Решение № 7512 от 22.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4402/2021 г.

Решение № 7512 от 22.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4402/2021 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Весела Андонова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на К. К. от гр. Бургас за отмяна, на основание чл. 239, т. 4 АПК, на влязлото в сила Решение № 2472 от 23.02.2021 г. по адм. д. № 10396/2020 г. на Върховния административен съд (ВАС), шесто отделение, като противоречащо на влезлите в сила Решение № 3398 от 05.03.2020 г. по адм. д. № 13822/2019 г. на ВАС и Решение № 16176 от 20.12.2018 г. по адм. д. № 8122/2018 г. на ВАС, с които съдът се е произнесъл по спор между същите страни, на същото правно основание. По подробно изложени доводи, относими към правилността на атакуваното решение, се претендира наличие на отменително основание по чл. 239, т. 4 АПК. Искателят се представлява от адвокат Г. Павлова - Адвокатска колегия - Бургас Ответната страна - Директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Бургас изразява становище за неоснователност на искането. Върховният административен съд, петчленен състав – ІІ колегия, намира искането за процесуално допустимо - подадено в срока по чл. 240, ал. 1 АПК, от страна по делото, за която съдебният акт е неблагоприятен, а разгледано по същество за неоснователно, по следните съображения: Влязло в сила съдебно решение подлежи на отмяна на основание чл. 239, т. 4 АПК, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което му противоречи. Освен идентичност на страните е необходимо делата да имат един и същ предмет - да е разгледана жалба срещу един и същ административен акт и да са постановени противоречиви решения. Следователно законът поставя като изрично условие съвпадение освен в субективните предели на силата на пресъдено нещо (което безспорно при обсъждане на конкретните съдебни решения е налице) и на обективните предели на силата на пресъдено нещо. Под "обективни предели" се разбира предметът, за който силата на пресъдено нещо важи, т. е. това, което придобива качеството на "пресъдено нещо", спорът за което не може да се пререшава и с което страните по делото трябва да съобразяват занапред своето поведение. Решение № 2472 от 23.02.2021 г. по адм. д. № 10396/2020 г. на Върховния административен съд, шесто отделение, чиято отмяна се иска, е постановено в производство по чл. 225 АПК (в което се разглежда касационна жалба срещу повторно постановено решение на първоинстанционния съд), с предмет на обжалване Решение № 1103 от 14.08.2020 г. по адм. дело № 566/2020 г. на Административен съд – Бургас, постановено при повторно разглеждане на делото, след връщането му за ново разглеждане с Решение № 3398/05.03.2020 г. по адм. д. № 13822/2019 г. на Върховния административен съд. С първото съдебно решение, посочено като основание за отмяна, а именно Решение № 3398 от 05.03.2020 г. по адм. д. № 13822/2019 г. на ВАС, е отменено Решение № 1556 от 30.09.2019 г. по адм. д. № 1003/2019 г. на Административен съд – Бургас, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – Бургас, при съобразяване със задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени със съдебното решение. Предмет на разглеждане пред Административен съд – Бургас е било Решение № 1012-02-53#2 от 16.04.2019 г. на Директора на ТП на НОИ – Бургас. С решението, чиято отмяна се иска - Решение № 2472 от 23.02.2021 г. по адм. д. № 10396/2020 г. на ВАС, е отменено Решение № 1103 от 14.08.2020 г. по адм. дело № 566/2020 г. на Административен съд – Бургас, като вместо него е постановено отхвърляне на подадената от К. Кънев жалба срещу Решение № 1012-02-53#2 от 16.04.2019 г. на Директора на ТП на НОИ - Бургас и потвърденото с него Разпореждане № 2113-02-3189#11 от 25.02.2019 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - Бургас. Двете касационни решения, постановени в едно и също съдебно производство не са в противоречие, тъй като с първото касационно решение е отменено решението на административния съд, постановено при първоначалното разглеждане на делото и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, без да се решава спора по същество, а с второто касационно решение е отменено решението на Административен съд - Бургас, постановено при повторното разглеждане на делото и спорът е решен по същество. Отмяната по чл. 239, т. 4 АПК не е част от инстанционния съдебен контрол. Тя касае противоречие само между диспозитивите на двете решения, като има за цел да се премахне силата на пресъдено нещо на вече влязлото в сила решение, каквато хипотеза в случая не е налице. Със следващото, посочено като основание за отмяна, Решение № 16176/20.12.2018 г. по адм. д. № 8122/2018 г. на ВАС, е отменено Решение № 844 от 30.04.2018 г. по адм. д. № 338/2018 г. на Административен съд – Бургас, като вместо него е постановена отмяна на Решение № 1012-02-332#1 от 24.01.2018 г. на Директора на ТП на НОИ - Бургас и потвърденото с него Разпореждане № 2113-02-3189#10 от 20.12.2017 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ – Бургас и преписката е изпратена на пенсионния орган за ново произнасяне. Следователно, предмет на разглеждане по адм. д. № 8122/2018 г. и адм. д. № 10396/2020 г. и двете на ВАС са различни актове на Директора на ТП на НОИ - Бургас, издадени по различно време. Посочените по-горе, влезли в сила, решения имат различен предмет и не могат да бъдат противоречиви по смисъла на чл. 239, т. 4 АПК. Съдебната практика е константна в становището, че не е налице основание за отмяна, ако двете решения, които си противоречат, са постановени по жалби срещу различни административни актове, дори те да са издадени по един и същи въпрос. Само на това основание, искането по чл. 239, т. 4 АПК следва да се отхвърли. В този смисъл е и разрешението, дадено в Тълкувателно решение № 6/25.11.2010 г., постановено по тълкувателно дело № 4/2010 г. на ВАС, в което изрично е прието, че разпоредбата на чл. 239, т. 4 АПК не намира приложение при искане за отмяна на противоречиви, влезли в сила, решения, с които съдът се е произнесъл по жалби срещу различни административни актове, постановени по идентични случаи. Развитите в искането съображения са свързани с неправилност на съдебното решение, чиято отмяна се иска, но същите са неотносими към производството по чл. 239, т. 4 АПК. Извънинстанционното производство по отмяна, по същността си, не е създадено да поправя евентуални грешки на съда в редовния процес по прилагане на материалния закон. Искането се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено. По изложените съображения и на основание чл. 244 АПК, Върховния административен съд, петчленен състав – ІІ колегия,