Решение № 9094 от 23.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9332/2023 г.

Министерството на вътрешните работи е подало касационна жалба срещу решение 648/28.07.2023 г. по адм. дело 195/2023 г. по описа на Административния съд-Хасково в частта, в която е осъдено да заплати на С. А. Ч. сумата 903, 61 лева като обезщетение за имуществени вреди, представляващи пътни разходи и наем на жилище, както и сумата 1500 лева като обезщетение за неимуществени вреди, причинени от отменената като незаконосъобразна заповед 8121к-6552/12.07.2022г. на министъра на вътрешните работи, ведно с законната лихва от предявяването на исковете-17.02.2023г. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отхвърлят исковете в съответната част и се присъдят разноски. Ответникът С. А. Ч. е поискал отхвърлянето на касационната жалба и присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението в обжалваната част с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Административният съд установил, че С. А. Ч. заемал длъжността началник сектор Охранителна полиция в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи-Хасково. Със заповед 8121к-6552/12.07.2022г. на министъра на вътрешните работи бил временно преназначен на ръководна длъжност - началник на сектор Специални тактически действия при Областната дирекция на вътрешните работи Шумен за срок до една година, считано от деня на запознаването на служителя със заповедта. Ищецът оспорил предварителното изпълнение на заповедта, но жалбата му била отхвърлена с влязло в сила определение 561/21.07.2022 г. по адм.дело 716/2022 г. по описа на Административния съд-Хасково. Заповедта е връчена на служителя на 18.07.2022 г., като е отбелязано, че към този момент той е в отпуск по болест. На 25.07.2022г. С. Ч. подписал акт за встъпване в длъжност. Със заповед 8121к-11217/19.09.2022г. на министъра на вътрешните работи временното назначение на ищеца на длъжността началник-сектор Специализирани тактически действия при Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи-Шумен било прекратено, считано от сдаването на длъжността. С докладна записка 372р-16443/18.08.2022г. и докладна записка 372р-16 497/19.08.2022г. С. Ч. поискал да му бъдат заплатени разходите на пътуване и престой в Шумен. С писмо рег.372р-16742/23.08.2022г. директорът на Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи-Шумен отказал да уважи искането. С решение 824/5.12.2022 г. по адм. дело 716/2022 г. по описа на Административния съд-Хасково, влязло в сила на 23.12.2022 г., заповед 8121к-6552/12.07.2022г. на министъра на вътрешните работи била отменена като незаконосъобразна. За периода 05.08.2022г. - 28.09.2022г. С. Ч. ползвал 17 дни отпуск. От страна на ищеца са представени като писмени доказателства документ за собственост на лек автомобил БМВ, фискални боновефактури от 07.02022г., 11.09.2022г. и 24.07.2022г. за закупено гориво на стойност 114,12 лева, 134,61 лева и 135,88 лева и разписки за плащане с банкова карта. Представен е и договор от 24.07.2022г., съгласно който С. Ч. наел жилище в град Шумен срещу наемна цена от 230 лева на месец, с изключение на месец юли, за който наемателят заплаща наем от 59 лева. Плащането на наема е удостоверено с разписки от 24.07.2022 г. ,1.08.2022 г. и 1.09.2022 г. Според показанията на разпитаните по делото свидетели С. Ч. приемал новото си назначение като понижение, чувствал се обиден от преместването, оплаквал се, бил притеснен за семейството си, тъй като жена му останала сама и нямало кой да се грижи за майка му, страдал от главоболие. Допълнителна трудност представлявало и преместването на дъщеря му в София, където била приета да следва. На новата месторабота не му възлагали реални отговорност, чувствал се изолиран, загубил мотивация. Според заключението на допуснатата по делото икономическа експертиза, ищецът направил разходи за пътуване с лек автомобил по направление Хасково - Шумен и Шумен Хасково в размер на 392, 72 лева. От правна страна административният съд приел, че исковете са основателни. Законът за Министерството на вътрешните работи не предвиждал специален ред за обезщетяване на вреди от незаконосъобразен административен акт, поради което обезщетението можело да се претендира на основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ. Според направената от първоинстанционния съд преценка по делото били установени предпоставките на отговорността на държавата по чл.1, ал.1 ЗОДОВ. Засягащият интересите на ищеца административен акт бил отменен като незаконосъобразен. Вследствие на издадената заповед на министъра на вътрешните работи С. Ч. понесъл имуществени и неимуществени вреди, тъй като направил разходи за пътуване и за седмичен престой в друг град и имал отрицателни психически и емоционални преживявания. С оглед събраните по делото доказателства административният съд присъдил на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 903,61 лева, от които пътни разходи - 384, 61 лева и 519 лева наем на жилище в град Шумен. За разликата до пълния предявен размер от 1133,61 лева искът бил отхвърлен. За определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди административният съд взел предвид краткия срок на действие на заповедта ( 57дни) и естеството на причинeните на ищеца неудобства, несигурност, притеснения поради промяната на работното място и раздялата със семейството му, като едновременно с това отбелязал, че няма доказателства за засягане на здравето на ищеца. С оглед тези обстоятелства съдът присъдил на ищеца обезщетение по справедливост в размер на 1500 лева и отхвърлил иска за разликата над уважения до пълния предявен размер от 3000 лева. Касационната инстанция намира, че при постановяване на решението в осъдителната му част са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Административният съд е приел за доказано, че ищецът е понесъл имуществени вреди в присъдения размер без да се произнесе по предприетото от ответника с отговора на исковата молба оспорване на представените от другата страна частни документи договор за наем и разписки на наемодателя за получена наемна цена. Съгласно чл.193 ГПК заинтересованата страна може да оспори истинността на документ най-късно с отговора на съдопроизводственото действие, с което той е представен. Съдът постановява да се извърши проверка на истинността на документа, ако другата страна заяви, че желае да се ползва от него. Тежестта за доказване на неистинността на документа пада върху страната, която го оспорва. Когато се оспорва истинността на частен документ, който не носи подписа на страната, която го оспорва, тежестта за доказване истинността пада върху страната, която го е представила. Съдът извършва проверката чрез сравняване с други безспорни документи, чрез разпит на свидетели или чрез вещи лица. В случая такава проверка не е извършена. Съдът е основал фактическите си констатации за вида и размера на имуществените вреди на оспорените доказателства, без да формира преценка относно истинността на оспорените частни документи. Решението е неправилно и поради допуснатото от първоинстанционния съд нарушение на материалния закон. Съдът не е имал основание да приложи разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ по отношение на лице, държавен служител, във връзка с отношения, свързани с изпълнението на държавна служба. Отговорността на държавата/общините по чл.1, ал.1 ЗОДОВ се носи спрямо граждани или организации или спрямо лицата, които встъпват в отношения с държавата/общините при и по повод отправени от тях искания за съдействие. Държавните служители са част от администрацията на държавата, посредством която тя изпълнява дейности и услуги в полза на граждани и организации. Ако извършваната от държавните служители дейност е незаконна, държавата е длъжна да обезщети засегнатите от нея граждани или организации. Съгласно чл. 7 от Конституцията на Република България държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица. С оглед правното положение на държавните служители, които подпомагат дейността на органите на изпълнителната власт, те не могат да бъдат обезщетявани при условия и ред, каквито се прилагат за лицата извън структурите на държавния апарат, при което да са едновременно и субект на отговорността по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, и ползващи се от нея. Статутът на държавните служители се урежда от специални закони, които намират приложение при решаването на спорове, свързани със съдържанието на служебните правоотношения. В случая е разгледан спор между орган по назначаването и държавен служител, като е приложена правна норма, която не регулира служебни правоотношения. Отмяната на заповедта за временното преназначаване на ищеца на друга длъжност не предполага обезщетяването му за вреди, ако такива обезщетения не се предвиждат от специалния закон, който урежда държавната служба в Министерството на вътрешните работи. Съгласно чл.236 от Закона за Министерството на вътрешните работи при преместване на работа в други населени места за срок, по-дълъг от 6 месеца, на държавния служител се изплаща еднократно обезщетение в размер 50 на сто от брутното месечно възнаграждение за длъжността в новото населено място. В случаите по ал. 1, когато съпругът/съпругата и децата на служителя се преместят в същото населено място, на всеки от тях се изплаща еднократно обезщетение в размер 25 на сто от брутното месечно възнаграждение за длъжността на служителя по ал. 1 в новото населено място. Транспортните разходи при преместването са за сметка на Министерството на вътрешните работи. Не е предвидено обезщетение за вреди, ако заповедта за преместване на служителя в друго населено място бъде отменена като незаконосъобразна. Поради това съдът не е имал основание да присъди на ищеца в качеството му на страна по съществуващо служебно правоотношение обезщетение за имуществени и неимуществени вреди независимо от отмяната на заповедта на министъра на вътрешните работи, който е другата страна в правоотношението. Решението следва да се отмени в осъдителната му част, включително в частта, в която на С. Ч. са присъдени разноски, и вместо него да се постанови друго, с което исковете да се отхвърлят в съответната част и да се присъдят разноски на Министерството на вътрешните работи в размер на 212, 50 лева, от които по 100 лева юриконсултско възнаграждение за всяко инстанция и 12,50 лева държавна такса за касационно обжалване. По изложените съображения и на основание чл.222, ал.1 АПК Върховният административен съд