Решение № 10213 от 8.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5365/2021 г.

Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет /MКВП към МС/ против решение 19 / 22.02.2021 г. постановено по адм. дело 583 / 2020 г. на Административен съд Перник. Поддържат се оплаквания за недопустимост и неправилност касационни основания по чл. 209, т.2 и т.3 АПК. Правят се възражения за прекомерност на адвокатското възнаграждение присъдено на първа инстанция и поисканото пред касационната инстанция. Ответникът по касационната жалба Б. Богомилов, от [населено място], област Перник изразява становище за неоснователност на същата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Изразява становище, че правилно административният съд е приел, че оспореният акт не е мотивиран и съобразен с разпоредбата на чл. 59, ал.2, т.4 АПК, което е основание за неговата отмяна. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна. С решение 19 / 22.02.2021 г. Административен съд - Перник e отменил решение по т. 3 от протокол 4 от 07.08.2020г. на МКВП при МС, с което е постановен отказ да се предостави възстановителна помощ на Б. Богомилов в размер 24 300 лв. за жилищна сграда, находяща се в [населено място], [адрес] и е върнал преписката на административния орган за издаване на нов акт след съобразяване на дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. Приел е, че оспореният административен акт е издаден при нарушения във формата, след съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неточно прилагане на материалноправни разпоредби основания за неговата отмяна по чл. 146, т.2, т.3 и т.4 АПК. Решението е правилно. По делото е установено, че на 22.05.2012 г. в района на гр. Перник и околните села е регистрирано земетресение с магнитут 5,6 по скалата на Рихтер в резултат, на което са нанесени щети на недвижими имоти, находящи се в засегнатите райони. Сред пострадалите сгради е имотът на Б. Богомилов, от [населено място], област Перник. Във връзка със земетресението, кметът на Община Перник е привел в действие план за защита при бедствия по чл. 65, ал. 2, т. 3 от Закона за защита при бедствията /ЗЗБ/. Налице са били предпоставките по чл. 26, ал. 2 от ПОД на МКВП, засегнатите от бедствието лица да кандидатстват за подпомагане пред Междуведомствената комисия за подпомагане и възстановяване. С молба вх. 083 от 22.05.2012г., подадена от Б. Богомилов, е поискана възстановителна помощ. В молбата е посочено, че засегнати зони от имота са отцепен покрив, напукани стени и паднал комин. Искането е придружено от документ за собственост на жилището и декларация, че същото е единствено за молителя и е законно построено, както и удостоверение за данъчната оценка на имота съобразно изискването на чл. 28, ал. 1 от ПОД на МКВП. След извършен оглед на имота за установяване на щетите, е изготвен протокол за действията на експертите от 22.06.2012 г. видно, от който жилищната сграда се нуждае от възстановителен ремонт като размерът на щетите е определен на 1 535 лв. С решение 1 от 11.02.2013 г. на МКВП при МС, под т. 2056 от приложение 1, т. 53б на молителя е отпусната възстановителна помощ в размер на 1 028 лв. С решение 198/18.10.2013 г., постановено по адм. д. 350/2013 г., Административен съд Перник /л.43/, съдът е отменил решението на МКВП при МС и е върнал преписката на органа за ново произнасяне с изрични указания. Решението на съда е влязло в сила на 27.06.2014 г. На заседание проведено на 29.10.2015г., МКВП при МС по т. 3, в протокол 5 е отпуснала помощ на Б. Богомилов под т. 167 за сумата от още 507 лв. /л.82/. Посочената сума съставлява разликата в размера, определен от комисията в протокол от 22.06.2012 г. /л.27/. С решение 1022 от 22.02.2016 г., постановено по адм. д. 12019/2015 г., Административен съд-София град е прогласил за нищожно решение на МКВП при МС от 29.10.2015 г. /л.70/, поради противоречие с влязлото в сила решение 198/18.10.2013г. по адм. д. 350/2013 г. на Административен съд Перник. С издаване на решение под т. 7 от протокол 2 от 06.07.2017 г., е посочено, че след разглеждане на решение 198/18.10.2013 г. на Административен съд Перник /л.126/ и решение 1022 от 22.02.2016 г. на Административен съд - София град /л.134/, се потвърждава размерът на получената от засегнатото лице помощ за възстановяване на процесната жилищната сграда съгласно протокол от оглед на комисия от 22.06.2012 г. С решение 7177 от 29.11.2017г. /л.90/ Административен съд-София град е прогласил нищожността на т.7 от протокол 2/06.07.2017 г. на МКВП към МС и е върнал преписката на органа за издаване на нов акт с изрични указания. В изпълнение на съдебни решения 198/18.10.2013г. на Административен съд Перник и решение 7177 от 29.11.2017г. на Административен съд-София град относно преразглеждане на преписка от община Перник с изх. 13/Д-406-4/08.06.2015 г., МВКП към МС се e произнесла с решение по т. 3 от протокол 4 от 07.08.2020 г., с което е отказала да предостави възстановителна помощ на молителя. Посоченият отказ е бил предмет на разглеждане в първоинстанционното съдебно производство. Съдът е приел, че критериите за определяне размера на възстановителната помощ се съдържат в разпоредбите на чл. 29, ал. 2 и ал. 3 от Правилника като всякакви други въведени критерии не съответстват на материалния закон. Първоинстанционният съд е обосновал извод, че щетите пряко свързани с конструкцията на сградата и отстраняването, на които е било наложително, за да се гарантира безопасността на живущите в нея са на обща стойност 18 254 лева. Изложени са мотиви, че атакуваният акт е немотивиран, вътрешно противоречив, необоснован и постановен в нарушение на материално правните разпоредби, което е основание за отмяната му в условията на чл. 143, т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК. Пред Административен съд-Перник е допусната съдебно - техническа експертиза /л.167/, неоспорена от страните в производството, която настоящата инстанция кредитира като непротиворечива и изготвена от лице с нужните познания. В хода на първоинстанционното производство е разпитан свидетелят Г. Иванов, без роднинска връзка с ответника, показанията на който настоящият състав приема като последователни, подкрепящи се от останалите доказателства по делото, отразяващи непосредствени, лични възприятия. Съгласно чл. 33, ал, 1, т.4 от ЗЗБ всяко лице има право на неотложна и възстановителна помощ, която се предоставя при условия, по ред и в размери, определени от правилника по чл. 54, ал.6 от същия закон. С ПМС 58/06.04.2010 г. /обн. ДВ, бр. 28 от 13.04.2010 г., в сила от 13.04.2010 г./ МС е приел Правилник за организацията и дейността на МКВП. В раздел ІV от правилника, озаглавен Предоставяне на възстановителна помощ са уредени правилата, по които МКВП към МС издава своите решения за предоставяне на възстановителна помощ за поправяне, заздравяване на жилища или за премахване на жилищни сгради. Неоснователни са касационните доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила досежно недопуснати доказателства във връзка с твърденията за порочно учредена представителна власт на процесуалния представител на насрещната страна. С потвърждаването на процесуалните действия от страната в открито заседание съдът е извършил изискуемото за отстраняване неяснотите по този въпрос. Възражението досежно пасивната процесуална легитимация на МКВП не се подкрепя от доказателствата по делото. Първоначалното заявление на Б. Богомилов от 22.05.2012 г. /л.23/, е адресирано до кмета на община Перник, като впоследствие заявлението за подпомагане /след изготвена оценка от назначената от кмета експертна комисия/ е изпратено до Комисията, която е и надлежният постоянно действащ орган, с чиито решения се предоставят средства от държавния бюджет за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия, въз основа на нормите в ЗЗБ и ПОДМКВПМС. Съгласно чл. 26, ал.2 ПОДМКВП право на възстановителна помощ имат собствениците на законно построени и единствени жилища или лицата, които имат учредено вещно право на ползване на тези жилища. Възстановителната помощ се предоставя чрез кметовете на общини за закупуване на строителни материали, за извършване на строителни услуги или за подпомагане по предложен от общинската комисия начин /чл. 29, ал.1 ПОДМКВПМС/. Според чл. 29, ал.2 ПОДМКВП предоставената за всеки обект помощ се определя в зависимост от претърпените вреди в размер, осигуряващ минимално необходимите битови условия на лицата по чл. 26, ал.2. Обстоятелството дали възстановителната помощ е поискана за текущ ремонт или за ремонт, който е предназначен да осигури минимално необходимите битови условия на правоимащото лице по смисъла на §1 ДР ПОДМКВПМС се преценява въз основа на експертната оценка и конструктивното становище на експертите, определени със заповедта на кмета на общината. В настоящия случай преди да отпусне помощта комисията е проверила и приела, че вредите не представляват текущ ремонт, по смисъла на пар. 5, т. 43 от ЗУТ вр. чл. 29, ал. 3 от Правилника. От доказателствата по делото безспорно е установено, че конструкцията на сградата след земетресението е компрометирана и са били наложителни дейности за гарантиране безопасността на живущите. Изпълнението на пояс, греди, колони и изграждането на покрив представлява основен ремонт и реконструкция по смисъла на ЗУТ /Решение 7843 от 12.06.2009 г. на ВАС по адм. д. 3964/2009 г., II отделение/. При засягането на конструкцията, основният ремонт поглъща текущия /Решение 15383 от 20.11.2013 г. на ВАС по адм. д. 9350/2013 г., II отделение/. От заключението на вещото лице /л.170/ следва, че нанесените щетите са пряко свързани с конструкцията на сградата и същите са на обща стойност в размер на 18 690 лева. По делото няма спор относно това, че Б. Богомилов е правоимащо лице по смисъла на §1 ДР ПОДМКВПМС. С оглед на обстоятелството, че не е налице приключило административно производство по внесеното през 2012 г. от Кмета на община Перник заявление от Б. Богомилов за подпомагане, органът следва да се произнесе по действащите към този момент правни разпоредби за отпускане на възстановителна помощ, регламентирани в ПОД на МКВП, в редакция към 2012г. и ЗЗБ. В решение 198/18.10.2013 г. на АС-Перник, с което е отменено решение 1 от 11.02.2013 г. на МКВП при МС, под т. 2056 от приложение 1, т. 53б, с което на молителя е отпусната възстановителна помощ в размер на 1 028 лв., съдът е указал на органа да се изготви нова оценка, с цел да се изяснят обстоятелства във връзка с годността на конструкцията на сградата и наложителни ли са дейности за гарантиране безопастността на живущите в нея. В разглеждания случай настоящата инстанция намира, че административният орган не е изложил приети за установени от него правно относими факти свързани със задължителните указания и не е обосновал отказа си с приложимия материален закон. Липсват съображения по въпроса за съответствието на искането и констатираните по сградата щети с правилото по чл. 29, ал. 2 от ПОДМКВПМС, т.е. дали с оглед на описаните от общинската комисия вреди по жилището, определената на молителя сума му осигурява минимално необходими битови условия по смисъла на чл. 29, ал. 2 и § 1 от ДР на ПОДМКВПМС. Административен съд-Перник обосновано е констатирал липсата на мотиви към атакувания административен акт във връзка с нормативно установените критерии и законосъобразно го е отменил предвид липсата на изложени фактически и правни основания, и е върнал преписката за издаване на нов акт. Съдът е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Направеното от страна на касатора, възражение за прекомерност на адвокатския хонорар е неоснователно по съображенията изложени с определението по чл. 248 ГПК и отчитайки правната и фактическа сложност на спора. Предвид изхода на делото, основателно се явява искането на ответника за присъждане на сторените в касационното производство разноски, които съобразно приложените доказателствата - договор за правна защита и съдействие от 14.04.2021 г. и списък по чл.80 ГПК са в размер на 1 000 /хиляда/ лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение