Решение № 9910 от 20.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14319/2019 г.

Решение № 9910 от 20.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14319/2019 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 6038 от 17.10.2019 г. по административно дело № 13540/2018 г. Административен съд – София-град (АССГ) е отхвърлил като неоснователна жалбата на "Специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания" ЕАД. Решението е оспорено с касационна жалба от "Специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания" ЕАД, гр. София, подадена от пълномощника адвокат С. Димитрова. По съображения за неправилност на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът моли обжалваното решение да бъде отменено и да се постанови ново по същество, с което писмената покана се отмени като незаконосъобразна, или алтернативно, делото да бъде върнато за разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира и присъждане на направените по делото разноски за държавна такса и адвокатски хонорар. Ответникът по касация - директорът на Столичната здравноосигурителна каса, в писмено становище, подадено от пълномощника Р. Кронева (служител с юридическо образование) аргументира теза за неоснователност на касационната жалба и правилност на атакуваното с нея решение. Прави и възражение за прекомерност на заплатеното от другата страна адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение на първоинстанционния съд, поради което предлага то да се потвърди. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна. Писмената покана, предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – София-град по реда на чл. 145 и следв. от АПК във връзка с чл. 76 а, ал. 4 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), обективира волеизявление на основание чл. 76 а, ал. 1 от ЗЗО за възстановяване на неоснователно получени суми по изпълнението на договори № 22-2457/2018 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и № 22-7011/2018 г. за оказване на болнична помощ по амбулаторни процедури, в бюджета на Касата от "Специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания" ЕАД, гр. София, получени без правно основание от изпълнителя на болнична медицинска помощ, в общ размер на 84 381, 83 лв. За да отхвърли жалбата на дружеството, първоинстанционният съд при анализа на събраните писмени доказателства и заключенията на назначените съдебно-медицински експертизи (основна и допълнителна) е установил верността на посоченото в констативния протокол и в протокола за неоснователно получени суми, в които са обективирани резултатите от проверката на лечебното заведение и въз основа на които е издадена процесната писмена покана. Съдът е приел, че поканата е законосъобразна като издадена от компетентен орган в кръга на правомощията му, в предписаната от закона форма, без съществени нарушения на административнопроцесуалните правила и в съответствие с приложимите материалноправни норми. Подложеното на касация съдебно решение е валидно и допустимо, но неправилно. Оспореният съдебен акт е постановен при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а именно от съда не са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за спора, предвид служебното начало в административния процес, което преклудира възможността на касационната инстанция да извърши в пълен обем контрол за материалната законосъобразност и обосноваността на проверяваното решение. За да е налице основанието по чл. 76 а, ал. 1 от ЗЗО за възстановяване на суми от изпълнител на медицинска помощ в бюджета на Касата, на което се е позовал издателят на поканата, то трябва тези суми да са получени без правно основание, но това да не е свързано с нарушение по ЗЗО или Националния рамков договор за медицинските дейности (НРДМД). От данните по делото е видно, че в резултат на една и съща проверка, инициирана с една и съща заповед, са издадени както процесната писмена покана, издадена на основание чл. 76, ал. 1 от ЗЗО на 20.11.2018 г., така и два дни по-късно – на 22.11.2018 г., заповед за налагане на санкции № РД-12-286, издадена на основание чл. 74, ал. 5 от ЗЗО (тази заповед също е обжалвана, но проверката на законосъобразността й е предмет на друго съдебно производство). Доколкото при наличие на извършено нарушение и издадена заповед за налагане на санкция, писмена покана за възстановяване на суми се издава след влизане в сила на заповедта за налагане на санкция (чл. 76 б, ал. 2 от ЗЗО), по делото трябва да се установи дали поканата и санкционната заповед произтичат от едни и същи фактически констатации, отнасящи се до едни и същи здравноосигурени лица, и ако няма пълен идентитет, за кои от случаите, за които в поканата се иска възстановяване на неоснователно заплатени суми, са наложени и санкции за нарушения. Ако такива случаи са послужили като фактическо основание за издаване на поканата, то в тази й част тя би била незаконосъобразна поради допуснати съществени процесуални нарушения в производството при издаването й, а ако има пълен идентитет на случаите – изцяло незаконосъобразна. Предвид забраната за нови фактически установявания в касационното производство (чл. 220 от АПК) настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – София-град. При новото разглеждане на делото трябва да бъдат установени всички факти и обстоятелства от значение за спора, и в частност за кои от случаите, отразени в констативния протокол № РД-18-1533-1/19.10.2018 г. по отношение на лечението на петте здравноосигурени лица (С. Любенов, Д. Сандев, Б. Костов, К. Лазаров и М. Колчев), упоменати както в поканата, така и в заповедта за налагане на санкции, едновременно е поискано възстановяване на суми като неоснователно получени, и е наложена санкция за извършено нарушение на ЗЗО или НРДМД. На база на установеното съдът следва да обсъди всички относими към предмета на спора възражения на жалбоподателя и да им даде изричен отговор в мотивите си, в това число дали процесната писмена покана е издадена на погрешно правно основание (изцяло или частично) и при опорочена процедура по реда на Закона за здравното осигуряване, и налице ли е в хода на административното производство смесване на две различни законови процедури при издаване на акта - по чл. 76 а от ЗЗО и по чл. 76 б от ЗЗО. При този изход на спора, на основание чл. 226, ал. 3 от АПК по искането на касатора за присъждане на направените деловодни разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ от АПК и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение