Решение № 6753 от 25.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1801/2009 г.

Решение № 6753 от 25.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1801/2009 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на началника на Столична РДНСК, подадена чрез процесуалният представител мл. юрк Сибинова срещу решение № 196 от 19.11.2008 г. по адм. д. № 5186/2006 г. на Софийски градски съд, АК, III "д" състав. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество, ведно със законните последици. Ответницата Тодорова, чрез процесуалните си представители адв. Герон и адв. Петкова излага становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мнение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, СГС е отменил като незаконосъобразна заповед № ДК-23-191/08.11.2006 г. на началника на Столична РДНСК, с която на основание чл. 178, ал. 5 във връзка с чл. 222, ал. 1, т. 6, т. 7 и т. 13 ЗУТ е забранено ползването на неприетия по установения ред строеж "жилище-преустройство на складово помещение", находящо се в подпокривното пространство на жилищна сграда в п-л I, кв. 553 по плана на гр. София, м. "Зона Г-12", с административен адрес гр. София, ул. "Сан Стефано" № 15. Прието е, че констатациите, залегнали в Констативен акт от 25.09.2006 г. не съответстват на изяснената по делото фактическа обстановка, допуснато е съществено нарушение на процедурата по чл. 35 АПК и не е взета предвид приложимостта на изключителната хипотеза на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ , с оглед установената година на изграждане на обекта - 1970 г. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Нарушенията на административнопроизводствените правила са основания за отмяна на административния акт само ако са съществени, с оглед разпоредбата на чл. 146, т. 3 АПК, т. е., когато са се отразили върху истинността на правнорелевантни факти, в случая - годината на извършеното преустройство. Процесната заповед е издадена на основание констатациите, залегнали в Констативен акт от 25.09.2006 г., съгласно който процесния обект - ателие е преустроен от склад в жилищно помещение през 1995 г., без изискуемите строителни книжа. Тези констатации са оборени в съдебната фаза на производството с писмени доказателства - протокол от 23.05.1969 г. от ОС на ЕС на ул. "Сан Стефано" № 15, молба от 28.06.1969 г., архитектурен проект от 10.06.1969 г., позволителен билет № 182/1970 г. и два броя нот. заверени декларации, от които се установява, че процесното преустройство е извършено през 1970 г., от когато обекта е въведен в експлоатация. Представените декларации са правно релевантни само досежно твърдението за годината на изграждане и преустройство на процесния обект, с оглед липсата на оспорване на същите по чл. 154, ал. 1 ГПК (отм.) във вр. чл. 45 ЗАП (отм.). Следователно, жалбоподателката, която носи тежестта на доказване и оборване констатациите на административния орган е оборила същите с установяване на факта, че процесния строеж (преустройство на складово помещение в ателие) е извършен преди 07.04.1987 г. и ползването му не подлежи на забрана съгласно § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ . Регламентираният в § 16, ал. 1 ПЗР на ЗУТ режим на търпимост касае незаконни строежи, изградени до 7 април 1987 г., които са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или по реда на ЗУТ, които не подлежат на премахване и забрана за ползване, т. е. тази норма изключва от обхвата на чл. 178, ал. 5 ЗУТ незаконните строежи, изградени до 1987 г., а в случая се касае за законно преустройство до 1987 г., което безспорно и на по-силно основание не подлежи на забрана за ползване. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Претенцията на ответницата за присъждане на разноски е основателна, но тъй като такива не са направени по делото не следва да се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,