могат да бъдат въвеждани като предмет на производството по отмяна - Арг.: чл. 248, ал. 1, вр. с чл. 249 и чл. 143 АПК. С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 4 АПК, в полза на ответниците И. Л. И. и Г. К. И., следва да бъдат присъдени съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 (четиристотин) лева. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,