Решение № 3357 от 7.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11274/2017 г.

Решение № 3357 от 7.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11274/2017 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две касационни жалби и частна жалба срещу решение № 4844/18.07.2017 г. по адм. д. № 1403/2017 г. на Административен съд – София-град. В касационна жалба на В. Николов, подадена чрез адвокат А. Тодорова - САК, се обжалва решението в отхвърлителната му част по предявения иск за неимуществени вреди за сумата от 2000 лв. до 10 000 лв. и по предявения иск за имуществени вреди в размер на 2500 лв. поради недопускане на ищеца до работа за периода от 16.11.2014 г. до 09.01.2017 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба. Твърди се, че в тази част решението е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, поради което се иска да бъде отменено. От същия касационнен жалбоподател е подадена и частна жалба срещу решението, в частта, с която е оставена без разглеждане исковата молба на Николов срещу Министерството на вътрешните работи за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., вследствие на Заповед № 8121 К 1469/05.08.2014 г. на министъра на вътрешните работи, с която ищецът е временно отстранен от длъжност. И в тази част се твърди неправилност на решението и се иска да бъде отменено. Претендират се разноски за двете инстанции. В касационната жалба на Министерство на вътрешните работи, подадена чрез юрисконсулт Т. Цонева, се оспорва решението в осъдителната му част. Излагат се твърдения за неправилност на решението в тази част поради нарушение на материалния закон и необоснованост и се иска да бъде отменено. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационните и частната жалба са допустими, но неоснователни. За да постанови обжалваното решение, съдът е изяснил релевантните факти. Обсъдил е доказателствата, възраженията, относимата и приложимата правна уредба. Мотивираният извод на съда е за наличието на всички кумулативно изискуеми предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, тъй като е налице причинно-следствена връзка между незаконосъобразната заповед за уволнение на органа и неимуществените вреди, причинени на В. Николов. При разглеждане на делото в първата инстанция не са допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Решението е обосновано. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационните жалби и частната жалба са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и са процесуално допустими. Предмет на разглеждане пред Административен съд – София-град са обективно кумулативно съединени искове от В. Николов срещу Министерството на вътрешните работи: за обезщетение на неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., претърпени от незаконосъобразна Заповед № 8121 К 3096/18.12.2014 г. на министъра на вътрешните работи, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание уволнение, за периода 18.12.2014 г. до датата на подаване на исковата молба, заедно със законната лихва върху тази сума от 08.11.2016 г. до окончателното й изплащане; за обезщетение на неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. вследствие на отменената Заповед № 8121 К 1469/05.08.2014 г. на министъра на вътрешните работи, с която ищецът е временно отстранен от длъжност, заедно със законната лихва върху тази сума от 18.12.2014 г. – датата на произнасяне на отменителната заповед, до окончателното изплащане на сумата; за обезщетение за имуществени вреди в размер на 2500 лв., вследствие недопускането на ищеца до работа в периода 16.11.2014 г. – 09.01.2017 г., заедно със законната лихва върху тази сума от датата на исковата молба до окончателното й изплащане. Съдът е осъдил Министерството на вътрешните работи да заплати на В. Николов сумата от 2000 лв., обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ от незаконосъобразна Заповед № 8121 К 3096/18.12.2014 г. на министъра на вътрешните работи, за периода от 18.12.2014 г. до датата на подаване на исковата молба, заедно с мораторната лихва върху тази сума от 08.11.2016 г. датата на исковата молба и законната лихва от датата на исковата молба до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска до пълния предявен размер от 10 000 лв. Отхвърлил е предявения от Николов срещу Министерството на вътрешните работи иск за обезщетение за имуществени вреди в размер на 2500 лв., вследствие недопускането на ищеца до работа в периода 16.11.2014 г. – 09.01.2017 г., заедно със законната лихва върху тази сума от датата на исковата молба до окончателното й изплащане. Оставил е без разглеждане и е върнал исковата молба на Николов в частта й, с която на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ срещу Министерството на вътрешните работи е предявен иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. вследствие на Заповед № 8121 К 1469/05.08.2014 г. на министъра на вътрешните работи, с която ищецът е временно отстранен от длъжност, за периода от 05.08.2014 г. до датата на предявяване на иска, заедно със законната лихва върху тази сума от 18.12.2014 г. – датата на произнасяне на отменителната заповед, до окончателното изплащане на сумата и е прекратил производството по делото в тази част. Осъдил е Министерството на вътрешните работи да заплати на В. Николов сумата от 177, 78 лв. разноски по делото и е осъдил Николов да заплати на Министерството на вътрешните работи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. Приел е, че искът за обезщетение на неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., претърпени от незаконосъобразна Заповед № 8121 К 3096/18.12.2014 г. на министъра на вътрешните работи, с която спрямо ищеца е наложено дисциплинарно наказание - уволнение, е допустим, като предявен след отмяната по съдебен ред на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение /решение № 11932/08.11.2016 г. по адм. дело № 6755/2016 г. на Петчленен състав, ІІ колегия на ВАС/. По същество е приел, че целта на разпоредбите на чл. 104, ал. 1 ЗДСл, респ. чл. 237, ал. 1 ЗМВР, е да обезщетят имуществената вреда, причинена на служителя от незаконосъобразното прекратяване на служебното правоотношение по отношение правнозначимия факт "оставане без работа" на служителя. Но вредите от неимуществен характер, произтичащи от неправомерен акт на администрацията, подлежат на обезщетяване по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. На основание чл. 52 ЗЗД е приел иска за основателен за сумата от 2000 лв. По втория иск съдът е посочил, че с т. 2 от Заповед № 8121 К-1469/05.08.2014 г. на министъра на вътрешните работи е разпоредено отстраняването от длъжност на ищеца. С определение № 14248/18.11.2014 г. по адм. дело № 14258/2014 г. на ВАС е спряно изпълнението на тази заповед. От изложеното следва, че липсва първият елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ – отменен административен акт, поради което искът за присъждане на обезщетение на неимуществени вреди от отменена заповед за отстраняване от длъжност на ищеца е недопустим – чл. 204, ал. 1 АПК. По третия предявен иск за обезщетение за имуществени вреди в размер на 2500 лв., вследствие недопускането на ищеца до работа в периода 16.11.2014 г. – 09.01.2017 г., заедно със законната лихва върху тази сума от датата на исковата молба до окончателното й изплащане, съдът е посочил, че за разлика от ЗДСл, специалният ЗМВР не предвижда нарочно обезщетение за неизпълнение на задължение от органа по назначаването, каквото е регламентирано в чл. 122, ал. 3 от Закона за държавния служител. Съдът е приел, че предвид действащата нормативна уредба, орган по назначаване и съответно адресат на задължението по чл. 232 от ЗМВР, съгласно редакцията на чл. 159 ЗМВР, е директорът на СДВР. Следователно отговорен за заплащане на претендираното обезщетение не е ответникът МВР. Поради това съдът е приел иска за неоснователен, като насочен срещу ненадлежен ответник. Решението е правилно в частта, с която са отхвърлени предявените искове. В останалата част е неправилно поради нарушение на материалния закон. От фактическа страна по делото е установено, че ищецът е започнал работа в МВР въз основа на заповед № 124/11.01.2005 г. като полицай в група "Патрулно-постова дейност" на сектор "Охранителна полиция" при 03 РПУ – СДВР. Със заповед рег. № 7021/11.04.2014 г. е назначен на длъжност полицейски инспектор ІV степен в 02 взвод на "Моторизирана група за бързо реагиране "Сигма" към Специализирани полицейски сили" в СДВР. Със Заповед за задържане на лице, издадена на 30.07.2014 г. от полицейски орган при 04 РУП – СДВР В. Николов е задържан за срок до 24 часа на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 ЗМВР (отм.);. Със заповед № 8121 К 1469/05.08.2014 г. на министъра на вътрешните работи спрямо ищеца е образувано дисциплинарно производство. С т. 2 от акта е разпоредено временното му отстраняване от длъжност въз основа на постъпили предварителни данни – предложение вх. № 8121 в 5537/05.08.2014 г. по описа на МВР, от което е видно, че на 30.07.2014 г. при полицейска операция от служители на дирекция "Сигурност на МВР" под ръководството на Специализираната прокуратура е задържан В. Николов за извършено престъпление по чл. 321, ал. 2 и 3 НК. Цитираната заповед е оспорена от ищеца на 22.08.2014 г. пред ВАС. С определение от 10.10.2014 г. по адм. дело № 12878/2014 г. на ВАС, V отделение е оставено без уважение искането на Николов за спиране изпълнението на т. 2 от заповедта, с която същият е отстранен временно от длъжност. С определение № 14248/28.11.2014 г. на Петчленен състав при ІІ колегия на ВАС по адм. дело № 14258/2014 г. цитираното определение е обезсилено в частта, с която е оставено без уважение искането на Николов за спиране изпълнението на заповед № 8121 К-1469/05.08.2014 г. на министъра на вътрешните работи по т. 2 от заповедта, с която е отстранен временно от длъжност и вместо него е постановено прекратяване на производството по делото в тази част. Със Заповед № 8121 К 3096/18.12.2014 г. на министъра на вътрешните работи спрямо В. Николов е наложено дисциплинарно наказание - уволнение и е прекратено служебното правоотношение в МВР. С влязло в сила на 08.11.2016 г. решение по адм. дело № 6755/2016 г. на Петчленен състав, ІІ колегия на ВАС е отменена Заповед № 8121 К 3096/18.12.2014 г., издадена от министъра на вътрешните работи, с която на Николов е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното правоотношение между ищеца и ведомството. С молба рег. № 51300026362/16.11.2016 г. В. Николов е поискал да бъде възстановен на заеманата от него длъжност. На 12.12.2016 г. от служители на отдел "Човешки ресурси" – СДВР в присъствието на ищеца е съставен протокол рег. № 513 р 60989, според който длъжността, заемана от Николов, е преструктурирана със Заповед № 8121 К 4321/26.10.2016 г. и е заета и не може да му бъде предложена, с оглед на което ищецът е поканен да изрази предпочитание за заемане на равностойни длъжности. Той избрал полицейски инспектор V степен в група "Териториална полиция" Надежда на сектор "Охранителна полиция" към 02 РУ – СДВР. Изготвено е предложение в този смисъл, което органът по назначаване одобрил с резолюция от 06.01.2017 г. Със Заповед № 513 з 61/06.01.2017 г. на директора на СДВР ищецът е преназначен на изпълнителска длъжност полицейски инспектор V степен в група "Териториална полиция" Надежда на сектор "Охранителна полиция" към 02 РУ – СДВР и на 09.01.2017 г. е съставен акт за встъпване в длъжност. Съгласно писмо рег. № 513 р 22385/27.03.2017 г. на директора на СДВР на ищеца е заплатено обезщетение по чл. 237, ал. 1 ЗМВР в размер на 6914, 69 лв. през м. 02. 2017 г. Обосновани са изводите на съда по предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. вследствие на отменена заповед № 812 К 1469/05.08.2014 г. на министъра на вътрешните работи, с която Николов е бил временно отстранен от длъжност. Посочената заповед не е била отменена като незаконосъобразна, което е предпоставка за възникване на основанието за заплащане на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Подадената от Николов жалба срещу тази заповед е спряла изпълнението й, но самата заповед не е била отменена. В тази част решението на административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. Правилно съдът е отхвърлил и предявения иск с претенция за обезщетение от 2500 лв., имуществени вреди, поради недопускане до работа за периода 16.11.2014 г. - 09.01.2017 г. Изводите, които съдът е посочил, че искът е предявен срещу ненадлежен ответник, са в съответсвие с приложимия материален закон. Следва да се посочи като допълнителен аргумент за отхвърляне на иска, че основание за такава претенция не се съдържа в специалния Закон за МВР. Самостоятелната правна уредба на правоотношенията и на прекратяването им в този закон, изключва прилагането на КТ и на Закона за държавния служител. Освен това в конкретния случай, доказателствата по делото не установяват твърдяното нарушение. След подаването на молбата от В. Николов за възстановяване на заеманата от него длъжност на 16.11.2016 г., на 12.12.2016 г. е бил изготвен протокол, подписан и от В. Николов, в който са посочени свободните длъжности, на които е имало възможност да бъде възстановен на работа и той е избрал една от тях. Впоследствие, на 06.01.2017 г. е бил назначен на длъжност полицейски инспектор V степен в група "Териториална полиция" Надежда на сектор "Охранителна полиция" към 02 РУ – СДВР. В тази част решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Що се отнася до предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от отмяната на Заповед № 8121 К 3096/18.12.2014 г. на министъра на вътрешните работи за периода от 18.12.2014 г. до датата на подаване на исковата молба, касационната инстанция не споделя тълкуването на административния съд, че незаконно уволненият държавен служител има право на такова обезщетение. Правото на обезщетение на лицата на държавна служба, които са били незаконно уволнени, се урежда от специални закони, които не предвиждат отговорност на съответната администрация за всички имуществени и неимуществени вреди, съставляващи пряка и непосредствена последица от увреждането. Като приема, че обезщетението за имуществени вреди на държавния служител се дължи на основание на специалния закон, първоинстанционният съд допуска правно противоречие, извеждайки отговорността за неимуществени вреди от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, който се явява общ спрямо Закона за Министерството на вътрешните работи. Съдът не е съобразил нормата на чл. 11, ал. 2 от Закона за нормативните актове, според която особен закон може да предвиди отклонения от общата уредба на дадена материя, когато това се налага от естеството на обществените отношения. Държавната служба е свързана с функционирането на държавата и правоотношението на държавния служител, респективно неговото възникване, развитие и прекратяване, се характеризира с особености, които изключват прилагането на правните разпоредби от общ характер. Щом специалният закон съдържа ограничения за имуществената отговорност на държавата като работодател в случаите на незаконно уволнение на държавни служители, пълната й имуществена отговорност не може да се изведе по правилата на общ закон, който се прилага за всички физически лица без оглед на техния статут. Съгласно чл. 237, ал. 1 ЗМВР при незаконно прекратяване на служебното правоотношение държавните служители в МВР имат право на обезщетение в размер, изчислен по реда на чл. 239 към момента на прекратяването, за времето, през което са останали без работа, но за не повече от 6 месеца. Законът използва общият термин "обезщетение", от което не може да се направи извод, че се касае само за обезщетение имуществени вреди. Но като специален закон определя друг праг на отговорността, различен от чл. 4 ЗОДОВ и от чл. 52 ЗЗД. Поради тези съображения касационната инстанция намира решението в осъдителната му част по този иск за неправилно. В тази част решението следва да бъде отменено, а предявеният иск следва да бъде отхвърлен. С оглед промяната в изхода на спора, решението следва да бъде отменено и в частта на присъдените разноски за страните по делото. На Министерство на вътрешните работи следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. за двете инстанции. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,