Решение № 324 от 12.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6530/2014 г.

Решение № 324 от 12.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6530/2014 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на началника на Регионалния инспекторат по образование гр. Враца срещу решение № 99 от 10.03.2014 г. по адм. д. № 663/2013 г. на Административен съд Враца, с което е отменено решение № 3/24.10.2013 г. на Началника на Регионален инспекторат по образованието Враца, с което на основание чл. 38, вр. чл. 37, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ЗДОИ на Валери Николов Маршалов е отказан достъп до поискана от него със заявление от 16.10.2013 г. обществена информация и е изпратена преписката на Началника на Регионален инспекторат по образованието - Враца за ново произнасяне при спазване на дадените в мотивите на решението указания по тълкуване и прилагане на разпоредбите на ЗДОИ. Излагат се касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Според жалбоподателя констатирането, че исканите документи са налични в инспектората не означава, че те представляват годна от гледна точка на закона информация, който следва да бъда предоставена. Оспорва се изводът на съда, че исканата информация има характер на обществена, тъй като тя третира изпълнението на отделно задължение на РИО за извършване на проверка за назначаване на учител в едно училище. Сочи се, че при извършената проверка от страна на РИО на МОН - Враца в констативния протокол са описани лични данни, засягащи образованието и професионалната квалификация на участниците в извършения подбор на персонал. Разкриването на тези данни са от характер да се установи точно кое е лицето за което се отнася информацията и това е достатъчно основание да не се допуска трети лица да се запознават с тази информация. Заличаването на редица лични данни, находящи се в исканите документи няма да доведе до скриването на самоличността на лицата при даването на информация. С оглед изрично изявеното несъгласие за предоставяне на информация от страна на трети заинтересовани лица, не може да се допусне отмяната на даденото решение за отказ. С разпоредбата на чл. 13, ал. 2 от Закона за достъп до обществена информация законът изрично ограничава предоставянето на информация, когато тя е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение (мнения и препоръки, изготвени от или за органа, становища и консултации). Поисканите три документа - Констативен протокол от проверка на РИО на МОН, издадената заповед на Началника на РИО на МОН Враца за извършване на проверката и Доклада на началника на МОН във връзка с констатираните факти са в такава зависимост - заповедта на Началника има служебен характер с оглед назначаването на комисия и възлагането й на задача да извърши проверката, следователно няма самостоятелен характер на документ, носещ значима обществена информация, а касае вътрешно администриране в РИО за извършване на проверка. Констативният протокол има същия характер, доколкото съдържа служебна информация, даваща възможност на началника на ИО на МОН, Враца да изготви окончателен доклад по проверката. Самият доклад до ВОН също има служебен характер, тъй като оставя отворен пътя за окончателно становище на МОН по случая, поради което и трите искани документа следва да се приемат като попадащи в хипотезата на чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. За да отмени оспореният акт, съдът е приел, че поисканата в заявлението информация, така както е описана, е създадена от ответника в кръга на неговата компетентност да се произнесе по постъпилата жалба на оспорващия. В подкрепа на този извод е и изявлението на процесуалния представител, който потвърждава наличието на исканата информация. В случая е установено, че исканата информация е създадена и касае проверка по назначаването на лице на длъжност учител в училище. С оглед на това исканата информация има характер на обществена, в противоречие с изложените от органа мотиви за отказ. Отказът за предоставяне на исканата информация е мотивиран с изрично дадено несъгласие за предоставянето й от третите лица, чиито интереси са засегнати и незаконосъобразно е прието от органа, че не е налице надделяващ обществен интерес и че е налице хипотезата на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ. Установено е, че исканата информация е създадена по повод подадена от оспорващия жалба във връзка с назначаване на учител по физическо възпитание и спорт в СОУ "Хр. Ботев" и извършена от инспектората проверка по случая. Прието е от съда, че задълженият субект е бил длъжен да предостави исканата информация като заличи личните данни на лицето и че е налице и хипотезата на надделяващ обществен интерес по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ. Легалната дефиниция на понятието надделяващ обществен интерес предвижда, че същият е налице, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на задължените субекти по чл. 3 от ЗДОИ. Решението е правилно. Правилно е прието от съда, че са незаконосъобразни мотивите, въз основа на които е отказан достъп до обществена информация - изрично несъгласие за предоставянето й от третите лица, чиито интереси са засегнати и че не е налице надделяващ обществен интерес. Неправилно органът е приел, че информацията не е обществена, тъй като касае само личен интерес на подалото заявлението лице. Правилно е прието от съда, че изисканата информацията е обществена и че е налице надделяващ обществен интерес по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ, поради което изричният отказ на третите засегнати лица за представяне на информацията е без значение. Информацията е обществена, тъй като дава възможност на жалбоподателя да си състави собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Неоснователно се твърди, че се касае за служебна информация по смисъла на чл. 13, ал. 2 ЗДОИ, достъпът до която може да бъде ограничен, тъй като исканата информация не съдържа мнения, а констатации, не подготвя акт на същия орган и няма данни МОН да е изготвило становище по случая, още повече, че задълженото лице не е обосновало отказа си с основания по чл. 13, ал. 2 ЗДОИ. Неоснователно се твърди, че ще се разкрие самоличността на трети засегнати лица, тъй като на заявителя е известно кои лица са назначени, относно които е извършена проверката. Съгласно чл. 41, ал. 1 АПК, съдът е следвало да задължи органа да предостави достъп до исканата обществена информация по реда на ЗДОИ, в 14-дневен срок. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, Върховният административен съд, Седмо отделение