Решение № 7576 от 23.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8840/2014 г.

Решение № 7576 от 23.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8840/2014 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по две касационни жалби, съответно на ИД Директор на Дирекция "ОДОП" гр. Велико Търново и на адв. Маречкова, в качеството и на пълномощник на "Агростил - Рашко Караманев" ЕООД гр. Велико Търново, срещу решение № 206 от 3.06.2014 г. по адм. дело № 569 по описа за 2012 г. на административния съд - Велико Търново. С него е отхвърлена жалбата на търговското дружество срещу ревизионен акт № 061103213/8.02.2012 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. В. Търново, поправен с РАПРА № 061103213/23.02.2012 в частта му, потвърдена след обжалване по административен ред с Решение № 234/04.05.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. В. Търново към ЦУ на НАП и е осъдено дружеството да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП разноски по делото в размер на 1 771,43 лв. /хиляда седемстотин седемдесет и един лева и четиридесет и три стотинки/.

Първата касационна жалба е само в частта на разноските, като се претендира присъждане на размер на разноските, определен в новата редакция на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В касационната жалба на търговското дружество са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния закон, както и поради необосноваността му, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отмяна на ревизионния акт и присъждане на съдебни разноски.

Ответната страна по касационната жалба на "Агростил - Рашко Караманев" ЕООД - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Велико Търново оспорва същата като неоснователна чрез депозирано писмено становище по реда на чл. 163, във връзка с чл. 228 от АПК от процесуалния представител юрисконсулт Цацинова. Претендира присъждане на съдебни разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба на директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Велико Търново и неоснователност на касационната жалба на "Агростил - Рашко Караманев" ЕООД.

Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационните жалби и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежни страна. Настоящата инстанция намира, че жалбата на Директора на Д "ОДОП" - гр. Велико Търново е недопустима, а жалбата на търговското дружество е неоснователна.

Първоинстанционният съд е установил, че ревизионното производство е извършено от компетентни за целта органи и при спазване на процесуалните правила за извършването на ревизията. Този извод се споделя от касационната инстанция.

I. По жалбата на Директора на Д "ОДОП".

Тази част на спора засяга размера на присъдените от първоинстанционния съд разноски. Решението на АС в обжалваната част не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол. Редът, по които се защитава страната против решението в частта му за разноските е този по чл. 248, ал. 1 от ГПК. Съществуването на този ред изключва допустимостта на касационното оспорване и поради липса на правен интерес. При действието на чл. 248, ал. 3 от ГПК на оспорване с частна жалба би подлежало определението на първоинстанционния съд, постановено по реда на чл. 248 от ГПК.

Оспорването на първоинстанционното решение в частта за разноските следва да се възприеме като искане за изменението му, основано на разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от ГПК, подсъдността за което принадлежи на постановилия го съд. Затова и след прекратяването на образуваното пред ВАС съдебно производство, делото следва да бъде изпратено на АС с арг. от чл. 135, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 248, ал. 1 от ГПК.

1. По жалбата на "Агростил - Рашко Караманев" ЕООД

Административният съд - Велико Търново е бил сезиран с жалба срещу ревизионен акт № 061103213/8.02.2012 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. В. Търново, поправен с РАПРА № 061103213/23.02.2012 в частта му, потвърдена след обжалване по административен ред с Решение № 234/04.05.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. В. Търново към ЦУ на НАП. в частта му, с която на "Агростил - Рашко Караманев" ЕООД е отказано право на данъчен кредит в размер общо на 63 628,00 лв., за данъчни периоди м. 08 и м. 09.2011 г., по 8 броя фактури издадени от "Опиум" ЕООД - гр. Плевен и са начислени лихви за забава в размер на 2 443,52 лева. Предметът на доставките е "С. А. С + сяра" и "Царевица".

В мотивите на обжалваното решение подробно е обсъдена фактическата страна по спора, събраните в административното производство и в съдебното производство писмени доказателства, включително гласни доказателства - разпит на свидетеля Милен Димитров Антов, сочен като пълномощник на прекия доставчик по процесните доставки, изслушаното заключение по съдебно-счетоводната експертиза, както и такива относно последваща реализация на стоките, предмет на фактурите. Съдът е отговорил на възраженията, повдигнати в първоинстанционната жалба. Изложил е също подробни правни изводи и преценка за законосъобразност на оспорения ревизионен акт. С оглед същото съдът е намерил, че по делото не се съдържат доказателства, които по безспорен начин да установяват предходното придобиване или произвеждане, съхраняването и реалното фактическо предаване на процесните стоки от "Опиум" ЕООД на дружеството-жалбоподател, което обосновава извода, че такова не е било извършвано.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. Съдът е отграничил основният спорен момент по делото, който е относно реалното осъществяване на процесните доставки. Обсъжданите доставки имат за предмет родово определени вещи по смисъла на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД, собствеността върху които се прехвърля с определяното им по съгласие на страните, а при липса на такова, с предаването им. Доказателства за това не са налични, а освен това не е установена възможността да се предоставят стоките от предходния доставчик. Позоваването на 6 броя фактури, издадени от "Дуков" ЕООД е неоснователно, тъй като са неистински, като оспорването им е прието за успешно извършено в хода на производството. Обясненията на свидетеля за вземане на стоките от склада не променят извода. Констатираните различия в датите на издаване, както и липсата на материално техническа и кадрова обезпеченост за изпълнение правилно са приети от съда, като обосноваващи извода за липса на реално изпълнение. Липсват доказателства и за фактическо изпълнение - предаване на посочените количества царевица.

Оспорването на представените складови разписки, кантарни бележки, товарителници и пътни листове е прието за успешно проведено, поради което съдът ги е изключил от доказателствата. Дори и условното обсъждане на тези доказателства не установява извод в противен аспект, като съображенията на съда в този смисъл следва да се приемат. Позоваването на последващи продажби правилно е отхвърлено от съда като аргумент за реалност на доставките, като се има предвид, че в случая не е доказано придобиване на тези стоки от конкретно посочения доставчик. Освен това са налице различия в датите на доставките за приемане на относимост на същите към спора.

Правилно е и позоваването на първоинстанционния съд на цитираната практика на СЕС. Съгласно същата, данъчно задълженото лице, съобразно общият принцип за разпределение на доказателствената тежест в процеса, според който всяка страна следва да докаже осъществяването на фактите, от които черпи изгодни за себе си правни последици, следва да установи по пътя на пълно и главно доказване наличието на предпоставките за признаване правото на приспадане на данъчен кредит за съответните данъчни периоди, първата от които е осъществяването на доставката на стоката именно от посочения в договора доставчик и издател на фактурите, по които се претендира данъчния кредит. В този смисъл е и решението на СЕО по дело С-152/02. Доказателства, които да обосноват категоричен извод за реалност на процесните доставки не бяха представени и в настоящото съдебно производство. С оглед на гореизложеното, правилно е съдът е приел законосъобразност на акта на органа по приходите, тъй като не е установено наличие на доставка по смисъла на чл. 6, данъчно събитие и изискуемост на данъка по смисъла на чл. 25 от ЗДДС. Отказаното право на приспадане на данъчен кредит е на основание чл. 69, ал. 1, т. 1, вр. чл. 68, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 6 и 25 от ЗДДС, а именно поради недоказаност реалната доставка на тези стоки.

Не са налице касационни основания за отмяна на решението в тази му част. То е правилно и следва да се остави в сила.

Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение