Решение № 2436 от 7.3.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. чл. 225а ал. 1 и 225 ал. 2 т. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба от В. Василев от гр. София, чрез процесуалния си представител адв. Григоров, срещу решение 4218 от 25.06.2021г. по адм.дело 10037/2020г. на Административен съд София град /АССГ/, 35 състав, с което е отхвърлена жалбата му против Заповед РА 30 139 от 21.04.2020г. на Главния архитект на Столична община (СО) /във връзка с решение за поправка на очевидна фактическа грешка 5426 от 09.09.2022г./, с която на основание чл. 225 ал. 2 т. 2 и чл. 225а ал. 1 ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж модулна стоманобетонова гаражна клетка с условен 15,75 , находяща се в гр. София, [жк], [жк], в междублоковото пространство на [адрес], в поземлен имот /ПИ/ с идентификатор 68134.1106.256 по кадастралната карта и кадастралния регистър /КККР/ на гр. София, УПИ I, кв. 66. С решението жалбоподателят е осъден да заплати разноските по делото. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение, като постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост отменителни основания по чл.209 т.3 от АПК. Твърди неправилност на извода на съда, че спорният обект представлява строеж по смисъла на § 5 т. 38 ДР на ЗУТ, като напротив навежда съображения, че се касае за преместваем обект по смисъла на § 5 т. 80 ДР на ЗУТ, като посочва, че съдът не е съобразил посочената разпоредба, на която обектът отговаря напълно. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя заповедта. Ответникът Главният архитект на СО не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 от АПК, от надлежна страна адресат на оспореното решение и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение, съдът е приел, че оспорената заповед е законосъобразна, издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия във връзка с представени по делото заповеди, като при издаването й не са допуснати съществено нарушение на административно производствените правила и изискванията за форма. Достигнал е до извод, че заповедта е материално законосъобразна, тъй като безспорно е установен строеж по смисъла на § 5 т. 38 ДР на ЗУТ, за който не са налице строителни книжа, както и поради това, че е разположен в рамките на имот частна общинска собственост. Изложил е подробни съображения, че спорният строеж не представлява преместваем обект по смисъла на § 5 т. 80 от ДР на ЗУТ, тъй като предназначението му не е свързано със задоволяване на обществена нужда, каквото е изискването за преместваемите обекти, а обслужва личен интерес, служейки за паркиране на автомобил, съответно че спорната гаражна клетка не попада в нито една от посочените в чл. 56 ал. 1 и чл. 57 ал. 1 от ЗУТ категории обекти, които са преместваеми. Приел е и че спорният строеж не е търпим нито по правилата на § 16 ПР на ЗУТ, нито по § 127 ал. 1 ПРЗ на ЗИД на ЗУТ, тъй като не отговаря на правилата и нормите по устройство на територията, действали както към евентуалния момент на поставянето й, така и по настоящите. Приел е, че това е така, тъй като по действащия ПУП, който е от 1988г. УПИ I, в който се намира строежа, е бил отреден за ОЖС, КОО и спортна площадка без предвиждане за изграждане на надземни гаражи. По тези съображения е приел заповедта за законосъобразна и е отхвърлил оспорването. Решението е правилно. Правилно в оспореното решение е прието, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати нарушения на административно производствените правила от категорията на съществените, както и че заповедта е издадена от компетентен орган и в предвидената от закона форма. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че е неправилен извода на АССГ, че спорната гаражна клетка представлява стоеж, а не преместваем обект. Разпоредбата на чл. 56 ал. 1 и чл. 57 ал. 1 от ЗУТ и § 5 т. 80 от ДР на ЗУТ, посочват кои обекти са преместваеми, като чл. 56 и 57 от ЗУТ разграничават преместваемите обекти с оглед тяхното предназначение, а § 5 т. 80 от ДР на ЗУТ с оглед на техните конструктивни особености. В тази връзка на първо място спорният гараж не изпълнява понятието за преместваем обект с оглед на неговото предназначение, а именно не е сред видовете обекти, изброени в посочените разпоредби, тъй като не е нито увеселителен, нито преместваем обект за търговски и други обслужващи дейности, нито елемент на градското обзавеждане или рекламен, информационен или монументално - декоративен елемент. Правилен е извода, че същият е за задоволяване на лични нужди и паркиране на автомобил. При липсата на това условие в съответствие със закона съдът е приел, че не се касае за преместваем обект, а за такъв по отношение, на който са били приложими разпоредбите, изискващи наличие на строителни книжа по ЗУТ и по ЗТСУ (отм.). Във връзка с изложеното по вид и предназначение гаражната клетка по смисъла на закона е строеж по § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ и тъй като задоволява частна, а не обществена нужда, от който характер са преместваемите обекти. Т.е извода на АССГ, че обекта гаражна клетка - представлява строеж, а не преместваем обект, е законосъобразен, съответен на събраните доказателства и на закона /В този смисъл Решение 3166 от 23.03.2015г. на ВАС по адм. д. 1768/2015г., II о.; Решение 2117 от 13.02.2012г. на ВАС по адм. д. 15407/2011г., II о., докладчик съдия С. Йонкова/. След като от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че спорният гараж е изграден и без строителни книжа, то е налице основанието за премахването му по чл. 225 ал. 2 т. 2 от ЗУТ, както правилно е приел и първоинстанционния съд. В съответствие със събраните по делото доказателства е и извода на съда, че спорният строеж не е търпим строеж по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ, ккто и на § 127 ал. 1 ПЗР на ЗИД на ЗУТ, тъй като не отговаря на правилата и нормите по устройство на територията и действащия ПУП, както към момента на извършването му, така и на сегадействащия, който е един и съд, а именно одобрения със заповед РД 50 09 109 от 11.03.1988г. на главния архитект на София, тъй като по него не е предвидено в междужилищното пространство изграждане на гаражни клетки или надземни гаражи. От така посоченото безспорно се установява, че спорният гараж не съответства и на предвижданията на ПУП, не е търпим, съответно не е налице пречка за премахването му. Във връзка с гореизложеното оспореното решение на АССГ е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,